Здравейте,
Издателство: Artline Studios
Страници: 447
Цена: 25лв.
"Книгоядите" е книга толкова различна от всичко което бях чела досега. Книгояди и Умояди - шест древни рода, криещи се в своите големи и скрити из Англия и Шотландия имения. За да се опазят и за да продължат да съществуват родовете им, те робуват на доста древни, тежки и крайни правила и традиции. Те са толкова различни от хората, колко не може й да си представите - хранят се, както и самото заглавие го показва с книги и по-страшното умовете на хората.
Проследяваме историята на Девън - тя започва когато е все още малко дете, а в края на книгата е майка с две деца, готова на всичко за тях и преминала през какво ли не за да ги спаси и то най-вече синът си, който се оказва умояд.
"Те бяха един вид принцеси и така живееха принцесите: в безопасност в кули, омъжени за мъже, които се състезаваха за тях по един или друг начин. Дори в най-щастливите приказки принцесите нямаха голям избор. Бяха награди, които се печелеха или раздаваха, и не съществуваше друг контекст, в който да осмислят живота си."
След като Девън навършва 18 години, тя веднага бива омъжена за мъж от друг клан, който не познава и плана минава в действие. А какъв е той: Девън трябва да родите дете, по-възможност момиче, тъй като булките се оказват само шест, заедно с нея и след това има три години в който може да бъде с детето си и след това, бива върната отново на семейството си, за да започне всичко отначало. Всяко момиче бива омъжвано по два пъти и след това е свободна да прави каквото пожелае с живота си. Разбира се, при Девън нещата няма да се случат така, тя е различна и иска повече от това иска да отгледа дъщеря си Салем, която се оказва много очарователно дете, но както казва чичо й/ баща - хилядолетна традиция няма да се промени заради прищявките на едно момиче. И все пак тя не се отказва, опитва всичко, но уви първият опит е неуспешен.
Първоначално абсолютно съкрушена, тя отново преминава през всичко това, нов брак с още по-ужасен мъж, ражда дете, този път момче, но то се оказва Умояд - а да бъдеш такъв е равносилно или на смърт или предаване на Рицарите и техните Дракони за да стане един от тях. Само че, този път Девън е решена на всичко за да спаси Кай и да остане с него. Нещата така се нареждат, че за добро или зло, брат и Рамзи, станал един от Рицарите ще и помогне макар и по-лични причини да намери лекарството Изкупление.
Защо толкова много ми хареса историята ли?
Ами както споменах лично аз не бях чела нищо, подобно до момента, същества който да се хранят с книги, с умовете на хора и с поглед към едни по-различно и тайно общество и все пак пълно с толкова прилики с хората. Повдигат се много теми, много важни и интересни въпроси, който си отговарят и в истинският живот. Първият който ми направи най-голямо впечатление е как и в това общество на Книгояди, на жените се гледа като на предмет, който ще произведе поредното дете, ще бъде с него няколко години и след това се започва наново и се очаква от жената да не си търси децата. След време когато вече булката е свободна от оковите наречени брак, бъде послушна през това време и си мълчи, може и да успее да ги види, но не е много сигурно. В днешно време все още за съжаление има места, където жената е безгласна буква, но много важна за да износи и роди дете. Втората засегната тема е за семейните взаимоотношения - като цяло всичко е много объркано, всякакъв вид емоции и сантименталност като цяло липсват, опазването на родовете е най-важното и когато Девън, точно водена от емоциите и самото си същество решава да се противопостави в името на децата си тя става неудобна и бива пусната в дълбокото. Толкова не са важни семейните връзки, че дори и брат й сестра работят заедно по-принуда, единият воден от лична мъст, а другият, бива различен и иска да спаси детето си да не бъде погубено само защото е различно.
Всички тези толкова различни нюанси от емоции, принципи, избори на героите и отвели ги до всичко което им се случи, много ми хареса. Хорър елементите които присъстват, дадоха този краен облик на една прекрасна история. Не съм любител на този жанр - хоръра, и в моментите, в които присъстваха буквално настръхвах и се чудих докъде може да се стигне. Това което приятно ме изненада е факта, че се чете бързо и стилът на писане е много завладяващ. Има градеж и то в лицето на Девън се вижда най-много, освен, че пораства на години и през повечето време тя е много доверчива, виждаме как се променя. - започва да вижда истината, на кой може да разчита и помъдрява.
"Паметта беше котва. Можеше да те приземи в буря, да й попречи да те отнесе. Но котвите можеха също така да ти тежат и да не то позволят да плаваш свободно. Спомените на Девън за Салем бяха и двете - поддържаха разума й, но и тежаха на душата й."
Благодаря на издателство Artline Studios, за предоставеното копие и на всички отделили време да прочетат това ревю. :)
Коментари
Публикуване на коментар