"Татуировчикът на Аушвиц" от Хедър Морис

                                                   Здравейте, приятели!






                                         Издателство: Рива 
                                         Страници: 244 
                                         Цена: 16,90лв. 






--- --- --- --- ---

   АНОТАЦИЯ: 

 През 1942 г. Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот, говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден през юли на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще се погрижи Гита също да доживее свободата.
Татуировчикът на Аушвиц е роман, базиран на живота на Лудвиг Айсенберг, или Лали Соколов, когото, животът в лагера среща с бруталността, ужаса, смъртта, доктор Менгеле, унивеситетски преподаватели, СС офицери, престъпници и обикновенн хора, но и с любовта.

„Тази книга ще се чете и след сто години. И тогава сигурно още ще е в списъка с най-продаваните заглавия. Книга, заради която човек губи съня си и то не само защото не може да я остави.”
Джефри Арчър

--- --- --- --- ---

  Малко по-дълго от това време което си позволявам да оставя една книга докато седна да и напиша ревю, ето че най-накрая реших че това време настъпи. Главната причина да се забавя с това ревю е че за мен, тази книга е доста по-различна от повечето които чета и темата е изключително сериозна, трудна, та дори и брутална. Всичко свързано с ПСВ И ВСВ ми е изключително интересно, гледала съм доста документални филми, изпълнение с ужасяващи гледки и последствия.
Прочетох няколко ревюта за "Татуировчикът на Аушвиц", повечето добри, а други казваха че се надявали на нещо малко по-различно. А как виждам аз тази книга - ще се срещнем с историята на един обикновен човек, който за да спаси "уж" семейството си, заминава да работи за нацистите, а се оказва че само два дни след като тръгва на път, родителите на Лали са заловени и Бог знае, какво им се е случило. Но, съдбата си знае своето и макар да прекарва Лали през много, много, трънлив и зловещ път - то тя му дава едно ново начало за донякъде нормален живот в лицето на Гита, като срещата им е не къде, а на едно такова ужасно място като концлагера Аушвиц.

Лали Соколов е младо еврейско момче което до 1942г. има хубав живот, но властите искат по-един член от еврейско семейство да работи за тях и така да се гарантира безопасността на останалите членове. И ето на младия Лали заминава незнайно къде, наблъскан в един да го наречем вагон, заедно със стотици други млади момчета...
След доста трудно пътуване се оказва че Соколов е откаран в Полша и по-скоро в тепърва набиращ скорост концлагер Аушвиц - Биркенау. Там, Лали се превръща в нещо повече от татуировчик - намира приятели, хора които му помагат в това да внася забранени храни или предмети и дори успява до някъде да изгради взаимоотношения между него и човека които го охранява, а той повярвайте ми бе доста проклет.
Още в самото начало Соколов се среща с Гита, тя е една от първите момичета които, той трябва да татуира с поредния номер, сякаш там няма хора, а добитък и всички са просто номера и защо - защото са били евреи.

Без повече да навлизам в подробности, ще станем свидетели на разказа на едно момче за жестокостите на войната и неспирната и силна надежда за свобода.
 Намирането на истинската любов в лицето на Гита и за мен тя е била главната причина, стълба който е крепял Лали през всички тези години в концлагера за това той да остане жив и да се пребори заедно с нея да излязат от там и да изживеят до колкото е възможно един нормален живот.
Изключително уважение изпитвам към Лали и Гита. Историята им е колкото зловеща и нечестна, толкова и вдъхновяваща - те ни показват че по-време на война и дори зловещите камери в които може да бъдеш погубен, то те не могат да ги спрат да се борят за свободата и любовта си.
Последната част от книгата която съдържа Епилога и Послелсова са ми много любими, там е описан процеса на писане на книгата. Как, Лали Соколов е допуснал, авторката до себе си и е започнал малко по-малко да разказва за живота си за да бъде описан в книга. След това имаме и допълнителна информация за Лали и Гита и какво се е случило с тях след Аушвиц - Биркенау. И наистина последно, послеслова от Гари Соколов - синът им...
 


  "- Какви са хората тук? - попита Лали. - И какъв е тоя капо?
    - Ти му кажи. - Борис се прозя.
    - Ами има руски войници, но не са много, после са тия с различните триъгълници.
    - Като зеления, който носи нашият капо? - досети се Лали.
    Андрей се засмя.
    - О, зелените са най-лошите, те са престъпници: убийци, изнасилвачи и така нататък. От тях стават добри пазачи, защото са безжалостни. Някои са тук заради антинацистките си възгледи. Те носят червен триъгълник. Има и с черен, но не са много, те не издържат дълго. И накрая са тия като теб. 
    - Ние носим жълта звезда. 
    - Да, носите звезда. Вашето престъпление е, че сте евреи."



  "Изминали бяха две години. Живееше в лагер, в който евреите и циганите бяха затворени не заради своята национална принадлежност, а заради произхода си. Лали все още не можеше да проумее как е възможно това. Да, държавите воюваха едни срещу други. Те бяха силата, притежаваха оръжията. Но как е възможно народ, пръснат в толкова много страни, да представлява опасност за някого? Независимо още колко време му беше отредила съдбата, Лали знаеше, че до края на живота си няма да успее да го проумее."
                


--- --- --- --- ---


                   
                                        Благодаря Ви, за отделеното време!!!