"Шепотът под вратата" от Т. ДЖ. Клун

 

                                                        Здравейте,

               Издателство: Artline Studios   Страници: 438     Цена: 25лв.

"Шепотът под вратата" ми разказа играта. Тази книга е едва втората, която ме разрева от сърце. Толкова, толкова емоции.

В нея ще се запознаем с Уолъс Прайс, адвокат, коравосърдечен и пълен егоист. Докато един ден не умира, но тялом, а духом е все още сред хората макар, че не го виждат. И тогава се появяват прекрасните Мей, Хюго, Нелсън и Аполо.

Те заедно с чайната "Харонов брод" са междинна спирка, преди починалият да се почувства готов за да продължи напред.

И както всяко начало и това е трудно, както за Уолъс така и за лодкаря Хюго и компания. 

 

Някъде след половината на историята, когато си е в разгара, така да се изразя, опредено мога да кажа, че Уолъс е тотално променен. С помощта на другите участници в историята, той разбира грешките си и намира начин да се поправи, дори и не директно. С помощта на Хюго, бившата съпруга на Уолъс, прави последната и много важна крачка към затваряне на тази глава и най-важното успява да си спомни, че Уолъс не винаги е бил толкова лош и че са имали наистина хубави моменти.

 А колкото до Уолъс, той не само поглежда дълбоко в себе си, но и успява да намери отново доброто, което е загърбил и без никой да е очаквал намира семейство в лицето на Хюго, дядо му Нелсън (който е голям образ), кучето Аполо и не на последно място Мей. Те успяват да го променят до неузнаваемост, чрез поведението си и три чаши чай.

 

Спирам до тук, защото се боя, че продължа ли ще ви разкажа всичко, а не искам да ви отнемам от удоволствието. 

 

          "Със съдружниците първо бяха приятели, до един млади и пълни с идеали. Но   времето си минаваше, превърнаха се в повече от приятели: превърнаха се в колеги, което за Уолъс беше много по-важно. Той нямаше време за приятели. Нямаше нужда от тях. Имаше работата си на трийсетия етаж на най-високия небостъргач в града, вносни мебели в кабинета си и твърде голям апартамент, където не прекарваше почти никакво време. Всичко си имаше, а сега..."

 

 

Макар, че темата не е лесна и може би донякъде и тегава, искам да ви кажа, че книгата се чете изключително бързо, Клун е толкова добър автор, че думите които е написал просто се леят като река. Хваща читателят още от самото начало и просто не го пуска, докато не стигне до края, а книгата не е малка. Изпълнена е с толкова много емоции, толкова цветна от към отношения и най-вече всичко се случваше плавно, нито прекалено бавно, нито пък претупано.

 

    "От нас не се очаква да пришпорваме хората,

 преди да са готови. Не това ни е работата. Тук сме, за да се

постараем те да си дадат сметка, че най-важното в живота 

не е живеенето. Той има много страни и продължава дори 

след смъртта. Красив е дори когато ни боли заради него.

Лея щеше да осъзнае това според мен. Щеше да го разбере." 

Та... както споменах, последните 80-70 страници, бяха много емоционални за мен, разплакаха ме. Дядо ми почина преди почти 4 години, той е обротното на Уолъс, много хора плакаха за него и дори сега, и когато четях историята винаги мислих за него и дано да е попаднал и той на такова място. Като се има предвид какво развитие бележи Уолъс.

Историята ми стана много любима, лична и ще остане в сърцето ми завинаги. А още по-близка я почувствах, когато накрая Т. ДЖ. Клун споделя, че е подтикнат да напише тази история от лична загуба. Може би и заради това е толкова сърцато написана. 

 

   "- Никога не стига, нали? Времето. Винаги си мислим, че имаме толкова много, но когато наистина ни потрябва, никога не е достатъчно.

Уолъс сви рамене, докато Аполо търчеше между растенията.

-Тогава просто го оползотворяваме максимално.

Нелсън не отговори."

 

   

              Благодаря на издателство Artline Studios, за предоставеното копие и на всички отделили време да прочетат това ревю. :)