"Портрет на една конспирация" от Дона Русо Морин

                                                           Здравейте, приятели!




          
                                     Издателство: Кръгозор
                                     Страници: 336
                                     Цена: 18лв.




--- --- --- --- ---

  АНОТАЦИЯ: 

 Политически заговори, убийства и възмездие. И шест силни жени, които рискуват всичко в името на изкуството и любовта

Флоренция, 26 април 1478 г.
Дългогодишната вендета между влиятелните родове Медичи и Паци заплашва да потопи Флоренция в кръв. На великденската литургия във Флорентинската катедрала членове на семейство Паци убиват Джулиано де Медичи. Брат му успява да се спаси и започва да отмъщава на заговорниците. По време на безредиците изчезва картина, на която са изобразени всички съзаклятници, и това кара Лоренцо Великолепни настървено да я търси, за да разкрие останалите си врагове.
Шест жени на различна възраст и с различно социално положение са обединени в тайно общество от дарбата си и от любовта към рисуването. Когато една от тях изчезва безследно и е обвинена в кражбата на картината и в участие в заговора, те активират цялата си изобретателност и творческите си умения, за да спасят приятелката си от сигурна смърт. С помощта на един от най-известните художници на онази епоха - Леонардо да Винчи, художничките разкриват една конспирация и на нейно място създават друга.
Елегантният и пищен стил на Русо Морин отвежда в сърцето на красивата, но и изпълнена с опасности ренесансова Флоренция. Вълнуваща история за зловещи заговори, за насилие и възмездие. И за шест силни жени, които рискуват всичко в името на изкуството и любовта.

--- --- --- --- ---

 Този тип романи бяха едни от началните книги, които започнах да чета когато се върнах към активното четене. Имам доста такива книги и всяка една е успяла да ме грабне с историята си. Въпреки това си признавам че от много дълго време ги бях изоставила и то без основателна причина. Тази книга стоеше във "любими продукти" в сайта на Озон, където си събирам книгите, които искам да си взема.

Подтикната от сериала, "Медичи: Господарите на Флоренция" с участието на Ричард Мадън и Дъстин Хофман, реших че й е дошло най-накрая времето да я прочета. Между другото, сериала е страхотен и трите сезона са страшно добри, интересни, а актьорският състав е просто брутален. (третият мисля че го излъчват в момента)

Та да се върна към книгата...
В нея се разказва за шест жени, които се занимават с нещо толкова красиво и все пак за времето в което живеят, много опасно. И шестте героини имат едно общо нещо и това е страстта им към рисуването, но през 1478г. и то на място като Флоренция, където, великите меценати Медичи са любители и покровители на изкуството - то жените нямат право да практикуват това и съответно, всичко което правят е тайно и много опасно.

Имаме няколко важни момента, които съответно водят и развитието на цялата история. Разбира се фокуса тук са шестте жени и тяхната любов към рисуването. Връзката между това тяхно начинание и тази така наречена конспирация, разбира се са самите Медичи.

 Един съвсем обикновен наглед ден е на път да се превърне в преломен момент за всички. Цяла Флоренция се събира за дневната литургия за Възнесение Христово и разбира се Великолепни и цялата фамилия Медичи ще бъдат там.
Вивиана, Изабета, Матея и останалите жени от тайната група на художничките също са във величествената катедрала "Санта Мария дел Фиоре". Споменавам ви само тези три жени, по-имена тъй като те са най-главните ни героини от шестте, а Вивиана е на първа линия. Също така самата тя предусеща, че нещо не е наред, докато изведнъж то не се случва, а именно убийството на Джулиано де Медичи. Буквално настава пълна анархия, цялата катедрала е озвучена от виковете на флорентинци, Лоренцо Великолепни е освирепял, а ние заедно с Вивиана, на мига разбираме кой е извършителя или пък не. 
Същия ден изчезва и една мадона от тайната група на художничките - Лапача Кавалканти и картината от Палацо дела Синьория на която се смята че са изобразени всички участници във заговора срещу Медиците и убийството на Джулиано.

Лапача бива обвинена като участничка в заговора и всички са убедени че тя трябва да бъде намерена и съдена за това, а Вивиана и другите жени са на противоположното мнение. Сигурни че трябва да има основателна причина да е откраднала картината и избягала, жените се обединяват за пореден път - първо да възстановят картината, чрез техните скици и спомени и второ да намерят Лапача и разберат каква всъщност е истината и дали не предпазва някой близък. Разбира се тъй като това с което са решили да се заемат, никак не е лесно и в техния случай забранено, съвсем безкористно на помощ им се притичва легендарният Леонардо да Винчи.

