Здравейте, приятели!
Издателство: Унискорп
Страници: 608
Цена: 22лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Главната героиня – млада испанка на име Кларънс – намира сред документите на баща си писмо, което събужда любопитството й и я отвежда на остров Фернандо По, в Екваториална Гвинея, бивша испанска колония. Там, сред екзотиката на тропика, тръгва по следите на дълго пазена семейна тайна и разкрива историята на вълнуваща забранена любов на фона на редица исторически събития.
Килиан е младеж, който никога не е ходил по-далеч от планините на Уеска, в подножието на Пиренеите, сред които е израснал. През 1953 г. той напуска своя дом Ребалтуе и заедно с брат си Хакобо заминава на работа в какаовите плантации на Фернандо По (днес Биоко) – отдавнашна испанска колония в Екваториална Гвинея. Там, в имението Сампака, ги очаква баща им, дългогодишен работник. В колониалната страна двамата откриват, че общуването с хората е по-приятно, отколкото в сковаността и сивотата на Испания. Преживяват контраста между пришълци и местни жители и осъзнават значението на приятелството, страстта, любовта и омразата. Цената обаче е висока – живот, прекаран в спомени за онова време и допуснатите грешки, които не могат да бъдат поправени. Случайното откриване на отдавна изгубено писмо кара Кларънс да отпътува от заснежените планини на Испания до екзотичния остров Фернандо По. Там тя ще разбере как баща и Хакобо и чичо и Килиан са прекарали младостта си. В сърцето на тази земя е колкото съблазнително, толкова и опасно. Кларънс разкрива тайната на забранена любовна история през времето на бурни исторически обстоятелства, чиито последици отекват в настоящето и…
Отличен роман за колониалното минало и забранената любов, напомняща за „Извън Африка“.
от любопитство за нейния произход, се впуска в трагичното минало на Килиан и Якобо, следвайки прашните улики към тайна, която най-накрая ще бъде изяснена.
Увлекателна история за това как нашите решения оформят съдбата ни и тази на хората около нас и как любовта може да се задържи в паметта, да оцелее и преодолее разстояние, насилие и културни различия.
„Палми в снега“ е роман с голям успех в Испания и чужбина, претърпял 42 издания, преведен на 7 езика. Филмът по едноименния роман е с 5 номинации за награди „Гоя“, 2015 г. Получава две от тях: за най-добър дизайн на продукция и за най-добра песен от филм.
--- --- --- --- ---
За първи път се запознах със историята чрез филма който вече съм гледала около 1000 пъти. (добре де, по-малко са, но пак са доста на брой 😜) Филма ми хареса и то много, признавам си, не знаех че има и книга. Попаднах на нея съвсем случайно докато си разглеждах и веднага щом я видях реших да си я поръчам и да я прочета.
Главната роля в филма се изпълнява от любимия ми актьор - Марио Касас и отново той е брилянтен в актьорската игра, толкова силна емоция, добре изграден образ и въвличащ те в самата история.
Без да навлизам много, много в самия сюжет този път. (виж анотацията) Авторката е написала една пъстра история, включваща в себе си много теми.
Развиваща се в Африка и по-точно колонизираният от Испания остров Фернандо По (днес Биоко) в Екваториална Гвинея, за мен това по-себе си означава че ще бъде изпъстрена от всичко по-малко. Най-голяма и важна, водеща тема тук е колонизацията и пречките които срещат главните ни герои в лицето на Килиан и Бисила.
Непосредствено с любовната история проследяваме и какво е било да си колонизатор и колонизиран, (ако мога да се изкажа така) ставаме свидетели на това как ако работиш здраво и си почтен, можеш да спечелиш доверието на едните и на другите. Проследяваме и пътя на какаото - от момента на засаждането, през узряването, брането на шушулките, изпичането и товаренето по корабите в случая за Испания.
И все пак за мен по-важното за което бих искала да говоря е за положението на хората с различна кожа от бялата през 50-те години на миналия век.
Имам един въпрос, защо някой с различна по цвят кожа да има по-малко права от нас, които сме с бяла кожа?
Хората с тъмна кожа на остров Фернандо По, местното население е не само колонизирано, но и потъпквано, карано да чества чужди празници, да почита чужди богове и да живее различен живот от техния. И всичко това постигано с насилие, предателства, страдание и налагане. И все пак, тук се връщаме и към другата важна брънка в книгата, а именно невъзможната, но изключително силна, изтърпяла много през годините и после и разстоянието - любов между бялото момче Килиан, който отива на острова при брат си и баща си за да работи и така да помага на семейството си в Пасалобино, Испания като им изпраща пари и Бисила - момиче от местното племе Буби. Тя пък работи като медицинска сестра в имението където се среща с Килиан и макар, да са наясно че е невъзможно да се обичат - то просто се случва.
Тук някъде се поява и Кларънс - много, много години след всичко случило се на острова. Кларънс е дъщеря на Хакобо, брат на Килиан - отиваме напред в годините и другата линия на действие която проследяваме се случва през 2003г. Разказите на баща й и чичо й, винаги са карали Кларънс да мечтае за Фернандо По и ето че един ден тя го прави и заминава за острова... нооо, още преди да замине тя знае че там преди много, много години се е случило нещо и на всяка цена ще разбере какво е то.
Хулия - е близка приятелка на двамата братя, израснала в Фернандо По, любовта й към този остров е голяма, но като всяко хубаво нещо и това си има край. Тя е голямата ми и първа любимка, допадна ми още от филма. Хулия се доказа като много добър приятел и то най-вече за Килиан, винаги готова да те изслуша и да ти даде съвет, тя се раздава без да чака нещо насреща. Единствения и недостатък бе че имаше чувства към мъж който не я заслужава и се радвам че все пак се осети и в лицето на Мануел, намери човек който я оценява, обича и прави щастлива.
Всичко ми хареса - историята, изграждането на героите, посланието което историята носи у себе си. Хареса ми и това как авторката е описала различните места в Испания, Африка или пък в какаовата плантация и процеса на работа. Хареса ми това че успях да науча нови неща като например, някои обичаи и за живота на племето Буби и други неща или пък факти.
Ноо... имаше и доста, доста излишни и глупави неща. Книгата е 608 страници, по-принцип нищо против, но авторката доста се беше отпуснала в това да пише ненужни обяснения.
Според мен поне едни 250 страници можеше да ни бъдат спестени в които четем, как Килиан - се радва на това какви сгради вижда в Фернандо По, след това колко ли пъти не го бяха нахапали, комари, змии, папатаци може би и т.н. След това процеса се повтаря и както споменах другото е дълги, по-скоро предълги описания на места, ситуации и действия.
Аз съм човек който не обича тези неща и това е нещо което малко ме разочарова в книгата, но това не значи че на вас не би ви харесала.
И последно на което искам да ви обърна внимание е прекрасната корица която е дело на още по-прекрасната и много талантлива Фиделия Косева. А превода от испански е на Детелина Димова.
" - Виж, Килиан - каза Хакобо, - влизаме в залива на Санта Исабел. Не пропускай нито една подробност! - За миг странен блясък озари зелените му очи. - И да ти хареса, и да не ти хареса престоят ти тук, и без значение дали ще останеш две или двайсет години, и дали ще обикнеш, или намразиш острова... чуй какво ще ти кажа. Никога няма да можеш да заличиш тази гледка от спомените си! Никога!"
" - Така ли? Иска ми се да видя физиономиите на съседите ти от Пасалобино, ако дойда да живея при теб. Наистина ли мислиш, че ще ме приемат за испанец като тях? Законите се променят бързо, но хората не, Килиан. Може сега някои от нас да могат да посещават местата, които доскоро бяха само за бели, да ходят на кино, да ползват обществения транспорт, да седнат до бял в катедралата, дори да се къпят в басейни заедно с бели, но това не значи, че някои ще се въздържат от гримаси на погнуса... На хартия съм испанец, Килиан, но дълбоко в душата си знам, че не съм."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар