"Сън" от Камелия Кучер

 

                                                 Здравейте, приятели!

                              Издателство:Хермес

                              Страници: 520

                             Цена: 17,95лв.

--- --- --- --- --- 

  АНОТАЦИЯ: 

Лисабон, 1978 г.

След загубата на майка им Жоао, Алешандре и Илва се учат да живеят с пустотата, която остава след нея. Пустота, която баща им - Фернао, не може да запълни.
Алешандре, наследил музикалния талант на майка си, получава шанс за стипендия в престижно училище. Въпреки несъгласието на баща си. Същия ден Жоао среща Белен, която живее във великолепно имение, пазещо тайната на фамилното богатство. Погълнат от магичната аура и гласа на момичето, в което се влюбва, Жоао поема по пътя, който ще бележи съдбата му. Въпреки несъгласието на баща си.
В града, където се долавя шепотът на къщите и вълните на океана, историите на три семейства се преплитат на фона на диктатурата на Салазар, Революцията на карамфилите и фадото, чрез което говорят изтерзаните души.

Лисабон, 2019 г.

Жоао Торга, успешен предприемач, купува имението, някога символ на притегателната сила на Белен и на обожанието му към нея. Връщайки се в началото на своя път, Жоао опитва да се помири със спечеленото и изгубеното. Да се научи да приема изборите на Алешандре и Илва, сблъсъците с непреклонния характер на баща си, присъствието на Белен.
Имението, покрито с бръшлян, спи сто години сън, от който Жоао цял живот се опитва да събуди любовта на живота си. И да прогони призраците от миналото.

--- --- --- --- --- 

   Опредено от трите книги, "Сън" е най-личната книга за мен. "Сън" ми даде възможност да бъда повече време с героите и тяхната история. Макар че и в другите две книги на авторката, успях да усетя връзката между герои-читател, тук бе една идея по-силно. 

Камелия Кучер отново е създала една изключителна история, която няма как да остави читателя равнодушен. А героите й отново са създадени с толкова любов и живот у себе си. В тази история има от всичко по-малко, но и в същия момент толкова достатъчно и ненатрапчиво. Желания, обещания, горчивина, загуби, емоции и т.н и т.н. 

Жоао и Белен наистина намериха място в сърцето ми и ще останат завинаги там, всичко през което преминаха ги направи по-силни! Историята започва със седемнайсет годишният Жоао, загубил най-важният член за едно семейство, а именно майка си. След нейната загуба, всичко в семейство Торга се променя. Баща им Фернао, избира да изживее живота си в самота, затворен в себе си, решил че целият му свят е виновен и крив за това че любовта на живота му го е изоставила както него така и трите им деца. 

Илва и Але са по-малките брат и сестра на Жоао. За тях също не е лесно, Але е средното дете и се оказва че има изключителен талант на музикант, но никак не е лек характер. Докато Илва е най-малкото дете и е голям образ, винаги усмихната, наивна и бих казала че е човека, който се опитва да разведри обстановката, макар и не винаги да успява.

След едно прослушване на Але на което за подкрепа присъства и Жоао, се появява и Белен. И както следва логиката, това се оказва и съдбоносната среща между двамата главни герои. От тогава нататък, Жоао не може да спре да мисли за онова момиче с дългата коса, бялата рокля и обувки, които изглеждат сякаш е боса. След като я проследява до дома й за първи път и вижда голямото, но и някак самотно имение. А директно се срещат в парка, уж случайно... 

Семейството на Белен е заможно и се очаква от нея да поддържа определен стандарт, докато семейство Торга е точно обратното. Те имат семеен магазин за скъп тютюн, който се оказва че с времето започва да замира все повече и повече. Някак през цялото време се усещаше тази пропаст между Жоао и Белен, но смятам че като оставим това, с всичко друго те бяха като едно цяло и така заличаваха донякъде тази дупка.

Като цяло не искам да навлизам в историята и да издам нещо което не трябва, а й аз просто няма начин да го представя по-толкова красив и въздействащ начин като авторката. Няма да спра да споменавам колко красив, емоционален и докосващ е стилът на писане на Камелия Кучер. 

