Здравейте, приятели!
Издателство: Егмонт-Анишър
Страници: 384
Цена: 19,90лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
От векове се пеят песни за Ахил, но никоя не може да се сравни с тази. Дълбоко въздействаща и изумително оригинална, тя предлага нов прочит на Троянския цикъл. Оплела в себе си безгранично въображение, опустошителна любовна история и разказ за титаничния сблъсък на богове и царе, историята на сина Пелеев, изпята от обичния му другар Патрокъл, поставя всевечните въпроси за цената на мира и вечната слава, безсмъртието и копнежите на човешкото сърце.
--- --- --- --- ---
Макар и отзад на книгата да е написано че е по-скоро романтичен поглед към двама от Омировите герои, признавам си в началото бях леко изненадана, но пък с напредване на историята останах доста впечатлена от различния поглед на Маделин Милър.
Харесва ми идеята й да създаде история за двама толкова добре познати ни герой, но в същия момент нещо различно. Разбира се, през цялото време авторката се придържаше към главните и познати ни моменти от историята, но в "Песен за Ахил", ставаме свидетели и на събитията поднесе ни направо от кухнята, както се казва.
Според мен, това е повече като изповед на самия Патрокъл към Ахил - с такава страст говореше за това легендарно момче, обречено на величие, толкова много му се възхищаваше и толкова беше привлечен първо може би от аурата му, а след запознанството му и от характера и всичко което всъщност прави Ахил - Ахил.
Различното за мен беше че тук проследяваме историята и на двамата главни герои още когато са момчета, преди да ги познаваме такива каквито са и разбира се - любовните чувства които се зараждат между тях.
Авторката е успяла на 100% да пресъздаде тази силна и непоклатима връзка между Ахил и Патрокъл. - приятелска и любовна.
Патрокъл - отхвърлен от баща си и прогонен от родното си място, като че ли всичко и всички биват срещу него. Изпратен в изгнание при цар Пелей, всъщност се оказва че намира много повече от колкото си е мислил. В лицето на Пелеевия син, намира не само любовта, но и приятел за цял живот. Човек, който не го съди затова което е сторил или че е създаден за нещо друго, но не й за войн.
Ахил - още от както се е родил, майка му Тетида, предрича че той ще стане знаменит войн и най-велик за своето време. Определено всичко е от страната на Ахил и все пак ще премине през не една и две трудности. Но, когато имаш някой близък до себе си, всяка трудност, макар и с голяма загуба ще се преглътне и то геройски.
Пелей и Тетида - колкото е добър и мъдър Пелей, било то към синът си или Патрокъл, то толкова лоша и зла се оказва Тетида. - най-вече към Патрокъл. Твърдо решена да вгорчи живота на младото момче, тя прибягва много пъти до различни прийоми за да раздели двете момчета. Тетида смята че Патрокъл не е достатъчно добър за Ахил, само защото е смъртен.
Разбира се има още много, много, герои които си имат своето място в историята, но няма да навлизам чак толкова много в подробности, ще оставя това удоволствие на вас.
Тук идва и момента в които да кажа и кое не ми хареса.
Авторката беше отделила доста време и то през цялата книга за определения от типа на какво има в гората, как изглежда еди коя си полянка, птичките и такива подобни неща. И според мен, доста малко на сцените свързани с битките, някак половинчати ми се сториха. - примерно битката между Ахил и Хектор: докато се намерят един друг и започнат да се сражават, то в следващия вече всичко беше приключило и съответно мисля че всички знаем кой излиза победител от тази битка.
Да се върна на темата за гората - когато Ахил и Патрокъл отидоха при Хирон за да ги научи да се бият, да разпознават билките и всички тези подобни неща, то ето тук ми беше проблема имаше доста, доста излишни подробности, които можеха да са една идея по-сбити и всъщност така едното нямаше да е за сметка на другото. Не обичам да чета по-страница или две за една определена случка или действие. Другото с което също имах лек проблем е че при мен книгата вървеше на приливи и отливи - на няколко места ми се стори че не се случваше кой знае какво, но пък когато вече започна развръзката на цялата история и финала, много ми хареса и действието беше добро. Крайната ми оценка е 4 ✩ заради всички неща по-горе, които отбелязах, плюс това че гръцката история и митология е едно от любимите ми неща. И не на последно място, както също вече споменах, различния поглед който ни дава Маделин Милър към историята на Патрокъл и Ахил.
Много се радвам че изд. Егмонт са запазили оригиналната корица, мога да кажа че определено се превърна в една от любимите ми за тази година. Превода е дело на Кристина Георгиева.
"Нямаше думи, с които да му опиша чувствата си. Нашият свят беше свят на кръв и славата, която тя носеше. Само страхливците не се сражаваха в битки. Един царски син нямаше никакъв избор.
Воюваш и побеждаваш или воюваш и умираш. Даже Хирон му беше изпратил копие."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар