"До всички момчета, които съм обичала" от Джени Хан

         Здравейте приятели, днес съм тук със мнението си за "До всички момчета, които съм обичала" от Джени Хан.
                 Издателство: Ибис
                 Цена: 12.90 лв.


--- --- --- --- ---

       АНОТАЦИЯ:

Kогато любовни писма, които трябва да останат в тайна, бъдат изпратени, катастрофата е неизбежна!

Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…

Когато пиша писмото си, не спестявам нищо. Пиша го, сякаш той никога няма да го прочете. Защото няма да го прочете. Изливам в писмото всяка своя тайна мисъл, всяко впечатление, всичко, което тая в себе си. А щом приключа, го запечатвам, адресирам го и после го прибирам в синьо-зелената кутия за шапки.

Всъщност строго погледнато, това не са точно любовни писма. Пиша ги, когато вече не искам да съм влюбена. Те са моето сбогуване. Защото, след като напиша писмото, вече не съм погълната от всепоглъщаща любов. Мога да си ям зърнената закуска и не се чудя дали и той я обича с банани; мога да пея с любовните песни, а не да ги пея за него. Ако любовта е вид обсебване, може би тези писма са моят екзорсизъм. Те ме освобождават. Или поне би трябвало.

--- --- --- --- --- 

   Първо искам да благодаря на издателство ИБИС за предоставената възможност и също трябва да спомена че книгата беше и във кутията BOPS за Юли месец, така ми станаха две копия от книгата, но вече намерих нов дом на едното копие. 😉

Макар че съм човек който не е много голям любител на любовните романи, книгата ми хареса. Романа не е поредната типична захаросана история, съвсем в границите на нормалното за мен. Любовни трепети в гимназията, сестрински и родителски тревоги, загуба на родител и т.н, има от всичко по-малко. 

Книгата се чете изключително бързо, лесно и самата история е лека, ненатоварваща, самият начин по-който е написана е много приятен. По-принцип аз я четях след като се прибирах от работа и наистина ми помагаше да си отпочина. 

   ✩ Лара Джийн - главната героиня около която се върти цялата история. Напълно я разбирам, защото ще си призная и ще ви кажа че във гимназията и аз бях донякъде като нея, не че необичах да излизам но имаше моменти в които предпочитах да си остана в къщи със книга в ръка. А когато бях във училище имаше по-едно време, едно момиче което се заяждаше със всички. Та да се върна за Лара Джийн тя е средната сестра (17г.) и си има една малка лична тайна, която за нейно съжаление става публично достояние, а именно 5-те писма които е написала до 5 момчета, но със ясното съзнание че никога няма да бъдат изпратени до тях. И все пак някой ги изпраща, но кой...? 

  ✩ Марго - е най-голямата сестра, която след загубата на майка им, се е превърнала едва ли не в такава. Тя е тази която мисли за всичко и за всички, но все пак тя е на 19г. и е решила да замине за Шотландия да учи и всичко минава в ръцете на Лара Джийн. 

 ✩ Кити - е най-малката сестра (9г.) и тя е съкровището на семейството, всички се опитват да и угодят но едновременно гледат и да не я разглезват. 

 ✩ Джош - е сегашният/бивш приятел на Марго, и момчето към което Лара Джийн има чувства. 

 ✩ Питър - е момчето което Лара също е харесвала преди. Но.... 

 ✩ И разбира се последен, но не на последно място е баща им.  

   Както вече споменах историята е изключително приятна и лека, но все пак мисля че всеки един, който я прочете ще се припознае с някой от героите или пък със някаква част от техния характер.

   Може би на всеки един от нас ни се е случвало да харесаме някой от класа си, било то и тайничко. Поуката която ще си взема от нея е че трябва да се казва истината, каквато и да е тя, по-добре да бъде навреме от колкото да рискувам да замълча, да излъжа и след време когато вече е късно дадения човек да научи и да го заболи повече. 

--- --- --- --- --- 

                                   Благодаря Ви, за отделеното време!!!