Здравейте, приятели!
Издателство: Емас
Страници: 356
Цена: 17лв.
--- --- --- --- ---
Срещаме се с двете 17 годишни близначки Нор и Зейди и то каква среща само. За техните крехки седемнадесет години, са научени че трябва да бъдат красиви, да бъдат като писани яйца, както му казваме ние. Не дай си боже, нещо да им се случи, особено на Зайди, тъй като тя трябва да бъде избрана от старейшините на Вариния и да бъде изпратена към Илара и да се омъжи за принца. Тъй като Нор има белег на лицето си след една случка между двете сестри, то майка им залага всичко на Зейди. Преди години майка им за малко да бъде избрана и изпратена към Илара, но малшанс не и стига и от тогава тя се е зарекла, че една от дъщерите й ще бъде следващата кралица, толкова си го е втълпила това, че е изпълнена с болни амбиции.
Само че двете момичета имат много повече амбиции и желания от това което майка им иска. Оказва се че Зейди е влюбена в Сами и не иска да замине, а да остане и да се ожени за него. Докато Нор, която няма шанс да бъде избрана и да замине, заради белега си, мечтае да пътува и да научава нови и нови неща за света извън Вариния. След като бива избрана, Зейди има една седмица преди за замине и през тези 5 дни се случва нещо което принуждава старейшините да изпратят сестра й, а белега да бъде прикрит. Там в Вариния на една вечеря заедно с наместника на принца, Нор всъщност без да подозира ще срещне бъдещето и щастието си в лицето на Талин. На повърхността се вижда че всеки получава това което иска, но истината далеч не е такава, а какво още очаква Нор в Илара и колко истини ще разбере както за самата нея, така й за народа си и каква опасност е надвиснала.
Без да навлизам повече в сюжета, тъй като повярвайте ми, след като Нор, която се представя в двореца за Зейди, започват да се случват толкова интересни неща, толкова много интриги се заплитат, съюзи се разпадат и излизат нови, игри на нерви, битки за власт и още и още се разиграва пред очите ни.
А това което най-най- най ми хареса е че тук нямаше този така типичен за една голяма част от книгите - любовен триъгълник. Да, драми имаше и на любовния фронт за двете момичета, но момчетата, бяха съвсем различни и това ми направи страхотно впечатление. Макар да съм само дете, мога да кажа че успях да усетя тази сестринска връзка между Нор и Зейди. Преминаха през много лични, трудни и съдбовни моменти, направиха много избори, били правилни или грешни, срещнаха много хора, такива които искаха да им помогнат или пък да им направят зло, но нито за момент не изневериха една на друга. И смятам че баща им също беше упора за това, тъй като лично аз смятам че майка им бе прекалено вманиачена да осъществи чрез една от тях това което тя не е успяла да постигне и превърнала всичко това в болни амбиции.
Каквото и да кажа за Сами и Талин ще е малко. Сами е израснал заедно със сестрите, най-добри приятели са и винаги ще им пази гърба, особено на Зейди, тъй като любовта им един към друг е повече от приятелска и е безгранична. Колкото до Талин, той е по-малкия принц, коренно различен от принц Серен. Нор, трябва да се омъжи за него, но той е толкова бездушен, студен и жесток, а след първата среща между Нор и Талин, нещо се оформя, но всичко е толкова сложно. Талин е един много интересен и загадъчен персонаж, има някакъв магнетизъм у него и ми стана голям любимец.
За първи път чета нещо от тази авторка, но мога да кажа че стила и на писане ми хареса. Определено ме накара да искам да разгръщам страница след страница, докато не дойде момента че книгата свърши, а аз искам още и още. Бързо се чете, не напряга, а напротив много леко и плавно е представено всичко, когато трябва да е напрегнато е напрегнато, когато е забавно си е такова. Диалозите ми харесаха и изграждането на самите герои, както си намерих такъв който да ме радва, така и Серен успя да ме вбесява всеки път когато се появи. Края също много ми хареса, всеки един от героите, както тези които споменах, така и другите до които не стигнах, намират своя щастлив или пък не чак толкова край. И нямам търпение да се гмурна отново в следващата втора част на историята.
"Колкото до мен, през онзи ден спечелих и изгубих нещо. Отначало се срамувах от белега. Лека-полека обаче проумях, че красотата - както я разбираше народът ми - е по-скоро бреме, отколкото дар. На една от нас навярно щеше да даде възможност да напусне Вариния, но истинска свобода ли е това, щом не я избираме сами?"
"- Мислиш, че не струваме, ако не ни изберат, нали, мамо? Защо? Какъв е смисълът да те изпратят при крал, обрекъл ни на нищета и самота, да те омъжат за принц, неспособен сам да си избере съпруга? Говорим за чест, но в красотата няма никакво достойнство. Недостойно е крив зъб, нос или белег да определя съдбата ти."
"- Не е важно какво искам. Няма да позволя детето да умре. Силен плувец съм. Имам шанс.
Очите ни се срещнаха. Разбрах, че най-сетне ме вижда - вижда истинската ми същност: бях упорита като прилепчив рапан навярно, ала и готова да отстоявам възгледите си. Вместо да възрази или да предложи да ме замести, кимна и извади нож, препасан в колана му."
"Домът не е къща или село, нито океан. Домът е семейство и обич, мястото, където духът отпочива като чайка, заслонена от буря."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар