"Герой" от Олуин Хамилтън

                                                  Здравейте, приятели!






                                 Издателство: Егмонт
                                 Цена: 19,90лв.




--- --- --- --- ---

     АНОТАЦИЯ:

Когато решителната Амани Ал‘Хиза успява да избяга от затънтения си град, тя дори не си представя, че ще се присъедини към революция, още по-малко, че ще поведе такава. Но след като кръвожадният султан на Мираджи пленява Въстаналия принц Ахмед в митичния град Еремот, Амани е оставена без избор.

Въоръжена единствено със своя револвер, пресметливия си ум и неудържимите си сили, Амани трябва да поведе бунтовниците на спасителна мисия през безмилостната пустиня към място, което не съществува на повечето карти. Наблюдавайки как любимите й хора рискуват живота си в борбата срещу вражеските войски, тя започва да се пита – може ли наистина да бъде лидерът, от когото те се нуждаят, или е повела всички към сигурна смърт…


--- --- --- --- ---

  Ето че завърших още една трилогия през тази година, а както бях тръгнала нямах такива намерения точно за тази. Сега, сигурно ще се запитате и защо, ами ще ви кажа приятели.
"Дете на пустинята" ме отвя от всякъде и трите книги са страшно силни и много интересни. От първият досег до стилът на писане на Хамилтън, се влюбих в книгите й. Начинът по-който е изградила целият свят на Мираджи, героите които е измислила и също изградила по-един прекрасен и красив начин и не на последно място, авторката не изпада в ненужни, дълги и не разбираеми описания. Всичко е поднесено изключително приятно и увлекателно.
Всичко това е и причината поради която отлагах прочита на "Герой" - просто не бях готова да се сбогувам със Амани, Джин и всичко заобикалящо ги.
Книгата си я купих още щом излезе и през цялото това време си стоя в купчинката с непрочетени книги, докато миналата седмица си казах - Колкото и да отлагам прочита й, края е тук, факт е. А и истината е че много исках да разбера какво ще се случи със любимците ми.


 Когато започнах да чета книгата, честно казано останах леко разочарована, защото никак не вървеше, нещо не беше както преди. Началото ми се стори мудно и странно и все пак си казах дано, по-нататък да се оправят нещата и да оказах се права. След 86-та страница, започна да се усеща истинското качествено ниво на което е способна Хамилтън.
Събитията започват от там където свърши "Предателка", Амани и всички въстаници трябва да събират сили на ново за да започнат последната и най-важна битка и да спасят страната си от деспотичния султан. Обаче преди това Амани, Джин и всички познати ни вече, герои трябва да намерят Въстаналия принц и войниците му, които са пленени от същия султан. Амани ще премине през много трудности, ще загуби много любими хора и ще срещне нови такива.
Няма да разказвам много, много от самия сюжет, искам да оставя това удоволствие на вас.
И все пак искам съвсем бегло да спомена няколко неща. И да се върна отново към историята.
Във последната трета част на историята има наистина много динамика, обрати и ситуации, (след тези 86 страници за които споменах) за които честно казано не си и представях че може да се случат, определено авторката не се свенеше да убие важни персонажи в хода на историята. Има много битки, които отново бяха пресъздадени изключително реалистично. Още нещо което се забелязва е израстването и градацията на героите в различните ситуации и напредване на времето. Разбира се като за последна книга, имаше изобилие от джинове, бойци, сърдита пустиня която не веднъж наказваше недоброжелателите й, със силни бури. И още нещо което изключително силно ме впечатли и заобичах още повече тази трилогия е любовната история, тук също я има но и в трите книги, тя не е главната и водеща причина, отново всички неща са по-равно поднесени.Не на последно място и приятелството което се изгражда между всички наши приятели, ( след толкова време, така ги чувствам) от книга първа, до края на книга трета.  Малко преди края на книгата се случи нещо, (свързано със Амани и Джин) което буквално ме накара да захвърля книгата и реакцията ми беше - "НЕЕЕЕ, НЕЕЕ, НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧВААА... МОЛЯ ТЕ, НЕЕ!" И въпреки всички и всичко, края беше прекрасен и останах напълно доволна.

Приключих книгата в неделя и все пак вече всичко в нея ми липсва, но уви, повече от света на Мираджи няма да прочетем. След още известно време, най-вероятно ще се примиря, но все още е рано. Със голямо удоволствие, ще чакам за следваща книга от Олуин Хамилтън за да си намеря още нови любими герои и да се срещна за пореден път с прекрасния стил на писане на авторката.
И последно, но също толкова важно е самото издание което издателство Егмонт, ни предлагат. Корицата е прекрасна, пасва си със втората, за първата не искам да говоря, красива е и то много, но с оглед на втората и третата - това вече е друг въпрос. В "Герой" има карта на Мираджи, (най-любимото ми нещо) която лично на мен, докато си четях ми беше изключително полезна. И новото което реших да включвам в ревютата е, имената на хората които са правили корицата и превода. За мен те също така са много важни за цялостния изглед на едно издание.
Превода е на Елка Виденова.
   


       "Въстаналия принц ще се надигне отново. 
       Ще донесе нова зора. Нова пустиня."

       "Ненавиждах бавната иронична усмивка, която се разстла по лицето му, усмивката, която Джин бе наследил от него. И ненавиждах себе си, защото щом видях тази усмивка, осъзнах, че съм копняла за нея. Че някаква част от мен искаше да го впечатли. Исках да разбере, че знаем каква игра играе с убийството на момичетата." 

       "Онази неканена мисъл отново нахлу в главата ми. За коя се мислех, та раздавах заповеди на принц? При това на принц, който се бе присъединил към въстанието много преди мен. На Джин, от когото аз самата никога не бих приела заповеди. За коя се мислех, та да поведа всички ни по този несигурен път и отгоре на това да се държа толкова самоуверено?" 

       " - Грешиш. Не съм с теб, защото си се променила. 
         Влюбих се в теб, докато кървях под един тезгях в дъното на пустинята, а ти ми спаси живота. Още тогава, когато нито един от двама ни не се беше променил."  

       "Пустинята беше твърде далече. 
        Но пясъкът проникваше навсякъде. Дошъл бе с мен от пустинята, през планината, полепнал бе по кожата ми и в гънките на дрехите. Залепнал бе в косите на затворниците и по металните стъпала на абдалите. От пясъка не можеш да избягаш."

       "Джин изглеждаше достатъчно впечатляващо и с риза, но гол до кръста бе истинска грамада от мускули и татуировки. Стегна рамо и компасът, изрисуван върху кожата му, заигра под мускулите."

       "Не помнех кога за последен път сме се чувствали така безгрижни, не помнех кога за последен път сме били всички заедно. Изправени не срещи смъртта, а срещу живота."

       "Всичко, което съм, давам на теб, и всичко, което имам, е твое. Защото не утре е денят, в който ще умрем."

       "За първи път чувствах, че силата ми е част от мен. Част от душата ми. Не оръжие в пръстите ми, а част от сърцето ми. 
        Пръстите ми едва потрепваха, и вече бях сграбчила пустинята. Моята пустиня. Аз бях пустинята. И тя откликваше на зова ми."


--- --- --- --- --- 


                                                Благодаря Ви,за отделеното време!!!