"Напълно побъркан!" от Жил Льогардиние

                                              Здравейте, приятели!

  
                      Издателство: Хермес
                      Цена: 14.95лв.

--- --- --- --- ---

   АНОТАЦИЯ:

На шестдесет и шест години Андрю Блейк смята, че животът вече е зад гърба му. След смъртта на съпругата си той все повече се отдалечава от дъщеря си. Андрю се страхува, че живее единствено за да изпълнява служебните си задължения в свят, чиято ценностна система не одобрява. Внезапно решава да зареже доходоносния си бизнес и да замине за Франция. С помощта на най-добрия си приятел той започва работа като иконом в имението на заможната вдовица Боливие.

Още с прекрачването на прага обаче плановете му за уединение се объркват. Управителят на имението Филип го посреща враждебнo и опира дулото на пушка в гърлото му. Строгата готвачка Одил му се сърди, че е изял храната на любимия й котарак Мефистофел. Която на всичкото отгоре се оказва по-вкусна от нейните гозби! Красивата домашна помощница Манон изживява тежко раздялата с любимия си и се обръща за съвет към новия иконом. Затворена между четирите стени на стаята си, госпожа Боливие държи персонала в състояние на постоянна бойна готовност. Но всъщност и самата тя се нуждае от помощ.

Заради новите си познати Андрю загърбва миналото и си връща вкуса към живота...

--- --- --- --- --- 

  Много забавна, лека и приятна история е поднесъл автора на нас читателите. 

Историята за мен лично започна трудно, някъде до 50-та страница не се случваше нищо освен да четем как главният ни герой г-н Блейк постоянно мрънка и се самосъжалява. Отказал се едва ли не от живота и от всичко което всъщност има зад себе си, един ден Андрю, решава да зареже всичко във Лондон и да замине на тайно приключение във Франция като иконом. 

Цялото това поведение на Андрю е породено от загубата на съпругата му и отдалечаването му от дъщеря си. 

И все пак един ден, разбира се със помощта на най-добрият си приятел, г-н Блейк заминава за Франция в едно малко градче за да работи в замък като иконом. Оставя бизнеса си в ръцете на секретарката си, която се оказва доста добър избор и макар и не обеден на 100% той заминава. Първоначално както винаги се случва в такива ситуации, нещата не се развиват добре за главният ни герой, но пък лично според мен, точно от този момент интересното развитие на историята започва, но повече няма да пиша какво се случва по-нататък. 

Ще спомена някои от другите главни герои, които по-един много специален и забавен начин допълват цялата картина. 

  ✩ Г-жа Бовилие - е господарката на замъка в който Андрю започва като иконом. Господарката е загубила мъжа си преди години, има проблеми с финансите си, потайна е и все пак много сърцата и добра. 

 ✩ Г-жа Одил - е готвачката в замъка. Първоначално е доста груба и дръпната към новият иконом, но с времето нещата ще се променят и ще се насладим на много забавни случки между двамата. И разбира се също така котката Мефистофел, която е домашният й любимец, около котката има доста забавна история, която ако искате да разберете ще трябва да прочетете книгата. 😉

 ✩ Филип Мание - е управителя на замъка, той се грижи за всичко извън него. Тоест - градините, засаждане на зеленчуци, поправка на разни неща когато се развалят и т.н. Като цяло Мание е доста странен характер, всички ще се убедим в това, но когато човек го опознае ще разбере че всъщност не е чак такъв зевзек. 

 ✩ Манон - е най- младият член от домакинството и доверието което съвсем непринудено изгради в входа на историята с г-н Блейк е прекрасно. Тя вижда в него бащата който никога не е имала до себе си, доверява му се за много лични неща и иска неговото мнение. 

 Едно от неща които ми харесаха в историята е начинът по-който автора е успял да събере на едно място толкова различни по-харакер, маниери, разбирания и поколения, хора. Льогардиние е успял да пресъздаде по-много реален начин комуникацията и различията им и ни показва че дали сме на 16,23 или пък на 66г. може да се разбираме и да имаме допирни точки, колкото и труден да е процеса на напасване.

Ще видим как се заражда истинско приятелство между двама коренно различни хора, малко по-отблизо, от колкото всички други, а именно това между г-н Блейк и Мание. Като единствените мъже в замъка, те доста често започват да прекарват времето си заедно и повярвайте ми разговорите които водят са изключително забавни... само Одил да не ги хване, защото тогава стават като малки деца. 

И разбира се, още нещо което много ми хареса е хуморът който е вмъкнал автора и то по-много фин начин. На няколко пъти се усещах как се смея с глас и си препрочитах дадената ситуация, няколко пъти. 

Това е история колкото забавна, толкова и сериозна, вътре в нея ще видим как може да намерим смисъл да продължим да живеем до последно, независимо колко ни боли от това че сме загубили много скъп човек за нас, ще прочетем как съвсем несъзнателно намираме нови приятели, как може да преживеем много и различни забавни случки и това породено само от един изблик на сила и желание да променим нещо в живота си, дори и на 66г., защото живота трябва да се живее, и да не се отказваме от него. 

И последно, но също много важно е самото издание, което ни предлага издателство Хермес, корицата е оригиналната и е много красива. Мефистофел е на нея, аз обичам когато на някоя корица има животно, много е сладка, свързана с историята, зеленото е много готино и определено се различава когато я сложа на рафта. Самото издание е добре събрано, залепено, направено е да се отваря точно толкова колкото е нужно за да не се намачква гръбчето.

Чудих се между 4 и 5 ✪ и все пак реших да и дам пълни 5 звезди, заради всички тези причини, които изброих по-горе и с оглед че книгата е 304 страници, то първите 50, мога да ги преглътна. 

Надявам се поне малко да съм събудила любопитството ви, към тази книга и да си я вземете. Няма да съжалявате. 

          " - Човек може да бъде жесток и без да оскърбява. Понякога да кажеш честно какво 

          мислиш, е много по-обидно от думи, които са изгубили смисъла си, защото всеки 

          ги използва под път и над път. 

          - Има логика. Но смятам, че богатството на един език се измерва и с разнообразието

          на ругатните му. Ние, французите, имаме дълъг списък. Разполагаме с цял арсенал 

          с различна опустошителност. " 

         "Мечтите те карат да вървиш напред и растат заедно с теб. Те те изграждат. За разлика

         от тях, и илюзиите трябва да се разделиш час по-скоро. Илюзиите ти пречат да видиш 

         живота такъв, какъвто е. И неминуемо ще те доведат по провал. Когато казваш, че 

         имаш сума ти приятели и животът е пред теб, това е илюзия, повярвай ми." 

        "В онази нощ не всеки вярваше в Дядо Коледа, но всички повярваха в живота. И го 

         живееха така, че да чувстват със сърцето си сладостта на всеки миг - сякаш тези 

         мигове можеха да бъдат последните, сякаш бяха първите."

--- --- --- --- --- 

                                       Благодаря Ви, за отделеното време!!!