Здравейте, приятели!!!
Издателство: Софтпрес
Страници: 360
Цена: 17,99лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Добре дошли в малкото кафене в Копенхаген, където из въздуха се носи аромат на канела и горещ шоколад, а романтиката е на една ръка разстояние...
Кейт Синклер работи в една от най-големите рекламни агенции в Лондон и има всичко, за което някога е мечтала – успехи, репутация и очарователен приятел. Или поне тя така си мисли.
В мига, когато нейният любим отмъква така желаното повишение право под носа й щастието на Кейт се изпарява, тя получава нов служебен ангажимент – да проумее същността на понятието хюга, или датския начин на живот.
За целта Кейт заминава на командировка в Копенхаген заедно с шестима журналисти и това е само началото на едно пътуване, което ще преобърне живота им, ще ги срещне с любовта и ще им покаже пътя към истинското щастие.
--- --- --- --- ---
Първото което излиза на преден план в ума ми след като прочетох книгата е че все едно си имам личен гид, който ме развежда из Копенхаген - показва ми всички красиви и исторически места, след това Датската кухня в лицето на най-различни десерти. И разбира се не на последно място: ХЮГА - какво символизира, как може и ние да я изпитаме и да бъдем по-щастливи като датчаните.
Кейт - след като разбира че няма да получи мечтаното повишение в работата, а го дават на нейното "уж" гадже, за един кратък миг целия свят на Кейт се преобръща. Получила нов проект само защото шефовете не вярват толкова силно в него и защото няма никой друг свободен агент, то никой, та дори и самата Кейт си нямат на представа, колко много нови и невероятни неща ги очакват - а успеха ще бъде огромен.
Синклер ще замине заедно с шестима журналисти в Копенхаген за да разберат какво е хюга и как точно се случва този ефект в който датчаните са толкова щастливи и как успяват да се радват на малките и обикновени неща от живота. И разбира се в последствие чрез статиите си, ревютата в блоговете или пък отразяването в телевизионно предаване ще помогне на бъдещия магазин за ХЮГА да бъде различен от всички други.
И тук стигаме и до доста интересните моменти - нали не сте си помислили че всичко ще мине по-мед и масло!?
В момента в който главната ни геройня и шестимата журналисти кацат в Копенхаген, истинската лудница за нея започва.
Притеснена дали ще може да се справи с тях и дали ще успеят да вникнат в истинския замисъл на това пътуване, притесненията, лошите случки и неразбирателството - започват да съпътстват Кейт. И най-вече неразбирателството й с Бенедикт, един от журналистите с които не се разбира още от самото начало.
Но, както е казано "Всяко зло за добро" и след няколко случки, прекарано време заедно и най-вече появата на Ева и нейното малко кафене, те успяват да се сприятелят, разбират че трябва да се радват на малките неща и да преоткрият наново себе си и преосмислят живота си.
Без повече да се отплесвам по самия сюжет, продължавам с няколко частични момента.
Както споменах и в самото начало, най-вече книгата ми хареса, заради това че наистина докато я четях се чувствах все едно съм в Копенхаген и разглеждам всичко което е важно да се види и разбира се хубавите десерти. Хареса ми и как едни напълно седем непознати човека, малко по малко, къде в началото против волята им, но в последствие съвсем естествено започват да изграждат приятелски взаимоотношения напълно в духа на Хюга.
Ева - и нейното малко кафене определено помогнаха много за това всички да разберат наистина важните неща, да си станат по-близки и всъщност да осъзнаят какво в момента не им върви и какво могат да променят за да бъдат отново истински щастливи и по-добри в работата си.
Следващия любим момент за мен бе, цялата тази препирня която имаха Кейт и Бен. - от самото начало и двамата тръгнаха с рогата напред. Журналистът беше доста досаден, постоянно мрънкащ и никога доволен, затворен в себе си и обвиняващ всички и всичко за това че в момента не му върви много, много. И все пак всички тези препирни помежду им имаха своя чар и ми бе много интересно да видя как взаимоотношенията им се развиват и към края на книгата всичко бе коренно различно.
Освен туристически и кулинарен гид, Джули Каплин ни представя една сладка, забавна, динамична и според мен много истинска история. История в която ни показва че стойностните неща, които ни правят истински щастливи са малките на пръв поглед маловажни или обикновени неща или случки. Че дори и най-малкия и обикновен жест към някой може да накара дадения човек да се чувства специален и ние покрай него. Или пък да отделяме време за себе си, за хобитата си или просто да си запалим свещ, да се настаним удобно с меко одеяло и да не правим нищо конкретно. Щастието е в малките и обикновени неща или просто и кратко казано - ХЮГА.
Дали всеки един от седемте ни герои ще получи своето прозрение и хюга момент в подробности оставям на вас. Ще си има ли Лондон, необикновен комплекс където хората ще могат да разпускат и учат какво е да си истински щастлив и какво се случва с Кейт и повишението й, също оставям на вас, няма да отнемам от удоволствието да разберете сами.
Няколко думи и за самото издание - корицата е изключително красива, излъчва някак си спокойствие и ме кара да си представям че някъде там в тези къщи се намират познатите ни герой и разбира се не на последно място голямата чаша кафе!!!
Корицата е дело на Радослав Донев, а превода е от Паулина Мичева.
"Всяка агенция искаше да ни казва какво представлява хюга. Този модел на живот обаче е на практика нещо трудно обяснимо и означава различни неща за различните хора. Когато се получи, се получава."
"- Печенето ме прави много щастлива, а тук, в Дания, почитаме малките неща, които ни правят щастливи. Може би затова сме толкова щастлива нация? Чували ли сте за хюга?
- Да - послушно закимахме всички освен Бен, който вдигна ръка като дете в клас.
- И какво точно представлява? Като изключим свещите и купуването на скъпи кашмирени шалове.
Ева го погледна лъчезарно.
- Това е умението да изпитваш удоволствие от простите неща в живота, като да си занесеш домашен сладкиш на работа, да си направиш чаша кафе и да седнеш на спокойствие да изядеш сладкиша, наслаждавайки се на всяка хапка... - Тя млъкна и после добави с леко намигване:- ... без да се чувстваш виновен за допълнителните калории."
"Съжалявах, че бяхме изгубили тази кратка, но така силна връзка помежду ни.
Бях постъпила правилно, като го отблъснах, но това не помогна. Той беше от хората, към които се пристрастяваш. Които те отклоняват от целта ти. От първия път, когато го срещнах, знаех, че може да е повече, отколкото искам. Инстинктът ми беше верен."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар