Издателство: Емас
Страници: 328
Цена: 18 лева
Изключително добро продължение и разбира се и хубав край.
Действието
тук започва от завръщането на Нор в родната й Вариния. Надяваща се
всички там да я чуят и разберат какво е направила за тях, че е убила
Серен и очакваща да получат и официално новината, че са свободни. Само
че, всички във Вариния продължават да обвиняват нея за всичко случилващо
им се, а новината така и не идва. Но, един ден се появява Талин, а Нор
не може й да бъде по-щастлива.
Само че, хубавото не идва само,
лошото малко или много го съпътства и Талин носи веста, че Серен е
оживял, спасил се е чрез нейната кръв и сега я е пожнал за да си
отмъсти. Докато разберат какво се случва и окопитят... Серен пристига
във Вариния, а Талин, Нор и Зейди отплават за да намерят Сами и да
намерят начин да спрат Серен и да помогнат на семействата си и цяла
Вариния, а й не само.
"Не бих се отказала да го търся, каквото и да мислеха другите. От Сами зависеше щастието на Зейди, а и той на два пъти бе рискувал живота си, за да се срещнем на пристанищния пазар. Именно предаността и топлите му чувства към мен и Зейди го бяха превърнали в лесна мишена за Федра. Бях сигурна, че ако ролите ни бяха разменени, Сами би тръгнал да ме търси."
Новото приключение за добро или лошо е на
хоризонта, запъти ли се към далечна Галития, Талин, Нор и Зейди си нямат
ни най-малка напредстава дали Сами е там и дали самите Галитиици ще се
притекат на помощ на Жената крал срещу все по-силният Серен.
Нор и
Серен - абсолютно съм впечатлена от това как авторката е обединила
историята в общата картина на тези два персонажа. Нор се опита да го
убие, а Серен изцеждаше кръвта й. Тя е от добрите, а той от лошите и все
пак за да остане жив и да има пълна власт над всички и да задържи
короната на главата си, той има нужда от нея. Чрез заклинание, двамата
биват свързани в едно.
Определено пренебрежителното отношението на
Талия (втората му майка) е направило Серен толкова лош, никога не е бил
уважаван, никога не е изпитвал майчината любов, каквато Талин и Зои
получават толкова лесно. Смята че чрез пълната власт над Иларския трон,
кървавите камъни и покорство над хората ще получи всичко това. Само че,
доброто винаги побеждава и Нор и компания ще му попречат. И след всички
трудности, ще намерят мир между народите, щастие с любимите си хора,
нови знания, и така исканата свобода за пътуване и изучаване на целия
свят отвъд Вариния и Илария - и знанието, че Талин ще я чака с
нетърпение да се завърне при него.
И не на последно място искам да
отбележа, от всички нови персонажи които се появиха кобилата Титания се
превърна в един от най-верните другари за Нор и дори опора в трудните
моменти. Неведнъж, когато и беше трудно на Нор, беше достатъчно да си
спомни за Тинания, Зейди или Талин и силите веднага идваха на помощ.
"Разбрах, че ако го помоля да остане не заради Талия, а заради мен, той ще ме послуша. Залъгвах се, че зад закачките му не се крие нищо повече. Не биваше обаче да постъпвам егоистично. Ценях приятелството му, ала дълбоко в себе си знаех, че Роан не иска само приятелство."
"Талин се приведе и устните ни се срещнаха. За миг забравих за Серен и за Талия, за родителите ми и за войната. Слетите ни дихания, сплетените ни пръсти бяха обет. Бях негова, а той - мой. Нищо нямаше да промени това."
"Тръгнах решително към другият край на коридора. Щях да надвия Серен. Защото дори да беше най-голямата ми слабост, обичта ми даваше и неподозирани сили."
Благодаря на издателство Емас за предоставеното копие и на всички отделили време да прочетат това ревю. :)
Коментари
Публикуване на коментар