"Частна заемна библиотека и книгохранилище "Какстън" от Джон Конъли

                           Здравейте, приятели!!!

Тази вечер съм тук със мнението си за "Частна заемна библиотека и книгохранилище "Какстън" от Джон Конъли
                                           Издателство: Бард
                                           Цена: 4.00 лв.



--- --- --- --- ---

АНОТАЦИЯ:

Г-н Бъргър е прекарал трийсет и четири години от живота си по възможно най-празния начин. Работата му като регистратор на закрити сметки не буди особен интерес, а предпазливото му флиртуване с една жена от фирмата е прекъснато, когато тя се сгодява за друг. Това обаче не го тормози особено, тъй като той предпочита компанията на книгите пред тази на хората. Когато поредица щастливи събития води до ранното му оттегляне в английската провинция, г-н Бъргър няма нищо против да прекара остатъка от годините си, настанен удобно между страниците на някоя книга. Но съдбата има други планове за него.

Безметежният живот на г-н Бъргър става на пух и прах, когато той става свидетел на трагедия, смразяващо приличаща на историята за Ана Каренина – една жена се хвърля пред влак. Когато г-н Бъргър се втурва към мястото, жената е изчезнала. Разследванията му го отвеждат до „Частната заемна библиотека и книгохранилище „Какстън“, където границата между измислица и реалност е размита до неузнаваемост.

 

--- --- --- --- --- 

Намерих книжката съвсем случайно както си разглеждах из книжарницата, тя е малка 96 страници, но доста време се чудех дали да си я взема тъй като жанра й е трилър, а аз все още не мога да се реша да прочета такъв тип книга.                                                                                       И все пак преди месец някъде когато отново посетих книжарницата реших да я взема и да започна от някъде и ето прочетох я и честно казано не е много страшна, а по-скоро леко мистериозна или може би аз съм имала други очаквания.                                                                   И така без повече да се отплесвам, продължавам със впечатленията ми от книгата. 

Макар и 96 страници, аз мисля че всеки един библиофил като нас, а дори и човек който не чете толкова много колкото нас, може да извлече поука от нея. Както става ясно от анотацията по-горе, Г-н Бъргър се оказва наистина много голям библиофил, след радостни стечения в живота му той остава без работа и това съвпада със смъртта на майка му, той се завръща във родния си град Глосъм, Англия. 

Той обича книгите, буквално живее за тях и разбира се обича компанията им. След като се установява във малкото градче, г-н Бъргър започва да се разхожда до близката гара и там един ден съвсем ненадейно вижда как една жена се хвърля пред влак, но улики няма никакви.Полицията не му вярва, съгражданите му го мислят за луд, а той решава да се заеме със случая и да докаже че това което е видял е истина. 

След няколко месеца загадъчната жена се появява отново и отново иска да се хвърли пред влака, но този път г-н Бъргър успява да я спаси, но сега решава да я проследи и тогава във една затънтена тъмна уличка се натъква на стара на пръв поглед изоставена сграда на която табела пише " Частна заемна библиотека и книгохранилище "Какстън". След няколко дни дебнене, г-н Бъргър се натъква на мъж който се оказва библиотекаря на библиотеката а именно г-н Гидиън. 

Сега повече няма да разказвам, защото според мен от тук започва по-интересната част, а не бих искала да ви отнема от удоволствието да прочетете и изживеете развръзката сами. 

Поуката за мен е: да във процеса на четене дадена книга ни става любима и се привързваме към дадени герои много и искаме най-доброто за тях и разбира се, искаме и щастлив край за тях.       Но нека се замислим че понякога, гибелният им край, ги прави толкова велики и запомнящи се за нас, а и във времето когато различните поколения четат дадено произведение.                          Също така няма нищо лошо в това човек да се загубва в книгите си и да иска да симпатизира на героите, но дори и да имахме шанс да променяме края, аз не бих го направила, не би било редно както е написано и във книгата. Ако някой ми каже че няма книга която е чел и края да не му е харесал, значи лъже, на всеки се е случвало.
 Много ми харесва да чета истории който показват привързаността на хората към книгите, тази книга бе точно такава, изобразява какво изпитва всеки един от нас към книгите си. И ни показва че понякога не е лошо да искаме щастлив край, но не трябва да бъде за сметка на истински стойностната литература. Понякога лошият край, може да е за добро.

          "Нито една книга не е нещо фиксирано.  
           Всеки читател чете книгата по различен начин и всяка книга въздейства по различен начин на читателя.Но книгите тук са специални."                                                             

           

 --- --- --- --- --- 

 

                                Благодаря Ви, за отделеното време!!!