"Споделеният апартамент" от Бет О`Лиъри

                                                       Здравейте, приятели!




                                  Издателство: Ибис
                                  Страници: 388 
                                  Цена: 14,90лв.





--- --- --- --- ---

  АНОТАЦИЯ: 

Може ли истинската любов да разцъфне при най-необичайни обстоятелства?

Тифи Мур и Леон Туоми имат проблеми, които трябва да бъдат разрешени, и то бързо.
Зарязана от приятеля си, Тифи спешно се нуждае от ново жилище. Но с минимална заплата в малко издателство, вероятността да попадне на приличен апартамент с нисък наем в Лондон клони към нулата.
Леон работи нощем в хоспис и спестява пари, за да плаща на адвоката, когото е наел да помогне на несправедливо осъдения му брат.
Решението на техните проблеми? Да споделят едно легло…
Приятелите им мислят, че са луди, но според тях това е перфектното решение – Леон ще обитава едностайния апартамент, докато Тифи е на работа през деня, а тя ще използва жилището през останалото време.
Когато необичайната уговорка между двамата става реалност, те започват да общуват помежду си чрез бележки, които си оставят из целия апартамент.
Докато един ден съвсем неочаквано се срещат…

„Сърдечна и очарователна любовна история, идеална за почитателите на романтичните комедии.“
КЪРКЪС РИВЮС

--- --- --- --- ---

  Чете ви се нещо леко, забавно, не натоварващо и нещо малко по-откачено? (в добрият смисъл) Е, то тогава, "Споделеният апартамент" е точно тази книга. Макар да ми се струва странно и леко ама само леко откачено двама непознати да делят едно легло, нищо че е по-различно време... то точно това според мен направи историята толкова интересна и забавна.

И двамата ни главни герои, не са в най-добрия си период, или по-скоро все още не са го осъзнали. Тифи е зарязана от приятеля си Джъстин, който в последствие се разбира че хич не е стока.Тифи ще премине през много, много трудни емоционални моменти заради него и едно от нещата които ми харесаха в нея беше този катарзис през които премина и си отвори широко очите за много неща. Та... след тази раздяла, тя трябва да се премести в друг апартамент, тъй като заплатата която получава като помощник-редактор не е много голяма и така стига до обявата за споделения апартамент.

Леон, също има от какво да се оплаче макар и да не става още от началото толкова явно. Той е във връзка с жена, която се оказва че от отдаване няма чувства, работи много, всеки ден без уикендите и в същия момент се опитва да намери вариант в който да докаже че брат му Ричи е невинен и трябва да излезе от затвора. Но, разбира се за да може да плаща на адвокат, му трябват доста пари на месец и така решава да пусне обява в която споделя апартамента си за вечерта и уикендите.

След като Тифи откликва на обявата за апартамента, разбира се с известни съмнения и несъгласието на най-близките си приятели Гърти и Мо - голямо приключение започва. Леон и Тифи, започват да си оставят бележки, за най-различни неща, лични или пък от работата. И всъщност малко по малко се опознават, макар и да не се познават лично.
Като цяло не искам да навлизам с подробности в самия сюжет, защото историята е наистина много забавна и честно казано аз няма да успея толкова добре да я опиша както самата авторка.

Леон и Ричи се превърнаха в големите ми любимци още от самото начало. Леон е този който е по-затворения, винаги повече обмислящ всичко което му се случва, по-напрегнатия от двамата и все пак доста готин като човек и характер. Още едно нещо което много ми допадна и ми хареса в Леон е това колко бе отдаден на работата си като медицинска сестра в хосписа. Г-н Прайър и Холи са двама пациенти с които Леон има специална връзка и с жестовете му към тях ще станем свидетели и на техните лични истории.
 Ричи, макар и в повечето пъти да присъстваше от затвора и комуникацията му с другите да бе по-телефона, а така да речем "истинската" му поява в компанията на другите да бе накрая на книгата - беше по-спокойния, даваше го по- лежерно и в повечето случай бе по-позитивния от двамата.

Тифи, пък мога да кажа че също е много забавна, но тези проблеми които имаше с Джъстин и как се заблуждаваше за него на моменти ме караше да й се ядосвам. Тя се облича в много цветни дрехи, доста ярки в повечето пъти, но не й натруфено, това е й нещото което я прави различна от другите. В повечето пъти несигурна в себе си, то имаше моменти в които беше повече от първична. Тифи е различна от повечето от познатите ни героини, с това че макар и висока тя е малко по-пухкава и това много ми хареса.

Гърти, Мо и Рейчъл са близки приятели на Тифи - определено мисля че бяха голяма опора за нея, но в последствие помогнаха доста на Ричи и Леон.

Страшно много ми допадна стилът на писане на авторката - на три сядания успях да прочета книгата. Добре изградени герои, много смешни моменти, които авторката успешно е съвместила със сериозните. Историята така е написана, че няма как да не искаш да отгръщаш страница след страница и да не си намериш любимец в лицето на всички действащи лица. Хареса ми и това че авторката е създала няколко сюжетни линии, а не се е ограничила до историите на само двамата главни герои.
Много любима ми стана тази книга, защото тук виждаме че не трябва  да се примиряване с нещо или някой, след като не ни прави щастливи. Не е нужно да приличаме на модел, за да се харесаме на някой, това което е вътре в нас е много по-важно и че дори и в най-странните ситуации може да намерим нови приятели или пък човека до себе си. И не на последно място когато сме заедно можем да постигнем повече и че смеха е доста полезен също така.

Както всеки път и тук ще споделя мнението си за корицата. Както казах, Тифи е по-пухкава и е висока, не изглежда точно както на корицата, но за мен това не е проблем. Мисля че като се има предвид че на корицата не е сниман реален човек е нормално да има разлика и все пак, нашата ми харесва повече от английската. А това което се намира вътре е по-важно от колкото една корица. (мое мнение)


    "Баща ми обича да казва, че "животът никога не е прост". Това е един от любимите му афоризми.
      В действителност мисля, че греши. Животът често е прост, но човек не забелязва, докато не стане невероятно сложен, както например никога не се чувстване благодарни, докато не се разболеем, или никога не оценяваме чекмеджето с чорапогащници, докато някой не се скъса и се окаже, че нямаме резервен."



               Благодаря на издателство Ибис за предоставеното копие!



 --- --- --- --- --- 



                                     Благодаря Ви, за отделеното време!!!