"Къщата в лазурното море" от Т. ДЖ. Клун

 

                                                     Здравейте приятели! 

                                         Издателство: Artline Studios

                                         Страници: 424

                                         Цена: 20лв. 

--- --- --- --- --- 

  Обичам когато една книга е пълна с толкова много истини, толкова много примери за настоящите проблеми, са засегнати и които аз наричам "обществена тайна" и човек може само да си извади поука от историята. 

Всичко в тази история е странно,но по-някакъв сладък и увличащ начин. Лин е социален работник и то какъв, най-добрият, затова и един ден бива избран от най-високо ниво за нов и изключително таен случай от разред 4.

След като заминава заедно с котката си Калиопа за о. Марсий, за да провери дали сиропиталището там е годно да се грижи за шест изключително странни, страшни и по-специфични деца, живота му леко по-леко започва да се преобръща на 180 градуса. Посрещането му е доста интересно и според неговите разбирания, изключително неподходящо, всяко едно от децата се среща с него без надзора на г-н Парнас, отговорника на сиропиталището или пък на Зоуи - морската нимфа, която е собственик на острова. 

Изключено е за един социален работник да се сприятелява с децата, тъй като трябва да остане на 100% адекватен към истината в докладите си и крайната оценка дали да бъде затворено или не съответното сиропиталище. Лин следва това правило, непреклонно, но с напредването на историята всичко започва да се променя и докато се осъзнае вече е късно.

Чонси, Фий, Талия, Теодор, Сал и Луси, заедно със г-н Парнас и Зоуи ще сапунения мехур в който се е затворил Лин. Ще го накар да се замисли, да погледне истината през неговите очи, а не истината такава каквото я представят от "Най-висшето ръководство" - СКММ. Лин на няколко пъти провежда доста задълбочени разговори с г-н Парнас, и тогава осъзнава че наистина на този странник му пука за децата и макар че все някога ще се наложи на напуснат острова, той е готов на всичко за тях. 

Няма да навлизам повече в самата история, за да не издам прекалено много. Всичко се върти около тези 6 деца, това кои са, какво са и на какво са способни, те са много различни, но пък и толкова обикновени. 

Всичко и всички са срещу тях и това е породено от факта че са различни, неразбрани и непознати за и от околните. - драконче, момче което се превръща в куче, горска нимфа, Чонси, който не се знае какво е, но единствената и най-голяма мечта е да бъде пиколо и да помага на хората за багажа, гном - който много обича да се грижи за градината си и Луси - или пълно име Луцифер. Тук ще включа и Артър Парнас и Зоуи Чапълуайт, около тях също витае огромна потайност. Изключени от социалния живот, тъй като в близкото село, никой или почти никой не иска да говори с тях, всички се страхуват. И дори им се плаща за това да се правят че те не съществуват.

Ето една случка, която може да се случи и в живота, хората за съжаление сме изпълнени с предразсъдъци и когато не искаме дори да опознаем някой, само защото е по-различен от нас, можем да бъдем много жестоки. Автора е вплел в историята толкова житейски примери: като започнем от отношението към различните, предразсъдъците, недоверието, страха и взаимоотношенията между двама мъже и след това разбира се преминаваме и към нови зараждащи се приятелства, счупване на тези предразсъдъци за различните и страшни деца и стигнем до голямата промяна у Лин. 

Какво ще се случи с Лин, г-н Парнас, Зоуи и децата ще оставя да разберете сами, дали след пробуждането на Лин и пълната му промяна, като мислене и вообще като човек ще доведе до щастлив край ще оставя да разберете сами. Както вече споменах, обичам книги, носещи послание и едновременно са показани отношенията на хората и те биват развивани от лошо към добро, а тази история е точно такава и крие още толкова в себе си. Дава ни да разберем че, за нищо не е твърде късно, че отдадели ни се втори шанс, трябва да го грабнем. И че когато изгубим нещо или някого, чак тогава си даваме сметка колко е важно и нужно в живота ни. И не на последно място - приятелите са истинско богатство и може да ги срещнеш където най-малко очакваш и в каквато и да е форма.

И накрая, но също толкова важно, искам да споделя че стилът на писане на автора е много интересен, някак си те кара да чувстваш всички като приятели и наистина успя да ме докосне. Лесно и бързо се чете, няма излишни или дълги обяснения. Деалозите между героите се бяха получи много естествено и книгата не отнема много време за да се прочете, просто четеш ли четеш, докато не стигнеш до края. 

 

    1.   "Да грешиш е човешко, било то ирационално или не. И макар някои грешки да са по-големи от други, ако се поучим от тях, ставаме по-добри хора. Дори да имаме паяци в мозъците." 

     2.  "Как може да се борим с предразсъдъците, ако не правим нищо, за да ги променим? Ако им позволяваме да си процъфтяват, какъв е смисълът?" 

     3.  "-Различен не означава "лош". Артър казва, че да си различен понякога е по-добре, отколкото да си същия като всички останали."

      4. "Много е... жалко. Затваряме се в собствените си сапунени мехури и макар светът да е огромно и загадъчно място, нашите мехури ни пазят от него. Което е в наш ущърб."

 

 

              Благодаря Ви, издателство Artline Studios за предоставеното копие! 

 

--- --- --- --- --- 

 

                                 Благодаря Ви, за отделеното време!!!