Здравейте, приятели!
Издателство: Емас
Страници: 264
Цена: 12лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Вероника е песимистка. Няма вяра в себе си, не очаква, че ще намери в живота си щастие и любов. Но попада на романа „Здрач“ и в нея се загнездва мечтата за голямото, невероятното чувство и за принца, твърде съвършен, за да е истински. Идеалното момче се ражда във въображението й и живее във виртуалния свят, в нейния блог.
Дали обаче действителността може да прилича на мечтите? Какво става, когато в истинския живот тя среща изведнъж трима изключителни мъже – Филип, актьор и изгряваща звезда, изпълнения с емпатия Марек и Пьотр, психолог, готов да й помогне със съветите си в интернет? Кого да избере? Дали тази книга е поредната приказка за Пепеляшка, или по-скоро за Бриджит Джоунс, която се влюбва в неподходящия мъж, докато истинската й сродна душа всъщност вече е до нея?
Известната полска авторка Малгожата Гутовска-Адамчик е успяла да създаде вълнуващ, небанален, дълбок роман, засягащ съвременни проблеми, впрочем не само младежки - съперничеството, необходимостта да си „някой“ в очите на другите, желанието да бъдеш обичан. Романът е номиниран за престижния Каталог на най-добрите детско-юношески книги на годината в света „Бели гарвани”.
--- --- --- --- ---
Определено това една много силна и истинска история, няма нищо напудрено, нищо преувеличено. Хареса ми и то много, в "Достатъчно е, че те има" има от всичко по-малко - търсене на себе си, на някого другиго, надежда, любов, приятелство, грешки, заблуда, тъга, предателство и поука.
Много често в стремежа си да искаме нещо или някого, не виждаме как всъщност истинските неща или пък правилните хора вече сме ги срещнали и са до нас във всички важни моменти.
Вероника - е седемнайсет годишно момиче което е пълен аутсайдер в училище, но тя и не обича да бъде център на внимание. Моментната мания по "Здрач" и по-скоро по Едуард, я кара да си мечтае за момче което да я обича и едва ли не да показва огромно обожание както е по филмите. На спирката на път за баба си, Вероника среща Марек, и тогава малко по малко, живота й се променя. А във влака се среща и с Филип - изгряващ актьор, който първоначално изглеждащ доста обещаваш като бъдеща половинка на Вероника. И това не е всичко, младото момиче има блог в който споделя почти всичко свързано с гаджето й, но там в виртуалния свят намира приятел в лицето на Пъотр - неговите съвети неведнъж ще и помогнат, а в друг случай ще я накарат да се замисли над живота си. А също така е доста интересно кой се крие зад името Пьотр и как винаги успява да бъде толкова полезен.
Марек - още от първата му проява в книгата ми стана много любим персонаж. Забавен, позитивен и леко потаен, според мен той беше положителния елемент в историята. Хареса ми как заедно с Вероника изградиха приятелски взаимоотношения, разбираше я, изслушваше я и не веднъж бе до нея в най-трудните за нея моменти. Също така много ми хареса и неговата лична история, която няма как да не докосне читателя.
Филип - признавам си в началото го харесах, много ми допадна, може би беше породено от случката в влака и това как се държа с плахата Вероника. Но... в хода на историята, всичко се промени, видя се неговата истинска същност и как първото впечатление може да е погрешно.
Не искам да навлизам в самия сюжет, за да не ви разкрия нещо с което да отнема от удоволствието сами да прочетете подробностите, за това ще споделя още едно-две неща.
Според мен, родителите й се блъскаха малко в двете крайности - на моменти разбиращи нуждите на дъщеря си, то в следващия, реагираха по-странен начин. Вероника има брат с който не е близка, поне не и в началото, но към края и там ще има леко развитие. Но пък баба й беше човека който, макар и живеещ в друг град, бе винаги до нея и я подкрепяше. Разбира се когато момичето беше на път да направи нещо прибързано, бабата и даваше доста добри съвети.
Преди Вероника да си отвори очите и да разбере кой е истински правилния човек за нея ще премине през доста трудности и след тях със сигурност няма да бъде същата. Но ако не сгрешим няколко пъти как ще разберем кое е наистина грешното и кое правилното за всеки един от нас.
Както вече ви казах, авторката е описала една реална история. Колкото и да не ми се иска да вярвам, то някъде там в този голям свят има момиче или момче което е преминало или преминава през такъв период, а защо не и някой около нас или самите ние. Дори и само едно от тези неща да са ни се случвали, това прави за мен историята на Гутовска-Адамчик реална. Дали не трябва да спрем за малко от забързания живот които водим и да погледнем хората около нас и ако не друго, то да им благодарим че ги има до нас - такива каквито са?!
Признавам си и доста ме е яд на самата мен че първоначално когато видях корицата много не ми хареса, но след прочита на книгата, разбрах смисъла й и сега доста ми допада. Радвам се че в повечето пъти не се влияя от корицата на една книга, защото това не е най-важното за мен, но когато се случи много се изнервям. Илюстрацията на корицата е дело на Мачей Шиманович, оформление на корицата - Борис Драголов и превод на Милена Милева.
"Заради отрицателната нагласа, изписана на измъченото й лице, заради бремето на ежедневието и тежката задача да бъде нещастна тя не забелязваше, че е хубава, способна, привлекателна, че ако настроението й поне малко се пооправи и погледне по друг начин на света, той ще й предложи доста неща."
"Любовта не е геометрия. В нея не е задължително да има симетрия. Някой се влюбва пръв, после дълго чака избраницата му да изпита чувства към него. При друг чувствата угасват, а партньорът остава сам и се измъчва, иска да получи нещо, вижда, че това е краят, не може да се примири, полудява, става смешен, проси.
Но сякаш е по-лесно да приемем, че някой отхвърля нашата любов, отколкото, че е съвсем различен от нашите представи."
Благодаря на издателство Емас, за предоставеното копие!
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар