"Последната госпожа Периш" от Лив Константин

 

                                                   Здравейте, приятели! 

                                        Издателство: Benitorial

                                        Страници: 448

                                       Цена:23лв.

 

        Не знам дали аз си втълпявам или може би и малко се пренавих в началото и както е приказката, направих от мухата слон, но мога да кажа че бях в двете крайности. Не се чудих много, много дали да започна книгата, тъй като анотацията ме спечели веднага, но и ме съпровождаха мисли от типа - ами дали ще ми хареса, дали ще бъде и тази моята история и дали ще се разбера с нея, тъй като това беше първият ми психологически трилър, който прочетох. 

Определено не знам откъде и как да започна, за което бих искала да ме извините. Смятам да нахвърля едно-две неща и да споделя кратките си мисли. 

Ще започна с Амбър - смятам че, няма как да се започне от другаде, първата част е отделена за нея. За втори път от толкова прочетени книги, ми се случва толкова много някой да ме изнерви и толкова много да не го харесам. От самото начало си личи, колко много е огорчена и озлобена тази жена. В стечение на историята се разбира и какви са причините, но целият план, който е измислила и пуска в активност спрямо семейство Периш е доста брутален. На моменти, дори имах чувството че психически е лабилна. 

Джаксън Периш - е изключително интересен и в същото време отвратителен персонаж. Той е всичко друго, но не й представата за един нормален мъж. Във втората част на книгата, която е отделена за съпругата му Дафни, всъщност разбираме колко много първоначалното впечатление и повърхностна картинка може да ни подведе или по-скоро при мен беше така.

 Дафни - както споменах втората част от книгата е посветена на съпругата му. Там чуваме историята от нейно име, а не от Амбър. В тази част, доста от въпросите породили се в частна на Амбър, намират своите отговори, но излизат и нови такива. И точно тук дойде и голямата изненада за мен. Дафни, ни разказва как се е започнала с Джаксън и показва истинската му същност, показва ни в какъв ад и ужас живее и какво причинява на нея и на собствените си деца. Но и виждаме какво може да се случи, когато и писне на една жена да бъде тъпкана, поругавана, без капка уважение към нея и децата. Тя измисля страхотен план чрез който ще може да извоюва свободата на нея и децата й. 

 Колко до плана на Амбър - водена от кошмарното си детство, чувство за малоценност, неприязънта си към богатите и разточително живеещи хора... тя успява да оплете Джаксън в мрежите си, но си няма напредстава на каква цена. Макар, донякъде да разбирам защо е толкова озлобена и сърдита на хората, притежаващи много пари, не мога напълно да извинява и разбера постъпките й разрухата която води след себе си. Само и само защото е силно убедена, че тя заслужава да има такъв бляскав и скъп живот. Но, определено цената която предстой да плати е много, много по-голяма и съсипваща от колкото може да си представи, а тази тайна която пази от миналото си, ще й причини още по-голяма болка. 

"Последната госпожа Периш" - е история, показваща ни как това което виждаме, у някой може да е само фасада, как и най-богатите и заможни хора, всъщност не живеят постоянно сред цветя и рози. Как парите и репутацията, не могат да ти дадат истински щастлив живот, не могат да предотвратят лошотията у човека. История за личните загуби на скъпи хора, загуба на личната свобода и личност на човек, история за потъпкването и мачкането на човек за да го държиш под постоянен страх и да ти угажда. История за егоизъм, болни амбиции, към едни хартийки, които да факт е че в днешно време не може човек без тях, но пък може да стигне до страшни крайности за да ги получи. 

Абсолютно завладяващ роман, много ми хареса как дуото Лив Константин, изключително умело и съвсем реалистично успяват да си играят с психиката на читателя, как чрез самата история и нейното развитие, те карат да си мислиш различни неща за персонажите и да си прави човек изводи за тях, а накрая всъщност се оказва съвсем различна и така до-последната страница. 

"Някои жени получават всичко.

Други получават всичко, което заслужават." 

Този цитат, описва изцяло историята и ми стана много любим вече, след като я прочетох и разбрах какво се случва в същността й. Стилът на писане на дуото много ми допадна, беше лесно достъпен, непретенциозен или затормозяваш, на 100% успяха да ме предразположат и в различните ситуации, успяха да събудят съответната реакция и чувства. Главите бяха къси, а това определено за мен е винаги в плюс и ми помага за по-бързото четене. 

Benitorial - Благодаря Ви, за предоставеното копие. Успяхте да ме предизвикате с този нов жанр за мен. Определено бях притеснена, но вие просто ми се доверихте и както вече споменах, успяхте психически да ме предизвикате с вашата книга. Надявам се да опровергая това доверие и нямам търпение да се впусна в още едно такова приключение, а по-нататък и към нещо малко по-кърваво, може би. 

  

     

                                        Благодаря Ви, за отделеното време!!!