"Първият случай на Мейзи Добс" от Джаклин Уинспиър

 

                                                              Здравейте, 

                                             

                       Издателство:Benitorial        Страници: 368            Цена: 22лв.               

 

Искам да ви кажа, че тази история не е поредната детективска история. Много задълбочена е, освен в дедукцията и една тема която може би всеки имащ интерес към четива за воините си е задавал въпросите - Какво се случва с оцелелите, как продължават живота си?

Освен, че Мейзи се захваща с първият си случай за разкриване на евентуална изневяра, тя ще ни разкрие и нейната личната история. Късмета й да попадне в семейството на лейди Комптън и голямото й желание да получи отлично образование, до записването и в армията като медицинска сестра и откриването на първата й любов - младият лекар Саймън Линч. А всички придобити детективски умения, тактики и номера - учи от Морис Бланш. Човек превърнал се не само в учител за нея, но приятел и член на семейството на когото може винаги да разчита.

"Отношенията между учителя и неговата ученичка бяха приятелски. Тя беше отворила ума си, за да овладее неговите умения, а той й беше предал знанията, събирани цял живот в това, което той наричаше "разследваща наука на цялостния човек". Въпреки че все още можеше да се съветва с него, Мейзи знаеше, че сега, когато се бе оттеглил, той искаше тя да се справя сама."

Случаят който поема и последвалото разузнаване я довежда до фермата "Ритрийт" - уж място за мъжете върнали се от война с ужасни рани, искащи да се скрият от другите. След като внедрява под прикритие Били Бийл, един страхотен човек, успял да се върне от фронта психически добре, но физически осакатен, макар и не фатално. Тя разбира, че там нещо се случва и то далеч не е с добри намерения.
Когато стига до развръзката и на първият и случай, така и на нейната лична история, повярвайте ми сърцето ми се скъса.
Задавала съм си тези въпроси, но чак сега може би, си дадох сметка.
По големият процент завърнали се от фронта, може би само съществуват, но никога не успяват отново да живеят пълноценно. И се чудя коя рана психическата или физическата е по-смъртоносна - аз мисля, че и двете защото и при двете, човек не е пълноценен и изхода може да бъде фатален.
А като се замисля, че повечето войници са били млади момчета, връщали са се като млади мъже, но осакатени отвсякъде.

      "Тя се огледа наоколо в опит да види върху какво беше съсредоточил погледа си Саймън и с учудване видя, че това е прозорецът, в който се виждаха отраженията им. Тя, облечена със син костюм и шапка, косата й събрана на кок в основата на тила. Няколко кичура коса, винаги едни и същи кичури черна коса, се бяха измъквали и падаха на челото и страните й. Раните на лицето му почти не се виждаха в отражението. Стъклото си играеше и й показваше стария Саймън, младият лекар, в който се беше влюбила преди толкова много време."

 

      Благодаря на издателство Benitorial, за предоставеното копие и на всички отделили време да прочетат това ревю. :)