Успяла е по-един невероятен начин да структурира историята и на няколко пъти, по-един много плавен начин успява да ни прехвърли през годините и развитието на историята. Запознаваме се с седемнайсет годишният Жоао, след това го виждаме като двадесет и две годишно момче, след това като тридесет и девет годишен мъж и стигаме до петдесет годишнината му. Като разбира се през това време, наблюдаваме израстването както на Белен, Илва, Алешандре, така и на това как се стича живота им, промените които настъпват, какви хора стават и нещата които постигат, всички те. 

Тук искам да спомена и още един герои, без които не мисля че историята ще ше да е същата - Жорди. Жоао го наема да му помага в магазина и както Илва, той също се превръща в образ, който по-свое му е наивен, но и много реално мислещ. С времето се превръща в дясната ръка на Жоао и признавам си, смяла съм се с глас на различни ситуации в които участваше Жорди. 

В началото казах че, "Сън" се превърна в най-личната книга за мен на Камелия Кучер от трите. Много умувах дали да го спомена, защото е нещо лично, а и не знам до колко би ви било представлявало интерес. Но като се замисля, може би само така мога да ви покажа, всъщност колко докосваща и емоционална е тази история, макар да е доста тъжна и все пак според мен с щастлив край. 

Към края на книгата имаше един момент в който Жоао, разказваше как дядо му преживява загубата на съпругата си, тоест на неговата баба. Този момент, така написан и представен ни от авторката ме накара да си спомня един личен момент, случил се миналата година. Спомних си една специфична и тъжна вечер - вечерта когато баба ми получи късно обаждане от доктора и й каза че сме изгубили дядо ми, аз бях там при нея и бях свидетел на този разговор и на реакцията й след това. Спомням си как се чувствах и какво изпитвах тогава, та този момент от книгата ме накара да се чувствам по-същия начин. Макар и да е лош този момент, всъщност си давам сметка и това потвърждава мнението ми, колко докосващо душата пише Камелия и колко гениално е за мен това. Чела съм книги, които са ме карали да си спомням за училище или за нещо в работата, но никога не са ме докосвали по-този начин.  

   БЛАГОДАРЯ ТИ КАМЕЛИЯ КУЧЕР! 

    "Не знам защо татко не забелязва липсата на желание у Алешандре да свири на пианото. По-точно не е липса на желание, защото никой не го кара насила. Липса на нещо друго е. Може би на мама." 

 

     "Не подозира колко важна беше неделята за мама, а пък за татко още повече, понеже всичко, важно за мама, за него беше двойно по-важно. Така й показваше любовта си - опазваше важните за нея неща, поставяше ги преди неговите, бдеше над тях, както бдеше и над нея до последния й дъх. 

 

     "Как е възможно един човек да споява толкова много детайли, като магнит да придърпва към себе си всичко важно и не толкова, да го разпределя по отредените му места, да се грижи да не кривва от пътя, всяка секунда от всеки ден. Един човек. Винаги един човек е центърът на света. Белен. 

 

    "Не знам да ли е заради вида й - изглежда беззащитна, по детски нежна, събуждайки желание да я прегърнеш и да я утешиш, без да е ясно от кого и от какво. От самата нея. Не знам дали е заради вида й, или просто вече не издържам, но се привеждам към нея и докосвам лицето й. Доближавам лице до нейното. За един миг, един кратък и жесток миг, решавам, че ще се слея с нея на фона на чуруликането, идващо от прозореца, и в този спокоен следобед, в тази свежест след дъжда, ще опитомя тъгата й." 

 

    "Тя е осакатена от проклятието на откачения й дядо, на изоставилия я баща, на това призрачно имение, което я е погълнало цялата, скрило я е от света, скрило е сърцето й от нея самата и държи душата й като заложник. Не иска да бъде щастлива, защото се храни с тази тъга, която сякаш я поддържа жива. Бяга от мен като от грях, защото осъзнава, че щастието ще я погуби, ще отнеме всичко, което е познавала досега, и ще я остави без почва под нозете й."

 

     "Очите й днес са огледало, виждам себе си в тях, себе си отпреди, онова момче, което напоследък все по-често си спомням. Бях го забравил. Човек рано или късно винаги се връща към себе си." 

 

     Благодаря на Камелия Кучер за личното послание към книгата и на издателство Хермес за предоставеното копие! 

--- --- --- --- --- 

 

                                  Благодаря Ви, за отделеното време!!!