Повече не мисля да разкривам сюжета, затова продължавам нататък с мнението си.
Историята която авторката е написала, ни показва как в времена когато цялата власт е в ръцете на мъжете, а жените нямат никаква друга функция освен да бъдат красиви и да се грижат за това да ги дарят с наследник, шест жени, макар и тайно успяват да им се противопоставят. Водени единствено от страстта си към рисуването, те успяват да възстановят една толкова важна картина, която се оказва и отговора на заговора срещу Медичите. Показват ни че и те имат право на глас, право да се занимават с неща с които се занимават мъжете и че всъщност могат да им бъдат равни че и по-добри. Авторката е пресъздала по-изключително интересен начин любовта към изкуството и как човек може да гори за любимото си хоби, включила е толкова малки, но все пак важни детайли.
Следващото нещо което много ме впечатли бе това как Марин е успяла да съчетае доста голямата база от исторически случки и персонажи с измислените от нея такива, за да се появи крайният вариант на романа.
Като една идея по-силни страници, ще отбележа последните 50-60, тогава започваме да получаваме доста отговори на изникнали въпроси в началото и за мен мога да кажа че бяха доста изненадващи и неочаквани.
Последното което няма как да не отбележа е изключително красивата корица, тя е дело на Габриела Стайкова. На долната страна е изобразена известната катедрала, заедно със Кулата на Джото, а на горната част от корицата има една прекрасна палитра от цветове. Влюбих се от първия път когато я погледнах, има нещо в нея което не мога да опиша.

 
    " - Красотата и нейното сътворение не правят разлика между мъже и жени, нито кой е техният създател, само позволяват да бъдат сътворени. Най-голямата заблуда за умовете на хората са техните собствени предразсъдъци! - изрече Леонардо и с вцепенено, напълно сериозно изражение завърши: - Ще пазя тайната ви като никоя друга на света! Кълна се!"

    " - Придобиването на познания е изключително полезно за интелекта - отговори с мелодичния си глас той. - Безполезното може да бъде отхвърлено, доброто - запазено. Не можем нито да обичаме, нито да мразим истински нещо, докато не го опознаем поне мъничко.
       - Но ти нали вече знаеш какво точно обичащ? - намеси се Изабета.
       - Така е, ала онова, което обичам, непрекъснато се променя, както и занаятът на рисуването! - подчерта Леонардо. - Тъжен е онзи ученик, който не надмине своя учител!"


    " Вивиана знаеше, че тази стълба би могла да води само към едно място - към Албергетино, малката затворническа килия в издадената страна на кулата, иронично наречена "Малкия хотел", в която някога е бил хвърлен дядото на Лоренцо - Козимо де Медичи, преди да бъде изпратен в краткото си изгнаничество." 

    "Накрая Вивиана не издържа и извика:
      - Тишина! Всички млъкнете! - засвяткаха възмутено сините й очи. - Не става въпрос само за тази картина! Не става въпрос дори само за Лапача. Би могла да бъде всяка ор нас, по всяко време. Не забравяйте обаче, че светът навън е полудял, а аз не желая да го виждам как продължава да се разкъсва! Не забравяйте и че ние се радваме на много повече късмет от всички жени там, защото имаме смислена и значима цел! А смислената цел е най-великата мисия за всеки човек, независимо дали е мъж или жена. Значимата ни цел в момента е да спасим един живот. Никой живот не е по-важен от друг, защото човешкият живот няма цена.
Няма цена и лоялността!"

    " - През последните двеста години Медичите са въоръжили отлично този град и поддържат силна армия! - продължи Вивиана. - Бракове, търговия - контролират всичко. Чудно ли е тогава, че са си създали толкова врагове? - Поклати глава. - Но са по-цивилизовани от Паците! Да не би да наричаш цивилизован техния отговор на издигането на Медичите, а? Цивилизованите хора не извършват брутално убийство в Божия храм! Да се вдигнат на бунт - да. Да се опитат да използват същата система, за да си върнат контрола - да. Но хладнокръвно убийство... - Вивиана позеленя при спомена за видяното. - Само въплъщение на злото би могло да извърши подобно зверство!" 

    " - Мъжете си мислят, че само те са силни на този свят - обади се по едно време Изабета и всички я изгледаха заинтригувано. - Може привидно да е така. Но стореното от нас през последните месеци доказва, че на този свят няма по-голяма сила от силата на обединените в обща кауза жени!
       - Питам се какво ли би станало със света, ако жените си даваха сметка за това? - прошепна Лапача. 
       Вивиана се усмихна. Тя усещаше радостта от общата им сила дори в кръвта, течаща през вените й. 
       - Представяте ли си какво би станало, а? - възкликна замечтано."



--- --- --- --- --- 



                                              Благодаря Ви, за отделеното време!!!