Здравейте, приятели!
Издателство: Хермес
Страници: 272
Цена: 15,95лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Рим, 1943 г.
В жестоките времена на войната едно момче с пъстри очи търси пътя към едно момиче с лунички, в което се влюбва от пръв поглед. Виторио копнее да стане част от света на Ева. Наблюдава книжарницата на баща й, запленен от всичко, което я заобикаля. Но една съдбовна нощ прекършва невинното им детство и стъпква мечтите им. Ева е отведена надалеч, а Виторио се чувства безсилен пред лицето на съдбата, смъртта и жестокостта.
Умбрия, 1991 г.
Виторио води тих и усамотен живот, докато един ден пътя му пресича непознато момиче с лунички, което му напомня миналото. Избягала от дома си, своенравната Лучия е познала болката от загубата също като него. В желанието си да й помогне, Виторио постепенно разголва душата си, връщайки се към спомените си за копнежите, отчаянието и любовта, озарила живота му. И решава да разкаже в книга историята на тази любов.
Една история за смелостта и страха, за приятелството и цената на щастието, за изборите в живота и силата на любовта. За предателството и прошката, която даваме на другите и на себе си.
--- --- --- --- ---
Мислих си че знам как ще започна това ревю, имах нещо в главата си, но уви, не е така.
Има едно чувство в мен, което ме кара да мисля че каквото и да напиша за тази книга ще е малко и също така не знам дали ще успея да напиша колко много обожавам "Нощ" и авторката й. По-скоро не знам дали ще мога да убедя тези от вас, които все още не са я чели и се двоумят дали да го направят.
Е направете го...
Първо искам да благодаря на Модерно е да се чете, защото те имаха игра в Инстаграм за тази книга и наистина на голям късмет, успях да си я спечеля. Реших че веднага щом дойде при мен ще започна да я чета, от анотацията историята ми се стори много интересна и не се излъгах.
Имаме две полета на действия, едното е в Рим през 1943г. и Умбрия през 1991г.
През 1943г. Виторио е младо момче което обича бинокъла си, а единственото което обича повече от него е красивата Ева. Той ходи всеки ден в близкият хамбар за да я наблюдава, да гледа какво прави тя в семейната книжарница или пък в стаята й. Той много иска да я заговори, но така и не се осмелява да го направи. Това което,не знае Виторио е че Ева е напълно запозната с всичко което той прави и тя като него си мечтае да я заговори. Първоначално всичко изглежда прекалено хубаво и обикновено, докато една вечер, Ева и семейството и изчезват. Войната вече е навлезнала в своя ход... и започва да взима своите жертви. (Аз май, забравих да спомена че Ева е от еврейско семейство...!?) Освен Ева, баща му също бива отведен и незнайно къде и какво му се случва, мислено с него тръгва и майката на младото момче. Вече нищо няма и не е същото, Виторио започва да помага на майка си, като ходи да работи с нея, но в същото време му е много тежко за любимите хора, които не знае къде са и какво се случва с тях.
Едно от малкото хубави неща бе Сантино, най-добрият приятел на Виторио. Винаги забавен и готов да изкара извън нерви всички, той бе забавната и позитивна част. Макар че няма човек които да не е потърпевш от войната, Сантино, не позволява това да го смаже психически и се опитва да живее живота си тук и сега.
А дали Ева ще се върне, какво се случва с баща му, как минава живота на майка му и какво се случва със самият Виторио... след като прочетете книгата ще разберете сами.
Смятам че Лучия е вторият шанс на Виторио, отново да започне да живее, макар и вече останал съвсем сам. (еее, всъщност си има Сантино... които е винаги насреща за приятеля си!)
Вече преминал през много житейски уроци и загуби, главният ни герой е останал човек с главно Ч. Много е лесно след като загуби човек всичко, да се озлоби, да започне да страни от всички и да се държи ужасно, но тук не е така. Макар и в началото да е доста странно, той приема Лучия в двора си, започва да си говори с нея, намира й работа и след време същност, мога да твърдя че стават добри приятели. Около нея има доста интересни неща и двамата делят много тежки моменти от животите си и малко по-малко започват да ни ги разкриват.
Какво се случва след като се връща Ева, с какво се занимава Виторио и каква е историята на Лучия... ще оставя да си отговорите сами!
Стилът на писане на Камелия Кучер е много красив, лесно достъпен и много, много силен. Буквално съпреживявах всяко едно нещо което се случваше с главните ни герои. Да, веднага казвам че и друг път ми се случвало това, но тук го усетих много по-различно. Връзката между читателя и героите е много силна, просто няма как. И другото което ми се случи за първи път е че на няколко пъти буквално настръхнах, толкова силно написана и предадена емоционална история.
"Нощ" е книга за чистотата на една зараждаща се любов, за истинското приятелство, устояло дори и на война, за изгубената любов, за провала на хиляди, стотици животи, но и за прошката и вторият шанс.
"Нощ" ми показа колко е важно да оценяваме близките си хора, на време, защото само за един миг и може вече да ги няма. Показа ми колко силни емоции може да изпитва човек - та чак да настръхне. Показа ми какви последици може да причини злото на човек и то психически тормоз.
И ми показа колко е важно в трудни моменти да имаме истински приятел до себе си.
Имам и "Дом", все още не съм я прочела, но много скоро това ще се промени, и ако и тя е толкова силна колкото "Нощ". Значи че ме чака голямо емоционални приключение.
И последно, няколко думи за корицата на книгата. Тя много ми харесва, определено е свързана историята и то много дори. След като се прочете, става напълно ясно всеки един елемент защо е изобразен и какво означава за историята и героите ни.
"Така е с всички напоследък, хората все по-често гледат да скрият очите си, срещайки ни по улиците. Татко казва, че трябва да ги разбираме, твърди, че страхът, а не лошотията, крие очите им. Попитах го трябва ли и ние да се страхуваме, а той се подсмихна, отвръщайки: страхът не е избор, а е инструмент за власт. Не го разбрах особено, но мен ме е страх. Боя се, защото момчето с пъстрите очи престана да ме вижда."
"Животът често е сложен. Понякога от мига, в който се появиш на този свят, друг път се усложнява впоследствие. Ще ми се да те уверя, че решение винаги има, но ще излъжа. Смисълът е да вървиш по отредения ти път, без значение колко е сложен."
"Струва ми се, че да простиш на себе си, е най-непосилното изпитание. Твърде често увенчано с неуспех. Как съумяваме да опростим чуждите грехове, а за своите сме способни да се наказваме цял живот?"
"За всеки човек има книга. И рано или късно тя винаги го намира. За всеки човек има книга. Но книгите надживяват хората."
"Поглеждаш ме с тези очи... ти се завърна от ада, Ева. Появи се, за да потънеш в мъглата със сивото си палто, а после да клекнеш до мен в калта и да ми кажеш: Съжалявам, че закъснях. Не. Аз съм този, който закъсня."
"Има неща, които избождат човешките очи. Има неща, които смазват човешкото сърце. Има неща, които опустошават човешката душа. Има неща, които обезсмислят човешкото съществуване. Има неща, които обезценяват човешкия живот. Правят се от хора."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар