Здравейте, приятели!
Издателство: Емас
Страници: 416
Цена: 18,90лв.
--- --- --- --- ---
"Художничката на северната светлина" е част от колекция "Музи" и макар че далеч не съм успяла все още да прочета всяка една от книгите, които вече са излезли, то тези които съм са просто страхотни. За мен тези книги са много специални, всяка една история е свързана с силен женски персонаж. Жена, която се бори с различни трудности, било предразсъдъци, мечтана работа или хоби с което иска да се занимава, войни, болести и не на последно място, борба със самите себе си и любовта. Тук ще се запознаем със Сигне Мунк и големите очаквания от нея заради чичо й, който е известен художник - Едвард Мунк.
Няма да навлизам в историята с подробности, просто искам да нахвърля някой случки от нея и дано да успея да събудя интереса ви. :)
Историята търпи голямо развитие и това е нещо което много ми хареса. Срещаме Сигне в един много деликатен момент. Предприела е стъпката да се разведе, защото съпруга й не й е позволявал да се занимава с най-голямата и слабост и същевременно сила - рисуването. Сигне, участва и в сформирането и развитието на Дружеството на младите художници, запознава се с нови хора, годините си минават и когато си мисли че вече се е отказала от любовта среща Айнар. Идва войната и всичко се променя още по-бързо и безвъзвратно, докато не стигаме и до края на нейният път.
Първото на което искам да обърна внимание е разбира се на самата ни главна героиня Сигне, на човека Сигне Мунк. През цялата книга, каквото и да й се случва, тя носи в себе си една дълбока несигурност. Сигне определено гори за рисуването, за изкуството като цяло. За създаването на картини, съчетаването на цветовете, магията която и носи целият процес и това че самата тя може от едно бяло платно да сътвори нещо красиво. Но определено това че Едвард Мунк е нейн чичо и носи тази несигурност, граници. Тя е водена от чувството че е недостойна, че не е достатъчно талантлива и разчупена като художник в неговите очи. А колкото до самият Едвард Мунк, макар и чрез писма или кратките срещи които имаха, той винаги я подкрепяше и я насърчаваше да твори. Определено я смята за много способен художник.
Въпреки всичко и ангажиментите с които се е заела, главният й проект е създаването на осем на брой картини свързани с Пороците - а тази за "Похотта", определено се превръща в картина шедьовър, тъй като е свързана с майка й и тяхната лична история. През цялата история виждаме кое е основното което води художничката до тяхното рисуване, а именно личното изживяване на пороците и житейските уроци.
След това искам да обърна внимание и на това че без приятелите си, тя нямаше определено да се справи в наистина много трудни моменти. Лила е много добра приятелка на Сигне. От онези истинските, които може да ни се сторят груби, но пък винаги казващи истината в очите и на които може да се обадим посреднощ и те веднага ще са насреща. Торщайн, Кристен, Айгил и Асаел, също играят важна роля в историята.
И не на последно място, дойде времето и на Айнар Зибке. Той определено е глътка въздух за Сигне. Той я разбира толкова добре, подкрепя я и тя започва малко по-малко да се отваря за света и да вярва малко повече в себе си. С него всичко е толкова естествено, разговорите на всякакви теми или пък просто да постоят заедно без да е нужно да говорят.
Финала на книгата е много силен, емоционален и толкова несправедлив. Но в същото време ни показва че в свят в който се случват толкова несправедливости и ни среща с трудности, вярата ни в нас и вярата на близките ни, може да ни даде сила да преминем през всичко и да бъдем щастливи и успешни.
Лена Йохансон пише толкова красиво и завладяващо, на 100% успява да вкара читателя из страниците и докато се усети вече да е накрая. Другото което беше много полезно и което може всеки които прояви интерес да потърси и подробности, е това че бяха вплетени, споменати много бележити норвежки, но и не само художници, скулптори, писатели и като цяло хора на изкуството.
"Тя беше решила да стане художничка. Това беше сцената, на която можеше да остави своя мъничък отпечатък. Затова беше тук. За да се развива. Да се учи и ден след ден, час след час да става една идея по-добра. И точно върху това щеше да се съсредоточи сега."
"Слава богу, че народът бе гласувал против сухия режим. Мъдри норвежци! Понякога човек трябва да се упои, за да издържи на живота и да създаде нещо велико."
"- Никой не може да те направи щастлива, ако ти сама не го направиш. Все още вярвам в това. Мен рисуването ме прави щастлива. И същевременно имам чувството, че ме убива - мрачно додаде тя. Непременно трябваше да подреди мислите си."
"- За жалост на този свят невинаги всичко е справедливо. Бих искал да е другояче. Виждаш ли, точно затова трябва да избираме дали искаме да прекараме живота си като слабаци, които се примиряват с несправедливостите, или ще отстояваме нашите убеждения и ще се борим за един по-добър свят. Това не става от само себе си, Сигне, сега всеки трябва да вземе своето осъзнато решение. Всеки за себе си. Не е лесно, знам."
Благодаря ви, издателство Емас за предоставеното копие!
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар