"Жестокият принц" от Холи Блек

                  
                                               Здравейте, приятели!





                            
                      Издателство: Ибис 
                      Страници: 340 
                      Цена: 15,90лв.




--- --- --- --- ---

  АНОТАЦИЯ: 


Джуд е само на седем години, когато родителите й са убити и тя и двете й сестри са отведени да живеят в пълния с коварства Върховен двор на елфите. Десет години по-късно Джуд не иска нищо повече от това да е част от него, независимо от факта, че е смъртна. Но много от феите презират хората. Най-вече принц Кардан, най-младият и най-зъл син на краля.
За да си спечели място в двора, Джуд трябва да победи Кардан. В преследване на тази цел тя бива въвлечена в интриги и измами, откривайки, че е способна дори да пролее кръв. Докато гражданска война заплашва да потопи света на феите в насилие, Джуд ще трябва да рискува живота си, приемайки опасно съюзничество, за да спаси сестрите си и самото кралство на феите.

„Разбира се, че искам да бъда като тях. Те са красиви като остриета, изковани в божествен огън. Те ще живеят вечно.
А Кардан е дори по-красив от останалите. Мразя го повече от другите. Мразя го толкова много, че понякога, когато го погледна, едва дишам.“


--- --- --- --- ---

  Веднага щом започнах книгата си припомних стилът на писане на авторката и по-точно според мен, в първата и книга която прочетох, а именно "В най-потайните дебри" , бегло е показала колко е добра. Съвсем малко от големия си талант е показала в тази книга, защото в "Жестокият принц", Холи Блек лично мен направо ме отвя.
 Винаги когато се вдига много шум около някоя книга, леко се притеснявам дали и на мен ще ми допадне или пък ще се случи обратното. Признавам си че все пак имах голямо желание да я прочета и вътрешно в себе си се надявах, по-някое време да бъде издадена и в България и ето че това е вече факт. Както вече споменах следващото ми притеснение беше дали ще ми хареса и дали не съм се лъгала за таланта на Блек... е всички тези притеснения се оправдаха.

Чела съм две или три книги в които темата е свързана с фей, елфи и всякакви такива горски създания, мога да ви изредя реда по-който ми харесват, но "Жестокият принц" определено се нареди на първо място, просто тя се оказа типично моя тип книга.

 Хареса ми самата история, изграждането на героите, и развитието.
Със Джуд се разбрахме от самото начало, много ми допадна и най-вече че макар и да живее от цели 10 години в света на горските създания, в по-голяма част от книгата си беше аутсайдер и все пак това което най-много иска е да намери и заслужи сама мястото си в него. Хареса ми че авторката не беше представила главната героиня, като повечето вече превърнали се като в калъп момичета които имат бойни умения, борят се със зъби и нокти за кралство да речем и такива подобни. Да, Джуд се бореше да намери мястото си в този различен свят, но всичко се случваше постепенно, малко по малко и се учеше на най-различни неща, дори и бойни в стечение на историята. Ставаме свидетели на точно този процес в който и се струпват много неща - тормозят я в училище, не показват уважение към нея и да не забравя и подигравките. И все пак тя е решена че ще успее и не се спира пред никоя трудност, дори и тази че трябва да живее с убиеца на родителите си.

Колкото до принц Кардан, там малко се затрудних - почти до самия край на книгата не можех да реша дали го харесвам или не. Доста противоречив образ, но след като му се обръща повече внимание и научаваме повече за него, всъщност разбираме защо е толкова жесток.

Сестрите на Джуд - Вивиен и Тарин бяха неотменна част от историята и в частност нейното развитие. От двете Вивиен е тази която ми допадна повече, помагаща си с магия, тя е от малкото които се бунтуват срещу Мадок, само и само за да си прави кефа. Колкото до Тарин в началото ми допадна, беше ми забавно че двете с Джуд са близначки и правят заедно доста неща, споделят си и такива неща. Но предателството и към Джуд не мога да простя, макар и донякъде да бях подготвена какво ще стане, подозирах че може да се е замесила със Лок.
А и като цяло като персонаж, след първата половина на книгата вече Тарин не ми грабваше вниманието.

Освен тези неща, имаше няколко момента в които Блек успя да ме изненада, определено не очаквах да се случат, но това е нещото което обичам в една книга да ме изненадва и да ме кара да ахвам от изумление и да си казвам - "Нооо, защо сега стана така или пък какво се случва с този герой и както го очаква". Хареса ми и развръзката на първата книга и как приключи, мисля че съм споменавала и в други ревюта, но не обичам отворените краища, често ми изглеждат някак не добре написани или половинчати. Има може би 1-2 такива които ми харесват и да съм доволна че ще мога да си изчакам продължението и тук е точно така, хареса ми как приключи и сега само чакам втората част. Другото което много, много ми хареса и допадна е че двамата главни герои в лицето на Джуд и Кардан не се стремяха да се влюбят един в друг и пак да има типичната любовна драма, а напротив те се мразят и то много.

Ако искате да преживеете едно по-различно приключение и то в гората с доста разнообразни същества, борба за място в свят който не е твоя и всъщност ви се чете една добре написана история, то това е книгата. Плюс това че има принц, кралство което си търси кой да го управлява и дълбоко пазена тайна за това кой всъщност е истинският владетел на Кралството на Елфите.

Корицата е оригиналната, признавам си че се радвам че от издателството решиха да оставят нея след като прочетете книгата ще разберете колко всъщност е свързана с нея. Имаме и типичния за Ибис и бих казала техен запазен почерк - книгоразделител свързан с книгата. И не на последно място, защото за мен това е изключително важно и много любима част от книгата - карта на света в който се развива историята!!! ЕЛФХЕЙМ 
Превода е дело на Боряна Даракчиева.



    "Те искат да се страхувам от тях, знам това. По време на играта на война този следобед Валериан ме препъва, а Кардан шепне гадости в ухото ми. Тръгвам към дома със синини по кожата от ритници и падания. 
      Но те не осъзнават едно: да, плашат ме, но аз винаги съм се страхувала - още от деня, в който дойдох тук. Бях отгледана от мъж, който уби родителите ми, и то в земя на чудовища. Живея с този страх, позволявам му да се утаи в костите ми и не му обръщам внимание. Ако не се преструвах, че не ме е страх, щях да се крия вечно под завивките от пух на сова в имението на Мадок. Щях да лежа там и да пищя, докато не изчезна съвсем. Отказвам да го направя. Няма да го направя. 
      Никасия греши за мен. На турнира не искам да се представя добре като тях. Искам да победя. Не копнея да им бъда равна. 
      В сърцето си копнея да съм по-добра от тях." 


     "Гледам всеки удар и потрепвам. Нямам голям избор. Мога да затворя очи, но звуците са също толкова ужасни. Най-лошото от всичко е безизразното лице на Кардан, очите му са тъмни като олово. 
      Той е станал толкова жесток заради грижите на Бейлкин. Той е отгледан в жестокост, обучаван на нюансите й, шлифован в прилагането й. Колкото и ужасен да е, сега разбирам какъв може да стане и това истински ме плаши." 


     "Всеки ден, в който не моля Кардан за прошка заради свада, която той е започнал, е ден, в който аз побеждавам. Той може да ме унижава, но всеки път когато не отстъпвам, става все по-безпомощен. Защото причинява всичко, което може, на някой слаб като мен и пак не се получава. Така излага себе си."


      " - Добре - казва нетърпеливо, никак не звучи като васал, който ще се закълне пред своята господарка. - Джуд Дуарте, дъще на пръстта, заклевам се да ти служа. Ще ти служа като твоя ръка. Ще ти служа като щит. Ще действам в съгласие с волята ти. Нека бъде тъй една година и един ден... и нито минута повече."



         Благодаря на издателство Ибис за предоставеното копие! 


--- --- --- --- --- 



                                      Благодаря Ви, за отделеното време!!!