Здравейте, приятели!
Издателство:Егмонт
Страници: 480
Цена: 14,90лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
БЕЛЕЗИТЕ ИЗЧЕЗВАТ И ПЕПЕЛТА СЕ ОТМИВА, НО ИСТИНСКАТА КРАЛИЦА НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯ.
Теодосия не носи вече короната от пепел. Тя е възстановила рождената си титла и е пленила принц Сьорен. Но народът ? е все така под тиранията на императора. Сега тя е на хиляди километри от Астрея и от трона си.
За да освободи страната си, ще има нужда от армия. Само че за намирането ?, тя трябва да се довери на леля си – ужасяващия и коварен пират Драгонсбейн. А според нея, армия може да се осигури само и единствено чрез изгоден брак. Нещо, което нито една астрейска кралица не е правила досега.
Тео знае, че свободата си има цена, но въпреки това е решена да намери начин да спаси своето кралство, без да погуби себе си.
--- --- --- --- ---
В повечето случаи, втората книга било от трилогия или поредица се оказва по-добра от първата, само че е доста относително според мен. Всичко зависи от много неща, и тук стана така че лично за мен "Принцеса на пепелта" ми хареса една идея повече. Но, пък в продължението й виждаме съответно развитието на историята, израстването на някои от главните лица и техните стремежи за победа и най-накрая доброто да възтържествува.
Историята започва почти от там където свърши действието на първата - промеждутъка е от 4-5 дни, нещо което за мен е голям плюс.Приключението започва от кораба на Драгонсбейн, които плава за Ста Криверо и нелеката задача да се намери жених за кралица Теодосия, който да й осигури голяма армия - с малката на пръв поглед подробност че кралиците от Астрея не се омъжват. (а и Тео, не не никак въодушевена от тази опция) С така наречените "сенки" зад гърба си (Хирон, Блейз и Арт), и принц Сьорен, Тео се отдалечава от тираничния Император на Астрея, решена на всичко да си върне не просто титлата, но и страната - и да започне една нова ера както за нея, така и за народа й.
Няма да крия, а и още в предното ревю казах че Сьорен ми е любимец и слабото място в тази трилогия, харесах го още от самото начало, хареса ми това че макар и да е дете на най-големия и зъл персонаж в историята, то той до една голяма част няма нищо общо с баща си. И точно в тази книга това ще се потвърди, определено както Теодосия и той ще премине през не малко трудности, но винаги ще бъде упора за нея. А след тези редове мисля че става достатъчно ясно, кой бих искала да бъде половинката на Тео. 😋
Разбира се, няма как отделно да не спомена Блейз, Арт и Хирон - от тримата най-голяма любимка ми е Артемизия. Винаги пряма и все пак с огромна дарба която и помага в трудни моменти, също така много добър войн.
Хирон - с повечето случаи мълчалив и дръпнат, но стане ли нещо, винаги е на линия да помогне на приятел и на своята кралица.
Блейз - не че него харесвам, напротив, но на моменти ме изкарваше извън нерви. Мрънкащ и груб, най-вече към принца. Но, от друга страна, никак не му е лесно с процеса който се случва и така наречената "Минна болест" която може да има... или просто има скрита дарба.
Така без повече да говоря за сюжета, продължавам нататък.
Изпълнена с интриги, лъжи, убийства,предателства, приятелства, борба и любов ще успее ли кралица Теодосия да намери хора, които ще превърне в бойци и поведе към Астрея за да си я върне. Какво ще се случи в този любовен триъгълник в който за моя радост съм на мнение че Сьорен е една или две крачки по-напред и какъв ще бъде изхода след големия сблъсък с армията на Императора...? На всички тези въпроси главно и по-детайлно ще може да разберете само ако решите да се потопите в света на Лаура Себастиън.
Макар и да се случват доста неща в книгата, това което ми направи добро впечатление е колко плавно и равномерно ни го представя авторката. Събитията не летят едно през друго и нещо много важно за мен е това че при Себастиън, няма излишни и продължителни описания на едно нещо или място - което ако се проточи прекалено дълго губи вниманието ми. Тук, финала е отворен, каращ ни да искаме още и да се чудим както ще стане с всички замесени и кой ще спечели не просто битката, а войната. Нямам търпение за третата книга!
И последното нещо на което искам да обърна внимание е корицата - оригиналната корица която много ми харесва, отново както и при "Принцеса на пепелта" след като прочетете книгата ще разберете че има връзка с историята и какво символизира. Това което не мога да не отбележа е нещо страшно любимо за мен в една книга, а именно картите, тук имаме цели две, отново една по-голяма и една по-малка.
Превода е дело на Иванка Ангелова.
"Чувам го да казва името ми отново и отново и ми се иска Артемизия да беше тук, за да ми каже да го избия от главата си. Винаги съм си мислила, че чувствата ми към Сьорен, всъщност не са мои, а на Тора, сломеното, объркано момиче, което императорът създаде от развалините, останали от мен. Смятах, че двете са достатъчно далеч една от друга и не се припокриват. Мислех, че напускайки двореца, напускам и нея.
Но ето ме тук, на стотици мили далеч, а чувствата ми към Сьорен са все така сложни и заплетени, каквито бяха в нощта когато си тръгнах."
"- Все пак ти ми напомняше за легендата. Заради блестящите ти очи и короната от пепел, както и заради майка ти - Кралицата на огъня. Всичките те наричаха лейди Тора, но за мен ти беше Повелителката на дима. Зная, че беше въпрос на време въгленчето в теб да запламти отново и ти за пореден път да избухнеш в пламъци, за да се спасиш от него."
"- Саможертвата - казва той. - Героят никога не побеждава, ако не пожертва онова, което обича. Искаш всичко, но не си готова да дадеш нищо в замяна, за да го постигнеш - нито свободата си, нито мен, нито принкити. Но мисля, че аз мога да пожертвам достатъчно и за двама ни, когато му дойде времето."
" - Не е необходимо да изглеждаш като кралица - ти вече си кралица. Покажи им момичето, което беше достатъчно умно, за да се изплъзне под носа на императора, което е достатъчно храбро да заложи живота си, за да защити своя народ, което е достатъчно силно, за да стои на собствените си крака дори с цялата тежест на света върху плещите си. Ти си кралица, Тео, и те ще са луди да не те последват."
" - Не искам да те закрилям. Няма нужда да те закрилям. Има други за това, а и ти самата неведнъж си го правила вече. Не искам да бягам с теб. Искам да остана до теб и да се боря заедно с теб. Да се бия за нещо, което никога не съм си помислял, че ще поискам, но сега го искам. Аз съм по-силен с теб и по-смел и не искам никога да се връщам към онзи предишен живот. Обичам те и това няма нищо общо за кого си се представяла. Обичам те.
- И аз те обичам - отвръщам му нежно."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар