Пропускане към основното съдържание

"Повелителката на дима" от Лаура Себастиън #2





                                                      Здравейте, приятели!







                                          Издателство:Егмонт
                                          Страници: 480
                                          Цена: 14,90лв.




--- --- --- --- ---

  АНОТАЦИЯ: 

БЕЛЕЗИТЕ ИЗЧЕЗВАТ И ПЕПЕЛТА СЕ ОТМИВА, НО ИСТИНСКАТА КРАЛИЦА НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯ.

Теодосия не носи вече короната от пепел. Тя е възстановила рождената си титла и е пленила принц Сьорен. Но народът ? е все така под тиранията на императора. Сега тя е на хиляди километри от Астрея и от трона си.

За да освободи страната си, ще има нужда от армия. Само че за намирането ?, тя трябва да се довери на леля си – ужасяващия и коварен пират Драгонсбейн. А според нея, армия може да се осигури само и единствено чрез изгоден брак. Нещо, което нито една астрейска кралица не е правила досега.

Тео знае, че свободата си има цена, но въпреки това е решена да намери начин да спаси своето кралство, без да погуби себе си.


--- --- --- --- ---

 В повечето случаи, втората книга било от трилогия или поредица се оказва по-добра от първата, само че е доста относително според мен. Всичко зависи от много неща, и тук стана така че лично за мен "Принцеса на пепелта" ми хареса една идея повече. Но, пък в продължението й виждаме съответно развитието на историята, израстването на някои от главните лица и техните стремежи за победа и най-накрая доброто да възтържествува.

Историята започва почти от там където свърши действието на първата - промеждутъка е от 4-5 дни, нещо което за мен е голям плюс.Приключението започва от кораба на Драгонсбейн, които плава за Ста Криверо и нелеката задача да се намери жених за кралица Теодосия, който да й осигури голяма армия - с малката на пръв поглед подробност че кралиците от Астрея не се омъжват. (а и Тео, не не никак въодушевена от тази опция) С така наречените "сенки" зад гърба си (Хирон, Блейз и Арт), и принц Сьорен, Тео се отдалечава от тираничния Император на Астрея, решена на всичко да си върне не просто титлата, но и страната - и да започне една нова ера както за нея, така и за народа й.

Няма да крия, а и още в предното ревю казах че Сьорен ми е любимец и слабото място в тази трилогия, харесах го още от самото начало, хареса ми това че макар и да е дете на най-големия и зъл персонаж в историята, то той до една голяма част няма нищо общо с баща си. И точно в тази книга това ще се потвърди, определено както Теодосия и той ще премине през не малко трудности, но винаги ще бъде упора за нея. А след тези редове мисля че става достатъчно ясно, кой бих искала да бъде половинката на Тео. 😋

Най- голяма разлика и израстване видях не в кого да е, а в самата Теодосия. Много по-уверена в себе си и вече на пръв поглед свободна от оковите и подигравките на Императора, тя заема ролята си на истинската кралица на Астрея. Вярно на моменти се случваше да бъде несигурна или първична, но според мен определено липсваха тези мрънканици от нейна страна. Като разбира се тук отново вмятам че "сенките", Сьорен, Ерик и Хоа бяха голяма упора за нея.

Разбира се, няма как отделно да не спомена Блейз, Арт и Хирон - от тримата най-голяма любимка ми е Артемизия. Винаги пряма и все пак с огромна дарба която и помага в трудни моменти, също така много добър войн.
Хирон - с повечето случаи мълчалив и дръпнат, но стане ли нещо, винаги е на линия да помогне на приятел и на своята кралица.
Блейз - не че него харесвам, напротив, но на моменти ме изкарваше извън нерви. Мрънкащ и груб, най-вече към принца. Но, от друга страна, никак не му е лесно с процеса който се случва и така наречената "Минна болест" която може да има... или просто има скрита дарба.

Така без повече да говоря за сюжета, продължавам нататък.
Изпълнена с интриги, лъжи, убийства,предателства, приятелства, борба и любов ще успее ли кралица Теодосия да намери хора, които ще превърне в бойци и поведе към Астрея за да си я върне. Какво ще се случи в този любовен триъгълник в който за моя радост съм на мнение че Сьорен е една или две крачки по-напред и какъв ще бъде изхода след големия сблъсък с армията на Императора...? На всички тези въпроси главно и по-детайлно ще може да разберете само ако решите да се потопите в света на Лаура Себастиън.

Макар и да се случват доста неща в книгата, това което ми направи добро впечатление е колко плавно и равномерно ни го представя авторката. Събитията не летят едно през друго и нещо много важно за мен е това че при Себастиън, няма излишни и продължителни описания на едно нещо или място - което ако се проточи прекалено дълго губи вниманието ми. Тук, финала е отворен, каращ ни да искаме още и да се чудим както ще стане с всички замесени и кой ще спечели не просто битката, а войната. Нямам търпение за третата книга!
И последното нещо на което искам да обърна внимание е корицата - оригиналната корица която много ми харесва, отново както и при "Принцеса на пепелта" след като прочетете книгата ще разберете че има връзка с историята и какво символизира. Това което не мога да не отбележа е нещо страшно любимо за мен в една книга, а именно картите, тук имаме цели две, отново една по-голяма и една по-малка.
Превода е дело на Иванка Ангелова.



   "Чувам го да казва името ми отново и отново и ми се иска Артемизия да беше тук, за да ми каже да го избия от главата си. Винаги съм си мислила, че чувствата ми към Сьорен, всъщност не са мои, а на Тора, сломеното, объркано момиче, което императорът създаде от развалините, останали от мен. Смятах, че двете са достатъчно далеч една от друга и не се припокриват. Мислех, че напускайки двореца, напускам и нея. 
Но ето ме тук, на стотици мили далеч, а чувствата ми към Сьорен са все така сложни и заплетени, каквито бяха в нощта когато си тръгнах." 


   "- Все пак ти ми напомняше за легендата. Заради блестящите ти очи и короната от пепел, както и заради майка ти - Кралицата на огъня. Всичките те наричаха лейди Тора, но за мен ти беше Повелителката на дима. Зная, че беше въпрос на време въгленчето в теб да запламти отново и ти за пореден път да избухнеш в пламъци, за да се спасиш от него." 

  
   "- Саможертвата - казва той. - Героят никога не побеждава, ако не пожертва онова, което обича. Искаш всичко, но не си готова да дадеш нищо в замяна, за да го постигнеш - нито свободата си, нито мен, нито принкити. Но мисля, че аз мога да пожертвам достатъчно и за двама ни, когато му дойде времето." 


   " - Не е необходимо да изглеждаш като кралица - ти вече си кралица. Покажи им момичето, което беше достатъчно умно, за да се изплъзне под носа на императора, което е достатъчно храбро да заложи живота си, за да защити своя народ, което е достатъчно силно, за да стои на собствените си крака дори с цялата тежест на света върху плещите си. Ти си кралица, Тео, и те ще са луди да не те последват." 


  " - Не искам да те закрилям. Няма нужда да те закрилям. Има други за това, а и ти самата неведнъж си го правила вече. Не искам да бягам с теб. Искам да остана до теб и да се боря заедно с теб. Да се бия за нещо, което никога не съм си помислял, че ще поискам, но сега го искам. Аз съм по-силен с теб и по-смел и не искам никога да се връщам към онзи предишен живот. Обичам те и това няма нищо общо за кого си се представяла. Обичам те.
- И аз те обичам - отвръщам му нежно." 


--- --- --- --- --- 



                                         Благодаря Ви, за отделеното време!!! 

Коментари

Популярни публикации от този блог

"Дъщерята на Лунната богиня" от Су Лин Тан

                                                         Здравейте,         Издателство: Artline Studios   Страници: 529   Цена: 27лв.  Искам да ви кажа, че каквото и да напиша за тази книга ще бъде малко, тя за мен е една от онези книги, които всичко ми хареса и не мога да се оплача от нищо. По-скоро искам повече и повече от този свят. Аз съм и лесен и труден читател. Лесен защото много теми са ми интересни и това, че тази история се развива в Китай и включва древна митология, беше основната причина да искам да я прочета. А колкото до труден читател - тук имам предвид мои си, индивидуални неща като например, че не обичам дълги безмислени обяснения на едно нещо в около 15 страници, прекалено дълги глави и някой път пък имам проблем с някой герой и т.н.  Историята на Син-ин е много пъстра, много трудна, но с времето се превръща в много силна героиня, точно каквито обичам. Израстнала на Луната с майка си Чан-ъ, която е Богиня, но в изгнание и Пин-ар вярната им прислужница, младото момиче

"Приключенията на Лиско в гората" от Борис Априлов

                                               Здравейте, приятели!                                  Издателство: Ракета                                  Страници: 152                                   Цена: 26,90лв. --- --- --- --- ---   АНОТАЦИЯ:      Лиско знае от майка си, че каквото и да му се случва, никога не бива да се отчайва. Ето защо, когато орелът Каменар го отвлича, симпатичният ни герой е мъничко уплашен, но и безкрайно удивен от новите хоризонти, които му се разкриват. Междувременно задружните животни от Тихата гора провеждат свое разследване с безброй неочаквани обрати, за да разплетат мистерията с изчезването на любопитното лисиче. С поредицата за приключенията на Лиско, Борис Априлов създава литературно съзвездие, достойно за компания на класики като „Мечо Пух“ и „Пипи Дългото чорапче“. Историите за лисичето, любими и на деца, и на възрастни, отново оживяват с твърди корици и цветни илюстрации, а „Приключенията на Лиско в гората“ е пъ

"Шепотът под вратата" от Т. ДЖ. Клун

                                                          Здравейте,                Издателство: Artline Studios    Страници: 438      Цена: 25лв. "Шепотът под вратата" ми разказа играта. Тази книга е едва втората, която ме разрева от сърце. Толкова, толкова емоции. В нея ще се запознаем с Уолъс Прайс, адвокат, коравосърдечен и пълен егоист. Докато един ден не умира, но тялом, а духом е все още сред хората макар, че не го виждат. И тогава се появяват прекрасните Мей, Хюго, Нелсън и Аполо. Те заедно с чайната "Харонов брод" са междинна спирка, преди починалият да се почувства готов за да продължи напред. И както всяко начало и това е трудно, както за Уолъс така и за лодкаря Хюго и компания.    Някъде след половината на историята, когато си е в разгара, така да се изразя, опредено мога да кажа, че Уолъс е тотално променен. С помощта на другите участници в историята, той разбира грешките си и намира начин да се поправи, дори и не директно. С помощта на Хюго, бившата съ