Здравейте, приятели!
Издателство: Ибис
Страници: 448
Цена: 16,90лв.
--- --- --- --- ---
Смятах че първата книга ме отвя и беше силна от към емоции, но честно казано "Кръв и Мед" ме изненада и то доста приятно. Да, първата част, си има от моя страна забележки, но последните 160-170 страници, честно казано ми отвяха главата и много се ядосах, че и третата част не е при мен. А ревю на "Змия и Гълъб", може да намерите ето тук
Пренасяме се известно време след всичко случило се на Модранит. Лу, Рийд, Мадам Лабел, Коко, Бо и Ансел се крият с магия от Морган, тъй като се оказва че не само тя ги издирва за да ги залови. След като Морган не успява да изпълни пъкления си план и да пренесе Лу в жертва, тя е решена на всичко да поведе война срещу собствената си дъщеря и е напълно безпощадна в методите си да я намери. Но пък Лу и компания, далеч не смятат да се крият и да позволят майка й да си прави каквото си иска. Напротив, повече от всякога са решени те самите да поведат поход срещу нея и да бъдат ако се налага точно толкова безпощадни колкото е Морган и веднъж завинаги да я спрат. Само че за това велико и много трудно начинание ще им бъдат нужни съюзници и то не какви да е, а най-добрите сред тях.
Наравно с начинанието което ще подемат, всеки един от тях трябва да лавира и с личният си живот. Разбира се започвам с Лу и Рийд, след всичко случило се между тях, те са станали още по-близки, но и толкова отдалечени. Това голямо и страшно нещо което стой помежду им е - МАГИЯТА. Лу е решена, а й това е част от същността й да я използва, но всеки път когато го прави има ужасни последствия за нея, за тялото и психиката й. А колкото до Рийд, той твърдо отказва да я използва, отказва да повярва че може да е вещер. Всичко на което е научен и всичко в което вярва като ловец, се бори с новата му идентичност. И в много моменти когато можеше да се опита да си помогне с магия, той отказваше да я използва. А още по-трудно му бе когато виждаше отстрани какво си причинява и колко страда Лу.
Като цяло не смятам много, много да навлизам в самия сюжет, както обичам да казвам, просто ще нахвърля няколко неща.
Освен магията, главните ни герои, трябва да се изправят и пред миналото и това което ги е наранило, а именно Лу срещу майка си Морган и Рийд срещу Мадам Лабел, Огюст, това което направи на Архиепископа и като цяло със самите себе си. Коко пък рано или късно ще трябва да се изправи пред леля си Ла Воазин и да заеме отреденото от нея място, но дали всъщност това иска Коко? Борегард, също ще има да се доказва и да научи много истини, да направи много избори. Като цяло няма много неща които не ми харесаха, както споменах в началото, първите 150-200 страници, ми бяха леко мудни, останах с чувството че не се случваше нещо съществено, но след това потръгнаха нещата. И другото което смятам че трябваше да е една идея по-назад бяха моментите на Лу и Рийд, когато бяха интимни, все пак това не е любовен роман, но след известно време и това се промени.
Това което ме накара да се смея с глас и ми останаха като любими моменти, признавам си беше когато ругаеха, авторката толкова се беше постарала и толкова естествено се беше получило. В тази втора част, взимат участие наведнъж всички участници, нашата малка групичка, тръгнала да търси съюзници сред Червените дами на Ла Воазин; върколаците, които си имат търкания с Рийд, Трупата на съдбата и потайният Клод Деверо, кампания правиха и така наречените духчета, които не са успели да преминат в отвъдното и Абсалон е най-готиният и т.н. Кой ще бъде истински съюзник на младата вещица и капитана вещер? Дали ще успее щурма им срещу Морган, ще успеят ли Лу и Рийд да превъзмогнат тази голяма пропаст която се отвори между тях и какво ще се случи с другите от групата ще оставя на вас.
Това което не приемам е съдбата на Ансел. - той е един страхотен персонаж, с който много се сближих и много си го харесах, авторката е вдъхнала такъв живец и чар в него, бях потресена от края му. След като прочетох финала, бях в ступор, толкова е брутален. Много силен, емоционален и просто не желая да повярвам на някои от нещата които се случиха. Продължавам да не съм съгласна със съдбата на Ансел и подлостта на Ла Воазин и това което направи. Нямам никакво търпение за следващата книга.
"Излъгах, като казах, че съм направил избора си.
Всъщност не бе имало никакъв избор. Никога.
Аз я обичах.
И ако трябваше да бягам, да се крия и да се бия за тази любов, щях да го сторя. До края на живота си."
"Когато изборът е между борба и бягство, когато е на живот и смърт, тогава всичко се превръща в оръжие. Няма значение кой го държи. Оръжията нараняват."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар