Здравейте, приятели!
Издателство: Ибис
Страници: 228
Цена: 12,90лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Трогателна история за втория шанс, разкаянието, прошката, изкуплението и една голяма любов.
Не се предполагаше да стана рок звезда. Целият ми живот беше планиран – да играя футбол в колежа, да вляза в Националната футболна лига, да се оженя за ученическата ми любов и да живеем щастливо до края на дните си.
Разбих сърцата и на двама ни в деня, в който й казах, че я напускам. Бях млад и взех правилното решение за мен, но грешното за нас. Излях душата си в музиката, но никога не я забравих – усмивката й, аромата й...
А сега се връщам.
След десет години.
Надявам се, че мога да обясня постъпката си след цялото това време.
Все още искам тя да бъде завинаги мое момиче.
--- --- --- --- ---
"Завинаги мое момиче" ме завладя още от първата си страница и буквално я прочетох за две вечери. Нямах и най-малка представа колко много ще се влюбя в тази история.
Изпълнена с голяма доза горчивина, историята е силно емоционална, не мисля че човека който я чете може да остане равнодушен към случващото се.
Всичко започва с предстоящото погребение на Мейсън - един от членовете на малката групичка от гимназията с която ще се запознаем в последствие.
Лиъм трябва да се върне в Бомонт и да почете за последен път най-добрият си приятел, ноо... не стига това, ами там е и любовта на живота му Джоджо.
На пръв поглед, Джоджо си има всичко, магазинче с цветя, мъж до себе си и Ноа - едно прекрасно дете. Но, вътрешно в себе си има нещо или по-скоро някого, който не може или може би не иска да забрави, а именно любовта на живота й - Лиъм.
Преди 10 години е бала на Лиъм, Мейсън, Джоузи (Джоджо) и Кейтлин - момичетата са мажоретки, а момчетата се занимават с американски футбол, какво по-хубаво от това. Всеки направил плановете си, след като завършат да продължат заедно към колеж, изведнъж след една съдбоносна среща на Лиъм и баба му, всичко за него и Джоджо се променя.
Лиъм изведнъж решава че иска да замине за Холивуд и да се пробва в музикалната индустрия, взема изключително трудното решение да изостави, сърцето си и центъра на целия си живот в лицето на Джоузи в Бомонт и да замине сам.
Така след завръщането на Лиъм в малкото градче, всичко се преобръща с главата на долу, но със сигурност за хубаво. Без повече да навлизам в самия сюжет, това което следва е наистина, наистина, много интересно и до някаква степен може всеки един прочел книгата да си извади поука.
В "Завинаги мое момиче" ще се срещнем с погрешни избори и постъпки, осъзнаването им и всякакви начини да се постъпи правилно. Истинската любов която колкото и време да мине и разстояние да я дели, винаги намира правилния път, място и време за да събере двама души и да си дадат втори шанс. Ставаме свидетели и на това че освен истинската любов, то и истинското приятелство също може да получи втори шанс. А колкото до това че ако по-често се престрашаваме и говорим по-между си за нещата които ни вълнуват или които искаме да направим, то може да намерим в най-близките си хора, съмишленици. И може би ако Лиъм беше попитал Джоджо, дали не иска да замине с него в Холивуд, отговора й ще ше да го изненада.
Музика, спорт, татуировки, приятелство, мотор и какво ли още не - всички тези неща са ми много любими или пък си имам някакво отношение към тях, това също много спомогна да се влюбя в "Завинаги мое момиче".
Още нещо което, просто няма как да не спомена е филма който е направен по-книгата. По-принцип, нямам проблем дали ще гледам първо филм и после ще прочета дадената книга, много пъти съм го правила и наистина не ми влияе, което за мен е голям плюс. Процедирам така, по-описанието което е дадено от автора, аз си правя моя визуализация и актьорите не ми пречат, а когато е пък от книгата става още по-лесно за мен. И тук е момента в които се вбесих и то много, прочетох си книгата, имам си изградени Лиъм, Джоджо и Ноа, как изглеждат и какво да видя...
Реших да погледна трейлъра на филма и виждам че Джоузи леко се разминава с тази Джоузи от книгата, за Лиъм съм съгласна - а най-голямата глупост за мен е че малкия Ноа, всъщност става момиче. Не че нещо, но за мен всичко се променя, една от главните линии се променя. В книгата ставаме свидетели как Лиъм разбира че има син и това което осъзнава че изпитва още от първия път когато го вижда, след това взаимоотношенията които изграждат и самата духовна връзка... не че щом е момиче това не може да стане, но всяка една семейна връзка за мен е специална по-различен начин, по-свое му.
Другата разлика е мениджърката на Лиъм в филма е мъж, а в книгата, тя изиграва много силно ролята си като още един трамплин, Лиъм и Джоджо да разберат че след всичко случило им се те са наистина един за друг. Истината е че си го изтеглих, но все още не съм сигурна дали съм готова да го гледам, защото наистина много се изнервям, заради тези промени.
И последно, което също е много важно, но тук вече не става въпрос за филма. Страшно голямо впечатление ми направи това че макар и да се усещаше колко много Лиъм и Джоджо си липсват един на друг - те първо изградиха наново, доверието, взаимоотношенията, взаимните си чувства и чак тогава физическата нужда помежду си.
"Без да включвам лампата, сядам на ръба на ваната и плача в кърпа, за да заглуша хлиповете си. Никога не съм мислила, че ще видя отново момчето, което открадна сърцето ми и не ми го върна.
Не съм сигурна, че си го искам обратно."
"Няма нищо по-объркващо от жена, която не ти казва какво не е наред, когато я попиташ. Искам да я сграбча и да изтръскам отговора от нея. Тя стои пред мен с присвити рамене и отказва да ме погледне, отказва да ми покаже красивите си очи, за да мога да прочета в тях като в отворена книга."
"Отивам до нея и я избутвам до стената. Тялото ми е притиснато в нейното, а ръката ми обгръща нежно лицето й. Не искам нищо по-силно от това да я целуна. Да разкъсам всичките зимни пластове дрехи от тялото й и да усетя кожата й до моята."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар