"Пеги Гугенхайм и мечтата за щастие" от Софи Вияр

 

                                               Здравейте, 

 

 

                                 Издателство: Лемур 

                                Страници: 344

                               Цена: 17,90лв.

 

 

 

Пеги Гугенхайм и Париж през 1937 година. - една вечна взаимна любов! Бунтарка, наслаждаваща се на бохемската среда и бляскавите партита които я обграждат, наследница на знаменити галеристи. Тя мечтае да отвори собствената галерия, да стане независима и никой да не може да й казва какво да прави. Наред с това, тя среща младият Самюъл Бекет, влюбва се в него, но не им е писано да бъдат щастливи, за да осъществи мечтата си, Пеги трябва да замине за Лондон и далеч от Бекет. И на всичкото отгоре, войната малко по-малко се приближава както към Англия така и към Франция и тя се оказва, човека който трябва да спаси семейството и дом. си любимци си от нея.

Макар, че поема поредната голяма стъпка и заминава за Лондон за да отвори собствена галерия, тя никога незабравя Бекет и най-вече любимият Париж, доста често се връща там и осъзнава, че там е истински щастлива. Раздвоена от нуждата да сътвори нещо самостоятелно и порива на сърцето си, имаше моменти в които беше истински объркана и всички любовни несполуки и трудности свързани с предстоящото отваряне на галерията и стари семейни вражди. 

До болка влюбена в изкуството и силната нужда да го защити, запази и сподели с хората, тя наистина прави големи подвизи за една жена. С много трудности успява да отвори галерия, но трудностите не спират до там, тъй като след време се задава войната. Много художници са принудени да напуснат Европа или пък биват хванати, но това което малко ме подразни у Пеги, беше как в началото неглижираше това събитие и смяташе, че няма как да стигне до нея и да попречи на изкуството като цяло. 

Разбира се, тук не се оказа права и когато това се случи, тя не само, че трябваше да затвори галерията, ами трябваше да измисли план как и къде да премести всички произведения на изкуството за да не бъдат откраднати от нацистите. Но лично аз смятам, че истински разбра, че всичко това е реално когато опасността беше надвиснала над децата й, и се оказа, че тя е човека които може да ги спаси. 

 "Изкуството беше нейната страст. Любовта - нейна съдба." 

Историята като цяло ми хареса, предлага ни от всичко по-малко и разбирам, че Пеги Гугенхайм е била много провокативна личност. Бохем, покровител, колекционер, майка, съпруга, приятелка - всичко това, но в повечето моменти имах чувството, че живее за картините си и нищо друго не я вълнува. Макар че, никога не спира да се грижи за двете си деца, винаги е насреща за тях и за малкото си истински приятели които е имала, наистина на моменти ми изглеждаше, че приема войната, действията който трябва да се предприемат като преместване, издаване на визи, заминаване от Европа и престоя й в Португалия като маловажни неща, а картините - най-най-важни. Похвално е че дори и в такъв момент не е спряла да се бори с мечтата си, но може би за мен не това е начина и държанието което трябва да има човек в такава ситуация. 

И все пак това е книга за живота на Гугенхайм и авторката ни е предоставила историята й с най-малките подробности. Представила е Пеги, такава каквото е била - влюбена в изкуството, готова на всичко за него и неспирното гонене на мечтата й. Влеченията й към мъжете и все на предпоследната права в намирането на точният човек до нея. Отношенията между нея и децата й, бившият й мъж, най-близките й приятелки, завръщането в Америка и опита за изграждане на нов живот заедно с децата и художника Макс Ернст. Книгата се чете бързо, увлича читателя и лично аз научих доста интересни неща от живота на Пеги Гугенхайм, до преди това я бях чувала само по-име и нищо по-конкретно, признавам си. Ако и вие искате да научите повече, да се гмурнете в среда пълна с художници, галеристи, покровители и т.н. значи тази книга е за вас. 

 

            Благодаря на издателство Лемур, за предоставеното копие и на всички отделили време да прочетат това ревю. :)