"Дъщерята на Лунната богиня" от Сун Лин Тан - селекция от цитати - част 2

 

                              Здравейте, 

след 100 години, най-накрая седнах и написах ревю на тази прекрасна книга, него може да погледнете в предходната публикация. В процес на четенето се оказа, че съм си отбелязала около 8-9 цитата и реших да ги споделя с вас. Надявам се да ви бъде интересно. Също така ще се радвам ако споделите в коментарите, такъв тим публикации дали биха ви били интересни и полезни.

  1. "Ноктите ми се забиха в дланите. Не можех да им позволя да ни настигнат. Не можех да им позволя да наранят мама и Пин-ар. Но аз бях просто слабо момиче и единственото, за което се сещах, можеше да се окаже последното, което ще сторя в живота си." 

 

  2. "Но, о, как ме изгаряше унижението! Колко привилегирована съм била, че познавах само любов и привързаност досега. В детството си бях ужасена от чудовища, за които четях в книгите, а едва сега научавах, че трябва да се страхувам повече от острата като сърп усмивка и от думи, които пронизват дълбоко. Не бях и подозирала, че съществуват такива хора - които имат нужда да унижават другите, за да се почувстват по-достойни, които се наслаждават на чуждото нещастие."

 

  3. "- Син-ин, ще бъдем заедно всеки ден. Когато сме само двамата, няма нужда от такива официалности. Няма нужда да коленичиш или да ми се кланяш всеки път, щом кажа нещо, иначе щял ден ще си залепила чело в земята. И ме наричай просто Ли-уей. Когато се запознахме, усетих, че между нас няма прегради, че ти си човек, с когото мога да говоря свободно. Бих искал да бъдем приятели, ако и ти го искаш - каза той внимателно." 

 

4. "Но разминаването ми на косъм със смъртта беше жестоко напомняне, че животът е скъпоценен. Че той е крехък дори за безсмъртните. Сега се чувствах по-жива от месеци насам."

 

 5. "С мъка изтръгнах тайните, заровени дълбоко в сърцето ми. Ако не му го кажех сега, вероятно нямаше да има друга възможност.

- Обичам те. - Сълзи избиха в очите ми. Не можех да ги скрия, нито да ги прогоня. -Обичах те тогава. Обичам те и сега. Опитах се да те забравя, да унищожа чувствата си. Но не успях."

 

 6. "Нямаше да й доставя това удоволствие днес. Не исках да свършвам като нея, обвита от злоба и жадуваща за нещо, което не мога да имам... докато това ме унищожи. В нощите, когато болката ми беше най-силна, лесно можех да потъна в омраза и ненавист. И все пак колкото и да го обичах, обичах себе си повече. А и вече разбирах, че любовта няма край - тя беше нещо, което само нараства и се обновява, разширява се и достига до нови и нови хоризонти. Семейство, приятели - те не могат да се сравняват с това и все пак са скъпоценни по свой собствен начин." 

 

 7. " - Ще дойда с теб.

-Защо? 

Той сви рамене и заговори с любезна хладина, от която ме заболя повече, отколкото бих признала: 

- По същата причина, по която ти дойде с мен в гората. Ти си вече част от живота ми без значение дали сме заедно. Ще ти помогна, защото го искам, не защото трябва. Няма нужда да пресмятаме както ти дължиш на мен, какво аз дължа на теб. Между нас не може да има такива дългове." 

 

 8. "Клюките, които пренебрегвах, защото мислех, че са незначителни. Каква огромна грешка! Думите имат власт; те превръщат лъжите в реалност, изграждат репутации и ги разрушават. Ето защо бях повярвала така лесно на Уън-джъ. Затова всички щяха да повярват и за мен, защото съм лъжкиня, която е крила самоличността си от всички. Кой щеше да ми повярва, когато честта ми вече беше унищожена?" 

 

 9. "Близо до входа стоеше Шу-сяо - а точно зад нея, отвън, имаше цяло море от Небесни воини, което се простираше в далечината. Те всички се поклониха като един и слънчевата светлина заблестя по броните им като вълна от златно-бял огън. Сърцето ми се качи в гърлото и болката в тялото ми отслабна. От очите ми се стекоха сълзи, когато отвърнах на поклона им.

   Не бях предана на Небесното царство. Но бях предана на приятелите си; на онези, с които се бях сражавала, с които бях проливала кръвта си. Когато се изправих, срещнах погледа на Шу-сяо. Вдигнах ръка за поздрав. Подозирах, че трябва да благодаря за това предимно на нея. Кой друг можеше да е казал за генерал Дзиен-юн и да е довел армията?

Армията на Небесния император." 

 

 

                 Благодаря на всички отделили време да прочетат това ревю. :)