Здравейте, приятели!
Издателство:Емас
Страници: 672
Цена: 24лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Магия, предателство, измама, приключение - и пирати. „Заклинание за светлина“ е грандиозният финал на трилогията на В. Е. Шуаб „Цветовете на магията“.
Как се убива бог?
Този въпрос си задават Кел и Лайла, докато гъстият мрак неумолимо обзема дома им, доскоро процъфтяващия от сила Червен Лондон. Ала Осарон, най-унищожителното изражение на магията, бързо превзема властта. Древният крал изисква едно - да бъде почитан, както се полага на един бог. Защитите на града изглеждат безсилни пред него и дори мощта на антари не е достатъчна.
Така ли умира един свят?
Залозите никога не са били толкова високи, жертвите вече са немислими и Кел и Лайла са принудени да прибегнат до отчаян план. Заедно с Алукард Емъри, капитан на „Среднощно острие“, и Холанд, антари от Белия Лондон, поемат в търсене на мощен артефакт, последната им и единствена надежда. Но вятърът в платната им е променлив, а за магията няма принадлежност...
„Книгите на Шуаб са култови и вече са класика в жанра.“
Барнс енд Ноубъл Блог
„Безупречен стил... Горчиво-сладкият финал подобава на тази фантастична, емоционално наситена поредица, която промени представите ни за епичност.“
Пъблишърс Уикли
--- --- --- --- ---
Благодаря на издателство Емас за предоставеното копие.
Трудно ми е да започна това ревю, а може би подсъзнателно и не искам, защото това ще бъде последния път в който ще говоря за тази трилогия, тези герои и целия изграден свят.
"Заклинание за светлина" е достоен завършек на тази прекрасна трилогия, завършек изпълнен с много динамика и все пак всичко което се случваше беше умерено, а не написано на бързо просто за да има нещо.
В мен има едно такова чувство което не мога да опиша на 100% - а именно: от самото начало харесах идеята за четирите Лондона, харесах героите и всичко което е написала и измислила авторката. Но има и нещо друго в самия стил на писане на В. Е. Шуаб, влюбена съм в това как пише, но имам чувството че не мога да намеря правилните думи за да го опиша най-точно. А на вас случвало ли ви се да чувствате нещо по-такъв начин че да не може да го опишете с думи?
В "Заклинание за светлина" се случват доста неща, кои хубави, кои лоши и все пак всяко едно от тях предвещава изхода и съдбите на героите ни.
Ставаме свидетели на части от миналото на Кел, Холанд и Рай и малко на Алукард Емъри, виждаме защо някои неща са се случили по-определен начин и какво се е случило за да постъпят по-един или друг начин в последствие.
Виждаме и една различна страна от Делайла, а именно лицето й на антари, как се учи да използва магията си, как използва различни заклинания и една част от това каква пиратка всъщност е тя.
Кел, Лайла, Рай, Алукард и Холанд са изправени пред една много голяма битка, която трябва със цената на всичко да спечелят, а именно битката срещу Мраковия крал - Осарон и неговата чудовищна магия.
За да могат отново да бъдат свободни и да запазят този свят които те познават трябва да се научат да си вярват, да работят заедно за общото благо и най-вече да заздравят магичната си връзка и тримата антари за да победят Осарон.
И въпреки това само с магия не става, приятелите ни трябва да предприемат едно пътуване до "Фераси Страс" и от там да откупят важен предмет който ще им помогне за голямата победа. Разбира се, доста неща ще им се случат на това морско пътуване, но няма нещо което да ги изплаши.
Без повече да разказвам части от сюжета, продължавам нататък.
От всички герои които имахме възможност да проследим, най- голямо израстване и промяна се видя във Холанд и Рай.
✩ Холанд - първоначално хич не го харесах, дори ме дразнеше и не можех да го понасям, определено си беше гадняр от класа. Но точно тук в тази трета книга и то през цялото време, видях промяната у него. Той успя да пребори, лошотията у себе си, отново да върне контрола над ума и тялото си и разбра че ако избере да се бие на страната на Кел и Рай - то избира правилната страна. Разбира се, цялото това осъзнаване не беше никак лесно и докато стане добър направи доста бели, но си плати за всяко едно нещо и накрая получи заслужения край, които заслужаваше и сега вече го харесвам.
