"Пурпурната корона" от Синда Уилямс Чайма #4

 

                               

                                      Здравейте, 

        Издателство: Емас  Страници: 528   Цена: 24лв.

Искам да си призная, че съвсем съзнателно избягвах писането на точно това ревю. Тази поредица просто ми влезе под кожата и когато напиша и последното ревю, всичко приключа окончателно. Само, че вече смятам, че трябва да й отдам дължимото.
След последните събития историята започва със събиране на клановете от всички крайща на Превала, а случаят е предстоящата коронация на Райса ана' Мариана.
Баща й, вече има план за кого да я ожени, разбира се, изборът му е стратегически съюз.
Същевременно някой започва да избива магьосници и се опитва да го препише на Хан.
Не искам да издавам много, много от сюжета, а повярвайте ми има много интересна развръзка.

 

Макар вече Раиса да е кралица, а Хан - Висш магьосник, връзката им става по-силна с всеки изминал ден, без повече лъжи, без повече тайни, това е обещанието им един към друг.
Същевременно ще се сблъскаме с много политически игри, много хора около Райса ще се опитат да отхапят парче от тортата в своя полза. А други ще се опитат да очернят Хан, без да се свенят, не става по-лесно, когано в един момент всичко се нарежда всякаш срещу него. Никой от двореца не приема Хан за Висш магьосник и са готови на всичко за да го злепоставят. А, новата беда която сполетява Вехтошарника, са набезите срещу магьосниците - колко удобно, вече имаме и предполагаем виновник. Но, истината се оказва съвсем друга и истинският виновник е някой, който признавам си, най-малко очаквах.
Познатите ни главни герой се изправят пред последните си големи битки, интриги, лъжи, фалш, борба за справедливост и постигане на щастие. Тази последна част е просто епична, смятам, че всеки от тях добър или лош герой, ще получи заслуженият си край.
За пореден четвърти път, авторката ни потапя в този така интерес свят, с герои, които няма как да не заобичаш. Няма как да не спомена стилът на писане на Синда Уилямс Чайма - толкова увлекателен, достъпен, забавен. Изгради герой, които лично на мен ми влязоха в сърцето и няма никога да излязат от там.
Финалите и на 4-те книги са едни от малкото, които много ми харесаха и от които останах доволна без да имам и едно нещо за което да се хвана.

 1. "Баяр завърши каквото беше започнал - помисли си Хан. - Сякаш никога не съм съществувал. Изтри ме от лицето на земята като черно петно.
Хубаво - каза си той. - Сега мога да бъда който и какъвто си поискам."

 2. "-Ти си ми баща - обърна се към Явърил. - А ти си ми баба - обърна се към Елена. - А ти си длъжен да ми служиш - обърна се към Среднощен пътник. - Предприемете ли действия срещу Самотен ловец (Хан) без разрешението ми, все едно ми обявявате война."

 3.  "-Трябва да говоря с нея - промърмори Хан, а стомахът му се разбунтува като Притулените води при порой.
- С кого? С Фиона ли? - порита Кат.
- С Райса. Трябваше да съм откровен с нея преди. Трябваше да й кажа какво възнамерявам да правя.
- И какво възнамеряваш да правиш? - попита Жарава.
- Да се оженя за нея - отвърна Хан.
- Да се ожениш за нея? - зяпна га Кат. - Защо?
- Обичам я - призна Хан. - И трябваше да й имам достатъчно доверие да й споделя истината. А сега може би съм я изгубил."


          Благодаря на издателство Емас за предоставеното копие!

              Благодаря на всеки отделил време да прочете това ревю!