Здравейте, приятели!
Издателство:Емас
Страници: 416
Цена: 18лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Зимна песен“ е лабиринт от красота и мрак, от музика, магия и бляскави неща, вплетени в едно от изтънчено писателско перо. Това е свят, в който ще искате да се изгубите завинаги.“ Мари Лу, бестселърова авторка на „Ню Йорк Таймс“
Последната нощ от годината. Настъпват зимните дни и идва време Краля на гоблините да напусне своите владения и да търси невястата си...
Откакто се помни, Лизл слуша легенди за красивия, опасен Крал на гоблините. Неусетно те са завладели ума и духа й и са се превърнали в извор на вдъхновение за музикалните й композиции. Но Лизл вече е на осемнайсет, животът й е зает изцяло от грижи за семейната странноприемница и тя осъзнава как се отдалечава все повече от мечтите си и от музиката.
Изведнъж всичко се преобръща - Краля на гоблините отвлича сестра й и Лизл няма друг избор, освен да ги последва в Подземното кралство и да се опита да я спаси. Но този странен, завладяващ свят и неговият мистериозен владетел неочаквано привличат младата композиторка, а това я изправя пред немислимо решение... Времето и древните закони не са на нейна страна и Лизл трябва да открие истинската си същност, преди съдбата й да бъде предрешена.
Пропита с музика и магия, „Зимна песен“ ще ви отведе в свят, който дълго няма да забравите.
--- --- --- --- ---
Благодаря на издателство Емас за предоставеното копие!
Много съм объркана щом стане въпрос за тази книга, главния замисъл на историята ми харесва, богата е от към емоции определено, нооо през цялото време ме караше да се чувствам така.
Книгата се води Фентъзи и да всички тези елементи ми харесват, определено е моят вид история, но на доста моменти и то не малко имах чувството че чета някой захаросан любовен роман. Както казах дайте ми да чета за кралства, царе, магия и т.н. и няма да има по-щастлив човек от мен. Съгласна съм да присъства и любовната линия, но тук ми беше прекалена и на моменти излишна.
Лизл - според мен прекрасно момиче което обаче не е забелязвано от никого, дали заради това че е по-тиха, заради по-малката си сестра която е много красива или пък заради големи музикален талант на брат си. Елизабет е композиторка и помага на брат си да свирят заедно различни мелодии, които е написала самата тя. В началото Лизл, копнееше да бъде просто желана от някой като жена, за да разбере и тя какво е. Обаче тук идва и големия ми проблем със нея защото от само едно желание, тя толкова се самозабравя и вманиачава. Отне й прекалено много време докато си отвори очите и разбере какво точно иска Горския цар от нея, и че всъщност не става въпрос, просто за физическо привличане.
Като герой най-много ми допадна, Горския цар - той е като палитра с цветове, само че тук говорим за държанието му. Той беше лош, нагъл, себичен на моменти, но в следващия момент се показва като добър, забавен, леко строг и обичащ. Най-много ми хареса това че Горския цар желаеше Лизл, но я искаше цялата, тоест - не искаше да получи само тялото й, а самата нея като човек, чувствата й, мислите й, музиката й. Искаше да възобновят онези чувства и отношенията които са имали, когато са били малки, да изградят не само физическа връзка, но и духовна.
Авторката е използвала доста елементи от немския фолклор, имаше неща за които бях чувала, но научих и още такива. По-различното за мен в тази история беше музика която беше преплетена със всички други неща, имаше и термини които не ми бяха много ясни, но все някак успях да се оправя. Самото действие ми беше леко мудно, на места ми се струваше че можеше да се случват малко по-бързо нещата, а на други по-бавно. Като оставим тези прекалени любовни случки, нещата са добре.
Книгата не ми стана една от най-любимите, но ми беше достатъчно интересна със повечето си неща и герой за да искам да я завърша и честно казано ми беше достатъчно и за да следя за продължението. Искам да разбера какво ще се случи с героите и най-вече с Горсия цар, които си има негова доста интересна история.
Българската корица ми харесва малко повече от оригиналната и това което мога да кажа че я отличава са тези малки лъскави капчици пръснати навсякъде. Корицата е дело на Златина Зарева, а превода е от Теодора Давидова.
"-Нямам намерение да пазя музиката само за себе си - уверих го аз. - Един ден ти ще я изсвириш.
Открай време беше така: чрез него музиката, звучаща в главата ми, можеше да бъде чута. Аз бях цигулката, а той - лъкът. Бяхме лявата и дясната ръка на един пианист. Аз щях да пиша нотите, а той да ги свири пред света. Така щеше да е винаги."
"-Помисли добре, Елизабет. - Долавях в гласа му страст, ни ми бе трудно да открия причината. - Направиш ли веднъж този избор, няма връщане назад. Не съм чак толкова щедър, че за втори път да ти предложа свобода.
Колебаех се. Можех да се преборя с него. Накарала го бях да върне Кете и мен в света горе, веднъж вече го бях победила, щях да успея отново.
Но се чувствах твърде уморена, за да се боря. Нещо повече - нямах желание за това. Исках да се предам, защото да можеш да се предадеш е голяма част от смелостта."
"-Наистина те желая - прошепна той в ухото ми. - Но искам онази част, която ти не ми даваш. Това - и той прокара ръка по голата ми шия, гърдите, кръста - това е само част от теб. Когато казах, че те искам изцяло, наистина го мислех.
-И коя част от мен не съм дала?
Той се усмихна, заровил лице в косата ми.
-Знаеш коя, Елизабет. - И изтананика кратка мелодия.
Моята музика."
"-Те са толкова мои затворници, колкото и аз - техен - изръмжа той. - Стига да имаше начин, щях да се отърва от бремето като пазител на Долната земя. Ако имах възможност да се разхождам горе като свободен човек, бих го направил. Наместо това съм затворник на своята корона."
"-Душата ти е толкова красива - меко продължи той, очите му се насочиха към сватбената ми рокля. - И доказателството е там. В твоята музика. Ако не се боеше толкова много да я споделиш с мен, ако не се страхуваше от това, което е част от теб, щеше да ме имаш отдавна."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар