"Змия и Гълъб" от Шелби Махурин

 

                                                 Здравейте, приятели! 

                               Издателство: Ибис

                               Страници: 420

                               Цена: 16,90лв.

--- --- --- --- --- 

  АНОТАЦИЯ:

Рийд и Лу са предопределени да бъдат врагове, но любовта има други планове...

Преди две години Луиз льо Блан, единствена дъщеря на Господарката на вещиците, наречени Белите дами, е избягала от майка си и се укрива в земите на краля. А за да не могат да я намерят, тя се е отказала от магията и преживява с онова, което успее да открадне. Но вещици като нея биват преследвани и изгаряни на клада от заклетите ловци към Църквата.

Рийд Дигори е капитан на ловците. Неговият живот е отдаден на Църквата и на правилото: Не оставяй жива вещица.

Неочаквано пътищата на Рийд и Лу се пресичат, а едно недоразумение ги обвързва в невъзможен съюз – в свещен брак.

Кървавата вражда между вещиците и Църквата е древна, а сурово пророчество е предвидило за Лу съдба по-лоша и от кладата. Тя не може да пренебрегне нарастващите си чувства към Рийд, но не може и да промени своята същност. И все пак трябва да направи своя избор. А любовта прави всички ни на глупаци...

 --- --- --- --- --- 

  Книгата ми хареса страшно много, просто я обожавам! 

Най-вече ми хареса че историята е различна, авторката е избягала от клишетата за принцеса която е изгубила кралството си, момчето е принц и син на краля, който се оказва че е откраднал въпросното кралство и така нататък и така нататък. Не искам да ме разбирате погрешно, аз си обичам такива сюжети и не една и две такива съм прочела, все пак "Стъкления трон" е най-любимата ми поредица, но от време на време и аз се пренасищам и имам нужда от нещо различно за четене и "Змия и Гълъб" се оказа точно това от което имах нужда. 

 

Не мисля да навлизам много, много в самата история, само ще нахвърля няколко неща. 

С какво е различна историята, например: тук главните ни герои са Лу и Рийд. Тя е вещица, а той ловец - една изключително лоша и немислима комбинация. Само че, изглежда прекалено лесно, нали? 

Миналото което и двамата крият и от което бягат ще ги застигне и направо ще ги залее.
 В стечение на обстоятелствата, Лу и Рийд са принудени от Архиепископа да се оженят, (разбира се, без никой да знае че Лу е вещица) но, двамата буквално не могат да се дишат един друг. 

Другото нещо което много ми допадна и с което съм се смяла с глас бе, точно тяхната непоносимост, номерата които си спретваха и пиперливият език на Лу. Хареса ми как всичко между тях се получи плавно. Едно от нещата на които, много държа е любовната връзка, смисъл такъв, не обичам лигавщини от типа на "Дързост и красота". Тук, едно че чувствата им се зародиха доста по-късно, вече след като се поопознаха малко повече, и друго че нямаше някакви фантасмагории и ненужни драми. 

Стилът на авторката, много ми допадна, буквално я прочетох за 2-3 дни. Удивлява ме, това по-какъв начин Шелби Махурин е успяла да вдъхне живот на героите си, не само на Лу и Риид, ами и на Коко, Ансел, Мадам Лабел, Бо, Жан Люк и Морган. Лу и Риид Дигори са просто прекрасни, няма начин да не си ги хареса човек. Като оставим факта че са вещица и ловец, като характери са толкова различни и същевременно толкова допълващи се. Лу е откачена и по-своеволна, докато Риид е сдържан и както се изказва Лу - все едно с бастун в з-----а. Но, всичко през което ще преминат, всичко което ще разберат един за друг, ще ги пречупи, ще ги накара да се обичат и да се мразят един друг, ще се чувстват предадени и всичко това ще ги оформи като нови хора, които може да имат общо бъдеще. 

     "Не можех да понасям повече тези мисли, затова слязох от леглото и се свих на пода до съпруга си. Той дишаше бавно и ритмично. Спокойно. Той не сънуваше кошмари. Плъзнах се под одеялата и се притиснах до него. Опрях буза на гърба му и се насладих на топлината му, която се процеждаше през кожата ми. Очите ми се затваряха, дишането ми се успокои. На сутринта. Щях да се оправя с всичко на сутринта. Дишането му се накъса леко, когато се унасях." 

 

      "- Отпусни се - прошепнах до косата й. - Не хапя... много. Тих смях изтътна в гърдите ми. Тя се скова още повече. Нямаше от какво да се тревожи. Със сигурност бе чула бумтенето на сърцето ми и бе осъзнала предимството си."

 

      "- Какво криеш, Лу? 

Втренчих се в него, сърцето ми внезапно се разбумтя в ушите ми. Не можех да му кажа. Не можеше да ме пита за това. Щеше да съсипе всичко.

   И все пак... Все някога трябваше да му кажа. Тази игра не можеше да продължи вечно. Преглътнах с усилие и вирнах брадичка. Вероятно след всичко, през което преминахме, той щеше да го приеме. Вероятно можеше да се промени. Заради мен. Заради нас. Вероятно и аз можех." 

 

      Благодаря на издателство Ибис за предоставеното копие! 

 

--- --- --- --- --- 

 

                                Благодаря Ви, за отделеното време!!!