"Порцелановата кукла" от Кристен Лъш

 

                                               Издателство: Benitorial

                                               Страници: 400

                                              Цена: 25 лева

 В едно далечно царство, в едно далечно господарство... 

Две действия едното развиващо се в Петроград през 1915 година, а другото в Лондон през 1991г.  - събиращо се в Русия. 

Ще се запознаем със Тоня и Валентин - тяхната невероятна история, историята на тогаващна Русия и политическите настроения, в същото време ще се запознаем и с Роузи/ Раиса, Алексей Иванов и Лев - а това което ги свързва е по-голямо от тях и от това което са подозирали, че може да бъде. Миналото и настоящето започват да се събират в едно след като Роузи посещава литературно четене на известния историк Алексей Иванов и внезапната му покана да отиде с него в Русия като асистент за негово важно проучване. 

С майка, алкохоличка и пълна с доста тайни на Роузи не и трябва много за да приеме веднага поканата. Напуснали, родната Русия когато е била много малка, Роузи пък вижда възможност да се порови в миналото и така да затвори тази страница и голямата трагедия която я е сполетяла и така да продължи на чисто във втората си родина Англия. 

 Повече нищо няма да споделя от сюжета, знам, че и това не е много, но историята е толкова страхотна и специална, лично аз просто не мога да намеря достатъчно достойни думи за нея. Но пък ще си излея малко от размислите ми към нея и дано накрая да съм успяла да ви убедя да я прочетете. 

 "Порцелановата кукла" е роман за историите, скрити между редовете. За неизказаното, неизговореното, недооформеното, недоловимото. Контекстът на Сталинова Русия, където хората са били принудени да пазят тайни, да държат езика си зад зъбите си, да водят показен живот в редица отношения, дава възможност за развиването на такава тема. Но романът е също така за майките, дъщерите и внучките. Той е за момиче, което открива, че случилото се преди нейното раждане не само е оформило облика на нейното семейство, но е направило и от нея човека, който е."

Не мога да повярвам колко силни емоции предизвиква тази история. Толкова сурова, неподправена, едновременно показва жестокаста, предателството, но и любовта и желанието за дълбоко заровена тайна за произхода на Роузи/Райса. Смятам, че каквото и да кажа за тази книга няма да е достатъчно. Макар, че Роузи тръгва да разнищва историята покрай историка Алексей Иванов, то за мен звездите в историята са Тоня и Валентин. Буквално проследяваме целият им живот, когато ги срещаме те са много млади, а в края на книгата са на доста зряла възраст. Някой път си чудя, колко може да понесе човек, колко несгоди и удари от съдбата и толкова малко хубави моменти - но тук може би идва ЛЮБОВТА и ВЯРАТА. Като казвам вярата искам за уточня, за вярата в човека който обичаш, вярата в това в което вярваш и избираш да се бориш и вярата в нещата, които те определят като човек, като личност. Тоня и Валентин - минават през не една и две революции, войни, лагери и една камара предателства, лагери и последствията върху тях, психически и физически през годините е жестока. Но, накрая винаги се намират, винаги стигат един до друг, макар и накрая той психически да е повреден, а тя - физически. За мен тук, любовта беше водещия фактор и финала беше и щастлив и тъжен.
А колкото до Роузи - тя имаше нужда от това пътуване до Русия, да се завърне в първият си дом и да събере парчетата от миналото на майка си, да разбули тайната около загубата на папа и сестра й, за да се прероди и да намери себе си и да продължи на чисто. А, непрестанна опора, мога да кажа, че намери в лицето на Лев.
Освен семейната история, авторката ни показва и какво е било в Русия, по времето на Сталин, революциите, Втората Световна. Как обикновените хора са изнемогвали, всеки ден са се страхували за живота си и как е било най-добре, но не й най-сигурно да се мълчиш, дори и да знаеш нещо, защото не се знае в кой лагер може да свършиш.
И за накрая, но не й на последно място искам да кажа, че стилът на авторката много, много ми хареса. Скоро не ми се беше случвало толкова бързо, гладко и сякаш течеше като вода написаното. Хем исках да стигна до края, но и да имаше още малко, просто не ми се искаше да се разделям с героите и историята им.

    "Те са единственото нещо, което оживява и не угасва в нея дори след няколко питиета. Странни кратки форми, вълшебни приказки в миниатюра, често с оттенък на кошмар. Всички започват с някаква версия на любимата й реплика: В едно далечно царство, в едно далечно господарство. Това не е съвпадение. По-голямата част от майка ми е от далечно царство, едно далечно господарство."

     "Болката и скръбта ще полепнат като цветен прашец по полите ти, докато крачиш по света. Смяташ, че по-късно ще ги изтупаш. Но само така си мислиш. Затова, независимо какво казва баща ти, ще ти е по-добре тук. В Отрада. С мен."

   

            Благодаря на прекрасните Benitorial, за предоставеното копие и на всички отделили време да прочетат това ревю. :)