Здравейте, приятели!
Книгата се е издавала с вестник Дневен Труд или 24 часа
Страници: 381
Цена: -
--- --- --- --- ---
Като цяло доста дълго време се чудих дали да пиша ревю за тази книга, но смятам че имам какво да споделя. Дилемата ми дойде от там че тази история спада към класиките, а аз съм на мнение че към тях трябва да се подхожда с много внимание. Тук искам да спомена че, това не означава че към днешните нови книги не трябва да бъдем внимателни и уважителни, разбира се.
Интересното около тази книга е че има или поне преди е имала много скандална слава. Заклеймена е като скандална и за да бъде отпечатана е трябвало Дейвид Лорънс да зачеркне всички неудобни бих казала думи и скандални сцени. Разбира се той отказва и честно казано се радвам че го е направил. За първи път е отпечатана през 1928г. във Флоренция. И след това започва големия проблем, заклеймявана като скандална, та дори и порнографска заради това че автора е детайлизирал сексуалните сцени и е използвал непозволена лексика, през онези години. Само че, успяват да излязат и няколко пиратски копия, докато през 1960г. след доста шумен съдебен процес, творбата му вижда бял свят.
Та, ето и бегло за какво става въпрос.
Констънс Чатърли и нейния съпруг Сър Клифърд Чатърли - и двамата са богати хора, хора от така наречената аристокрация, само че младата и пламенна Констънс се оказва нещастна в брака си, особено след като съпруга й се връща от войната в инвалидна количка. И все пак тя макар и толкова нещастна остава до него, опитва се да го подкрепя и да намери дори и малка капка щастие в брака им. Водят се интелектуални разговори, провеждат се приеми с още по аристократични хора, дори Клифърд се опитва да пише книга, но всичко е само привидно и толкова недостатъчно за Констънс.
Връщам се вече и към същинската част и ябълката на раздора, а именно появата на Мелърс - пазач на дивеча в имението на семейство Чатърли. Малко по-малко Констънс се увлича към този загадъчен, мрачен и за нея екзотичен мъж. Докато с времето не пламва истинска любов. Само че... той нито е богат, нито има влияние или наследство, той е прост работник, според обществото в което се подвизава Констънс.
И тук смятам да спра със самата история...
Смятам че разбирам защо е била толкова заклеймявана тази книга, автора е дръзнал да направи нещо което не всеки би направил и то през тези времена в които е живеел, а именно да напише една история която е реална и да нарича нещата с истинските им думи. Предпочел е да бъде до болка истински и директен, иначе не разбирам...
Показал е че любовта не знае граници, нито в класите, нито в думите. Показал е как двама коренно различни хора, които са се намирали в едната и в другата част на веригата на живота, може да се влюбят, да се свържат не само физически, а й духовно и да бъде толкова чисто и красиво. И в същия момент да се налага да се крият, защото обществото в което живеят смея да кажа че не допускат около себе си, хора които нямат пари, положение и не биха спечелили нещо от тях. Показал е реалността на едните и на другите - докато едните са смятани за едва ли не магарета, които всеки ден превиват гръб и работят докато не грохнат, то на другите деня им минава в това да играят карти и да обсъждат различни видове теми за които се смятам че са доста компетентни.
Смятам че са я сметнали и за неудобна историята, защото ни е показано че това разделение в класите е леко излишно, тъй като никой човек не е имунизиран от нищо, показано е че няма срамна любов, че каквото изпитват едните, такова може да изпитат и другите, чувства, копнежи, болки, предателство, плач или щастие - хората сме хора, без значение дали имаме пари или не. А когато двама човека усетят истинската любов, нищо не може да я спре! Колкото до така наречените скандални сексуални сцени - за тях съм 50/50, тъй като автора да не е спестил или омекотил доста подробности, но не смятам и че е написал нещо което и тогава да не е било известно на хората. И все пак разбирам че за онези времена доста неща са се смятали за неподходящи и неудобни да се пишат или да се говори за тях.
Лично аз, съм гледала тази версия на историята, която е екранизирана през 2015г. с един от любимите ми актьори Ричард Мадън. Мина доста време от както го гледах за първи път, но ми хареса и си бях наумила да прочета и книгата за да видя разбира се, каква е разликата от едното и от друго и за да се докосна и до истинската история. Аз съм от хората на които не им пречи това дали да прочета първо книгата и после филма или обратно, като цяло успявам да си ги разграничавам.
И за накрая мога да ви кажа че съм еднакво доволна и от двете. Препоръчвам ви ги, само оставям да си изберете вашия начин с кое да започнете. :)
"Мъжете са такива - непризнателни и винаги незадоволени! Ако не им принадлежите - ненавиждат ви за това, а когато им принадлежите - те пак ви ненавиждат за нещо друго или съвсем за нищо, те са деца, които нищо не може да задоволи, каквото и да прави жената."
"И нея ще убият, както убиват всичко, което е естествено и нежно. Нежно! Имаше нещо мило и нежно в нея; тя имаше нежността на току-що цъфналите зюмбюли - нещо, което не съществуваше вече в целулоида на модерната жена. Но, макар и за малко, той ще я запази с щита на своето сърце; само за малко, защото безчувственият железен мир и механизираната алчност на света ще ги убият - нея, а също и него."
"Вярвай ми: всяко поколение ражда все по-хилаво ново поколение, с каучукови тръби вместо черва и с крака и лица от тенекия. Народ от тенекия! Особен род болшевизъм, който спокойно убива всичко човешко за сметка на машината. Пари, пари, пари! Съвременният свят има всъщност само една мисъл: да убива в човека всяко човешко чувство и да накълва стария Адам и старата Ева на месо за баница. Всички са еднакви и всички правят едно и също: унищожават човешката същност. Всичко се оценява в пари. Любовта даже е станала машина за целуване. Навсякъде е същото. Дай им пари и те ще отрежат опашката на света. Дай им пари, пари, пари - и те ще извадят нерва на човечеството и ще оставят само малки трептящи машини!"
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар