"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" от Фредрик Бакман

Здравейте, днес съм тук за да ви споделя впечатленията си за една малка книжка, от която можем да извлечем голяма  поука. А именно "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" на един от любимите ми автори Фредрик Бакман.
     Издателство: Ciela
     Цена: 7,90 лв.


--- --- --- --- ---

Няма начин в който да прочетеш "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" и да не се замислиш, колко истини за хората, взаимоотношенията, връзките и животът който живеем, съдържа тази малко книга, която е само от 65 страници.

Основната фигура тук е дядото, компания му правят неговият внук Ноа, синът му Тед и не на последно място разбира се жена му, бабата на Ноа. (която се явява чрез съзнанието му). Дядото се чуди как да каже на Ноа, че е болен и че ще дойде време в което ще трябва да продължи живота си без него, трудната част идва от там че те са много близки.

Ще спра до тук със сюжета, защото книгата е невероятна и се надявам да се прочете от колкото е възможно повече хора и да бъдат докоснати толкова, колкото бях аз. А също има прекрасни рисунки, вътре.

Една от причините поради която книгата ме докосна много е че аз също съм много, много близка със двете си баби и дядо ми, прекарвам много време с тях и дори не ми се иска да си помислям как бих се чувствала, в ролята на Ноа. Наистина ситуацията е много трудна, особено пък че той е все още дете.
Другата причина е Фредрик Бакман и стилът му на писане, докосваме емоционално по-начин който не знам защо, но просто не мога да опиша. Когато започвам да чета негова книга, (макар че тази е 2-рата негова която чета) аз просто не искам да я оставя докато не стигна края и.

След всичко това, бих искала да завърша със няколко любими цитати от книгата:
1. "- Човек претърпява неуспех единствено ако не опита отново."
2. "- Спомените ми изтичат встрани, любима.Както когато човек опитва да отдели олио от вода. Сякаш постоянно чета книга, на която и липсва една страница, и тази страница винаги е най-важната."
3. "Те си принадлежаха повече от половин век. До последния им ден заедно тя мразеше същите черти от характера му, които намрази още първия път, когато го видя под онова дърво. И продължаваше да обожава всички останали.
-Всеки път, когато ме погледнеше в очите, хлътвах все така силно, независимо дали бях на седемдесет или на шестнайсет години - усмихва се тя."
4. "- Никога в живота си не съм се питал как се влюбих в нея,Ноаноа. Питах се обратното."


МАЛКА КНИГА С ГОЛЯМО СЪРЦЕ!!!


       Благодаря Ви, за отделеното време!!!