Здравейте, приятели!
Днес съм тук със мнението си за "Отбой в полунощ" от Уилям Уортън.
Издателство: Ciela
Цена: 14.90лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Втората световна война е към края си. Съюзническите войски напредват към столицата на Третия райх. Група млади американци са изпратени в приказен замък сред Арденските гори, за да следят за евентуално германско настъпление. Те са обучени по специална програма, интелигентността им е доста над средната, и съзнават напълно в какво безумие са се забъркали.
Впримчени в ледените прегръдки на зимата, те създават свой мълчалив антивоенен съюз, към който успяват да присъединят дори своите още по-уморени и отчаяни противници. Младежите успяват да превърнат страховитата действителност в игра. Из преспите зазвучават отдавна забравени коледни песни. Докато войната не напомня отново за себе си.
--- --- --- --- ---
Още от миналата година ми се искаше да прочета книга свързана било то със ПСВ или ВСВ, истината е че ми се отдаде шанса и то на няколко пъти, но щом не съм прочела нито една от 3-те книги които имам, значи не съм била готова. Гледала съм много и най-различни документални филми за воините, но исках и да прочета и ето че със последното намаление на Сиела си взех "Отбой в полунощ".
Държа да отбележа че твърдо съм против тези воини или които и да било всъщност, по-скоро се вълнувам от живота на другите хора, тези които не са участвали директно във войната, но са нямали избор и са живели по-друг начин със нея или пък самите войници и тяхното ежедневие и мислене, защото от всичките филми които съм гледала съм разбрала че за един войник има живот преди и след войната, никога не са се връщали същите, ако въобще са успеели да я преживеят.
Тук историята ни запознава със Американският разузнавателен взвод 8010, съставен от 24 войници събрани след като са изкарали най-голям резултат на теста за интелигентност.
Но по от-близо са представени 7-8 човека, с които ще се запознаем.
Уил Нот е момчето което ни разказва историята, той е и командир на този взвод. Във входа на историята разбираме че от всички 24 човека във отделението, само двама са на 26г. а всички останали са под 20 годишна възраст.
Не знам дали да го приемам за странно, но по-това време, по-време на война е било нормално да преобладават момчетата на 20г., а момчетата над 25г. са ги смятали вече за стари.
Та, една малка групичка от този взвод е изпратен във Арденските гори, във замък който да използват за да следят за немска атака срещу лагера им, който се намира по-навътре във гората.
Когато тези 7-8 войника стигат до замъка, там няма никой, успяват да се настанят и да се приготвят за целта им - а именно разузнаването.
От този момент започват да се случват повече неща и всъщност виждаме как преминава ежедневието на един войник по време на война, макар и да се очаква краят й.
Няма да продължавам повече да разказвам за сюжета, а ще оставя това на вас.
От тази история, лично аз не само разбрах как минава един ден на войник, и колкото труден може да бъде дори и когато само трябва да стой на пост и да следи за врага, но също така разбрах че те нямат нищо друго, освен един друг. Войната е била толкова жестока, че им е отнеса всичко, но не и приятелството което се поражда от времето което прекарват заедно, но ги учи на доверие, лоялност и това да се радват на малките истински неща, стойностните неща в живота и всеки който успее да оцелее и да се върне у дома е истински богат.
Хареса ми как автора е успял да вмъкне и хумора във историята, най-вече как главният ни герой Уил Нот, е способен да осмее себе си, и чак тогава другарите си. Хареса ми и това как със всеобща помощ накрая макар и не всички успяха да се завърнат у дома.
Дадох 4 ✪ във Goodreads, защото макар че историята никак да не е лоша, то ми трябваше още нещо, още малко за да и дам 5.
И накрая искам да ви обърна внимание, на самото издание. Корицата определено е много красива, и ми харесва много повече от оригиналната. И тази корица има връзка със самата история,имаме твърди корици и бяха хартия.
"Нашето отделение е адски силно по разсъждаването, не толкова по разузнаването. Ние
сме просто една дружина чоплещи в нищото йезуитски софисти - талмудисти,
които непрекъснато усъвършенстват една безкрайна игра на стъклени перли."
"Обикалям стаята и разглеждам книгите. Всичките са на френски или немски, английски
няма. Не съм съвсем сигурен в коя държава сме; Белгия, Люксембург, Франция или
дори Германия; намираме се на място, където те, общо взето, се допират. Не знам
колко е часът, какъв ден сме и в коя страна. Не съм сигурен дори в собственото си име.
Още малко, и ще ме направят генерал."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар