"Книжарницата" от Пенелопи Фицджералд

 

                        Здравейте, приятели! 

         

   

                        Издателство: ИнфоДАР

                        Страници: 160

                        Цена: 13.90лв

--- --- --- --- ---

  Попаднах на книгата на Пролетния панаир на книгата. Признавам си че две неща ми събудиха интереса. Първо беше самото заглавие и второ - корицата. Разбира се, преди да си я взема, прочетох анотацията и тя беше финалният щрих за да си я купя. Също така от жената на щанда, разбрах, че има и филм по книгата. Жената на корицата също издава това, тъй като е известна актриса - Емили Мортимър. Филмът е от 2017г., все още не съм го гледала, но и до там ще стигна. 😉

Историята на пръв поглед изглежда много проста и обикновенна, нооо... далеч не е така. Главната геройня Фрорънс е твърдо решена че иска да отвори книжарница в малкото крайморско градче Хардбъро, намиращо се в Източна Англия. Тя живее там от 10 години и всички я познават много добре или по-скоро там всеки познава всеки и се научава всичко на секундата. 

Така наречената "Стара къща", къде Флорънс ще отвори книжарницата си е наистина доста стара и някак си опасна къща. Вътре има влага и невидимо присъствие на сърдит дух. Госпожа Грийн ще трябва да се стегне, тъй като я чака голяма борба за мястото и това в което мисли да го превърне. Едните са хората от местната власт, а другите са търговците от местните магазинчета, изпитващи големи трудности. 

Първата й най-голяма съперница е Г-жа Гамарт. Тя така и не може да приеме че е загубила мястото и вместо да покаже чест и достойнство, тя започва да лична война срещу Флорънс. 

Същевременно, книжарката далеч не е сама, на своя страна има 10 годишната Кристин. Тя обожава книгите  и започва да работи и да помага в книжарницата, също така старият и болнав вече господин Брандиш. Освен това с времето някои от хората, които са били срещу идеята за книжарница, започват да я посещават и да си взимат книги. 

И тук е много подходяща поговорката, че всичко това е "затишие преди буря". И то каква буря! Г-жа Гамарт е от тези хора, които имат познати с власт. И след известни опити за съботаж, то най-накрая успява да постигне своето. Без да навлизам в подробности, ще оставя това на вас. 

Признавам си че неочаквах такъв край или поне не ми се искаше да повярвам, че ще свърши така мечтата на Флорънс. Тя искаше само да отвори книжарница в малкото градче, както вече споменах от цели 10 години. Но, когато всички или поне повечето хора от него са срещу нея и особенно един от тях има влияние, борбата е двойно по-трудна. 

Според мен тази история макар развиваща се през 1959г., тя е много показателна и актуална и днес. Все още за съжаление се намират подли хора, които разполагат с някакъв вид власт и се осмеляват да я използват срещу хора, които имат само и единствено добри подбуди. В случаят г-жа Гамарт, не успя да преглътне факта, че не успя да купи "Старата къща" и направи всичко възможно за да докара Флорънс до единственият избор след голяма борба, а именно да затвори книжарницата. И освен това тя няма нищо друго в Хардбъро и е принудена да се премести в най-близкият голям град.  Моят извод от тази история е че трябва да бъдем по-добри, по-толерантни ипумеещи да губим и намиращи други варианти. 

   "Понякога ми се струва, че мъжете и жените не са най-подходящите хора един за друг. Разбира се, такива хора трябва да съществуват някъде."

   "Нека ви кажа, на какво се възхищавам у човешките същества. Най-много ценя единствената добродетел, характерна не само за тях, а и за боговете и животните. Говоря за смелостта. Вие, госпожо Грийн, сте много смела жена."

--- --- --- --- ---

            Благодаря Ви, за отделеното време!!!