✩ Рай - от "Четирите цвята на магията", оставаше едно впечатление че принца е типичното момче което всички момичета харесват, а и той също хойка насам и натам, изглеждаше несериозен и малко си падаше нехранимайко. Няма да лъжа и ще си призная че тогава на няколко пъти се питах за какво точно е сложен този персонаж в цялата история, но след прочита на втората книга, а сега и на тази вече си отговорих на въпроса. Рай, израстна изключително много и всъщност историята се нуждаеше от точно този принц, а после и от точно този крал. Във много важни моменти той беше там където трябва, беше опора на брат си, на баща си и най-вече на народа си, и за момент не помисли да се скрие и да чака на готово, а напротив намери смелост да се опълчи срещи заплахата която беше надвиснала над кралството му и помогна на приятелите си за крайната победа.
✩ Развитие търпят и героите на Кел, Лайла и Алукард, но мисля че това е излишно да го споменавам, то си е в реда на нещата.
Последното което искам да споделя е любовта и трепетите които героите ни започнаха да усещат, бяха забравили или пък затвърдиха.
Връзката която се изгради между Кел и Лайла беше много интересна и забавна, хареса ми че в цялата трилогия беше умерена и така се получи съвсем естествена, макар и не на водеща позиция.
Рай и Алукард - става ясно че двамата са имали общо минало и то не само като принц и капер на кралстовото, били са нещо повече, и това повече е било истинско, а дали ще се възстанови тази връзка отново, ще оставя да разберете сами.
"Заклинание за светлина" изобилства от магия, приключения, любов, приятелство, плаване, предателство и загуба.
Ако искате да прочетете за всичко това, да се почувствате част от един град които макар и реален, то авторката е успяла да създаде един коренно различен свят около и в него. Да плавате, да се смеете, да се научите и на малко червена и бяла магия, то цялата трилогия е за вас. Бързо към най-близката книжарница за да се сдобиете с тях, а който вече е прочел книгите знае за какви чувства точно говоря! 😉
Корицата и на третата книга е дело на Стоян Атанасов от Kontur Creative и няма да крия че тези три книги са едни от най-красивите като корици които притежавам. Разбира се, много съм радостна и доволна че колкото съдържанието е интересно и си заслужава, то кориците не им отстъпват по-красота.
А превода е дело на Елена Павлова.
"Кел несъмнено се намираше вътре. Между тях двамата имаше връзка - по-тънка от нишка, но странно силна, и Лайла не беше сигурна дали е породена от магията им, или от нещо друго, но я привличаше към двореца като магнит. Постара се да не мисли какво означава това или колко далеч ще се наложи да стигне и срещу колко противници да се изправи, за да намери червения антари."
"Защото привързаността има хищнически лапи. Впива нокти и не те пуска. От привързаност боли повече, отколкото от забит в краката нож, повече от няколко счупени ребра, повече от рана в плътта, която кърви или се разкъсва и после зараства. Привързаността не се чупи чисто. Тя е кост, която не се намества, и рана, която не се затваря.
По-добре е да не те е грижа - Лайла се стараеше да не се привързва - но понякога хората проникваха под кожата ти. Същия нож, противопоставен на броня, намират пукнатините, плъзват се покрай гарда ти и не осъзнаваш колко дълбоко са се забили, докато не изчезнат и не те оставят да кървиш на земята. Не е честно. Лайла не бе молила да се привързва към Кала. Не бе искала да я допуска в сърцето си. Защо въпреки това боли толкова силно?"
"- Следващият път, когато си тръгна - прошепна във вдлъбнатинката на гърлото му, - ела с мен! - плъзна поглед нагоре по брадичката му, по челюстта, по устните. - Когато всичко това приключи, а Осарон се махне и отново спасим света, а всички други си получат техния щастлив край, ела с мен!"
"- Любовта и загубата наподобяват кораба и морето. Усилват се взаимно. Колкото повече обичаме, толкова повече имаме за губене. Ала единственият начин да се избегне загубата, е да се избягва любовта. А такъв живот би бил ужасно тъжен!"
"В крайна сметка вече превзе самичка два Лондона.
Беше крадец, беглец, пират и магьосник.
Беше свирепа, силна и страховита.
Беше си все така загадъчна.
И той я обичаше."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар