"Музиката на сърцето" от Ейми Хармън

 

                                                                Здравейте, приятели! 

                                          Издателство: Ибис

                                          Страници: 284

                                          Цена: 13,90лв. 

--- --- --- --- --- 

  Ейми Хармън е създала една толкова силна история, че чак не знам от къде да започна. В нея ще срещнем много, много неща както хубави така и лоши. Загуби, неразбиране, предразсъдъци, болка, щастие, копнежи, приятелства и частица история, изкуство и любов. 

Когато започва историята и се запознаваме с Джоузи, тя е само на 13 години, но вече е преминала през най-лошото, а трудностите тепърва предстоят. Загубила майка си, една на 8г., детството й се преобръща на 180 градуса, разбира се братята й Джейкъб, Джаред и Джони, заедно с баща и са до нея, но има неща които само една майка може да разбере и поправи. Джоузи започва да се грижи за къщата и за семейството си, налага й се да порасне, но това което и помага е класическата музика и книгите. Тя се запознава със Соня Грималди, която в последствие става нейна учителка по пияно, тъй като Джоузи е невероятен талант, с времето изграждат много силна връзка и това определено помага на младото момиче. 

Самюъл е наполовина навахо и за съжаление среща доста трудности и неразбиране от околните заради произхода си. По стечение на обстоятелствата, Сам и Джоузи сядат един до друг в училищният автобус и малко по-малко се сближават. Много ми харесаха тези сцени в които двамата четяха и слушаха познатите класици както в музиката, така и в литературата. И след това разсъждаваха над произведенията. Създадоха помежду си невероятно силна и истинска приятелска връзка. 

Чудя се колко загуби може да понесе човек? След загубата на майка си, Джоузи губи най-добрият си приятел, след това бъдещият си съпруг. А сега и баща й има здравословни проблеми, а представете си тук Джоузи е на 17г. За толкова кратък период, получава толкова тежки удари и все пак тя намира сила да се изправи и да продължи някак, като музиката и книгите са й най-верните спътници. Леля й Луйз и дъщеря й Тара също са огромна опора за младото момиче. Това което също много и влияе е Сам, с времето се зараждат чувства различни от приятелските, но и на двамата не им е писано, поне това да мине леко и там ще има големи драми и трудности. 

Авторката се е постарала да включи толкова много истории, притчи и традиции свързани с културата на Навахо. Беше ми изключително интересно и образователно да разбера нещо ново, а също така доста интересна ми беше и частта за Морската пехота, споменатите класици в музиката и литературата също. 

Хареса ми че историята обхваща голям времеви диапазон, виждаме как Джоузи и Самюъл порастват, развиват се и как поемат удар след удар, но постигат и успехи. Взаимно се нараняват и пак се връщат един към друг. Смятам че има хора, които просто са предопределени да бъдат заедно и каквото и да се случва,колкото и решения които взимат, колкото и далече да отиват, като си мислят че правят добро на другия, то рано или късно съдбата си знае работата и ги среща отново и ги кара да осъзнаят че трябва да бъдат заедно. А при тях е точно така! 

Историята ни показва жестоката страна на живота и колко боли когато загубим любим човек, но същевременно показва било чрез музика, книги, храна, подкрепата на семейството и т.н. че може да намерим силата да продължим напред след претърпян тотален личен катарзис. И не на последно място устойчивостта на истинската и силна любов. Любов, която не познава и не признава граници и предразсъдъци. Хората са го казали, след трудното, идва заслуженото добро. А Джоузи и Самюъл напълно заслужават да бъдат щастливи! 

    "Човешките същества не са създадени за самота. Нашият създател ни е дал гладка, чувствена кожа, която копнее за топлината на друга кожа. Ръцете ни копнеят за прегръдка. Дланите - за допир. Ние сме привлечени към обичта и другарството заради вродената нужда."

 

--- --- --- --- --- 

 

                              Благодаря Ви, за отделеното време!!!