"Цветовете в нас" от Джесика Парк

 

                                                                  Здравейте! 

                                    Издателство: ICU

                                    Страници: 352

                                   Цена: 22 лева

 Кали живее в Лос Анжелис заедно с майка си и сестра си, след смъртта на баща им, но далеч не е щастлива. Не се чувства щастлива, нито от работата си, ежедневието си и всичко заобикалящо я. Има нужда от драстична промяна и решава да предприеме голяма стъпка за нея, а именно да се върне в родното си градче Уейк Креп и семейната им къща. Първоначално с идеята да я възроди и вкара в ред за да може майка й да я продаде, но определено нещата ще се развият по-много, много различен начин. 

След като пристига в Уейк, заварва къщата и колата на баща й в много добро състояние, определено са полагани грижи за тях. В стечение на времето както тя така й ние читателите разбираме, че самото градче всички са си много близки, една малка и сплотена общност. Кали е страшно несигурна, уплашена и психически плаха, невярваща в себе си и тази общност ще и даде голяма сила и ще я промени напълно. Срещите с тях и най-вече с Пол, Дани, Мери Ан  и Никол ще бъдат ключови за нея. 

За първи път чета книга на Джесика Парк, но абсолютно на 100% ми хареса. Сега може би в реалният живот няма да се случи точно така както с Кали, защото за съжаление, толкова добри хора като тези в Уейк са много, много малко и се срещат много трудно, но такъв тип истории ме карат да вярвам, че толкова дорбо съществува някъде по-големият свят. Добрият пример трябва да се показва и тази история е точно така. 

Показва ни, как може доброто отношение, уважение, разбиране, изслушване и сплотеност да промени човек. Как може да го извади от емоционална дупка, как не трябва да се затваря за света и хората и как не трябва да се подценява и да не спира да вярва в себе си. След като старите познати от Уейк показват всичко това на Кали, тя коренно се променя, става жизнена, пълноценна, чувства се щастлива и обичана. Открива в себе си талант на готвач, а до преди няколко месеца се е хранила само с готова храна и не е можела и едни яйца да си сготви. Открива брънчовете и щастието което и носят, възможността да готви за други хора, разговорите който водят и мястото на което се провеждат, а именно старата къща, която прави нов дом за нея. Връзката която възниква между нея и Дани - дава и на двама йм крила и ги съживява отново, това е едно допълнение към всичко друго, към крайната картина за тотална промяна. А едно от нещата който ги свързва е болката която и двамата изпитват свързана с родители те им. Колкото до Кали тя страда за загубата на баща си и крехката връзка с майка си която има, но след това заздравява. А колкото до Дани - той не познава баща си, а майка му е всичко друго но не и родител и това в един момент го срива с земята, добре, че има малкия басет Шалотс до себе си за да му бъде подкрепа.

        "Кучето упорито бута главица под ръката ми, желанието му да получи погалване, е сладурско и няма да му откажа. Нищо не е по-успокоително от любовта на животинката, когато ти е най-нужна."

Определено не очаквах този ход на събитията и това през което трябваше да мине Дани към края на книгата. Но пък всички тези събития и истината която най-накрая трябваше да приеме пред себе си, го направи още по-силен и добър човек. А финала беше много красив.

Стилът на писане много ми хареса, Джесика парк пише по-толкова приятен начин, че страниците се нижат една след друга. Създала е толкова интересни персонажи с които читателя веднага се свързва и не губи тази връзка до края. Другото което няма как да не спомена е голямата част свързана с кулинарията, то толкова десерти и различни видове основни ястия бяха споменати, че на няколко пъти направо ми се прияждаха. Самата история остава много приятни чувства и размисли за нещата от живота. 

 

   "Чакам да се изправи лице в лице с реалността. Да дойде болката.

Защото това не е жената, която той си представя, че е тя. Не е майката, която ми е описвал, нито която заслужава в живота си. Чувала съм недомлъвки за пренебрежителното й отношение, но сега, след като станах свидетел на поведението й, на думите й, най-накрая разбирам колко дълбок ефект има нейната токсичност." 

 

 

                   Благодаря Теди и издателство ICU, за предоставената възможност да прочета тази така красива история! 

 

                                     Благодаря, за отделеното време!