"Призрачната гора" от Мат Хейг

                                                 Здравейте, приятели!





                              Издателство: Емас 
                              Страници: 336 
                              Цена: 13лв.





--- --- --- --- ---

    АНОТАЦИЯ: 


Самюъл Блинк е главният герой в тази история, но все още не го знае.

В настоящия момент той е на задната седалка на семейния автомобил заедно със сестра си Марта. Дори не подозира за гигантския дънер, който ще се стовари от небето върху тях едва след минути и ще преобърне живота им завинаги. Също така не очаква, че двамата ще са принудени да се преместят в Норвегия и да ядат от миризливото кафяво сирене на леля си Ида. Още по-малко пък има подозрения как Марта ще изчезне в дебрите на Призрачната гора - дом на еднооки тролове, злонамерени духчета Наистина, една магьосница, крадяща сенки, и на злия Променител.

Самюъл Блинк не знае нищо. Така че - недейте да му казвате. Възможно е това да развали историята...

Мат Хейг е автор от световна величина, който пише и за деца, и за възрастни. "Призрачната гора" е дебютът му за млади читатели - малко зловеща, но много забавна и вълнуваща приказка, вдъхновена от северната митология. Книгата веднага е оценена високо и му носи най-значимите награди и номинации на Острова, включително място в краткия списък на медала "Карнеги", награда "Блу Питър", гласувана от деца, златен медал на "Нестле" за детска книга...

"Възхитителна и магична... Изключителна!" Дъ Таймс

--- --- --- --- ---

   Все се каня днес, утре, днес, утре да седна и да си напиша ревюто и все не ми се получава. През последните седмици нямах много свободно време и във всяко такова предпочитах да чета колкото мога, за това и ми се насъбраха няколко книги, които си чакат ревютата и "Призрачната гора" е една от тях.

  За първи път се запознах с творчеството на Мат Хейг през миналата година, когато по Коледа, отидох до книжарницата и съвсем случайно попаднах на книгата "Момче на име Коледа" и останах много доволна от прочита й.
Хейг е написал история в която има от всичко по-малко и така написано че според мен няма дете, (дори и на нас по-големите 😜) на което да не му хареса тази книга.
Имаме, разбира се на първо място история изпълнена с приключение, магия, митични същества, които може би не са били толкова лоши през цялото време и не на последно място частица магия.

След като Самюъл и сестра му Марта губях родителите си, живота им се променя и то завинаги. Заминават в Норвегия при леля си Ида, докато Самюъл се държи психически малко по-добре, то Марта е в голям шок. Не е говорила от дни, нищо не я интересува, не се усмихва и всъщност единственото което предизвиква емоция в нея е кучето на лела Ида - Ибсен.
Един ден както Марта си стой и гледа през прозореца, изведнъж решава да наруши най-важното и най-забранено от всички правила на леля Ида, а именно никога да не влиза в гората.
И тук както казах за мен голямото и невероятно приключение за Марта, Самюъл и Ибсен започва, ще се срещнат с най-различни, грозни, странни или пък загубили сянката си същества. Всички тези необикновени срещи ще им отворят очите и според мен на края, децата ще разберат че не всичко е изгубено, да никога няма да върнат родителите си, но леля им и чичо им са винаги насреща.

Ибсен се превърна в най-любимият ми персонаж, от всички останали. Далеч това куче не е обикновено и всъщност се оказва че има много по-голяма роля в цялата история. Това което също много ми хареса е как тръгна след Самюъл в гората, за да се опита да опази него и сестра му от всички опасности които дебнат в нея - та кой ако не самия Ибсен, знае най-добре че там е наистина опасно.
Дали ще успее да ги спаси, леля Ида ще се престраши ли най-накрая да влезе в гората и през какво точно ще се сблъскат главните герои ще оставя, подробностите на самите вас.

Както вече споменах, стилът на писане на Мат Хейг, много ми хареса - самите истории които пише, тази тук беше на моменти доста страшна и все пак караща те да искаш да четеш още и още докато не разбереш какво ще се случи. Изграждането на героите и израстването им - Марта е чистия пример за това, тя няма нищо общо с тази Марта която е в началото на книгата и с когато вече се сблъскваме в края с нея. Голяма промяна и градация, започва да говори (чак и пее), разбира че не е постъпила правилно като е влязла в опасната гора и все пак ако не беше направила това, една ли щеше да се промени толкова и да започне да се радва отново. Следващото нещо което ми хареса е това как автора е пресъздал взаимоотношенията между брат и сестра, макар Марта да не комуникираше с Самюъл, това как мислят един за друг и да не им се случи нещо се усещаше.
След това нещо което имаше и в "Момче на име Коледа" - много интересно и забавно е как автора по средата на действието се появява и започва да пише от свое име, пак свързано с историята, но по-различно. Личи си че Мат Хейг има голямо чувство за хумор и съвсем успешно успява да го включи и в книгите си.

Изданието което издателство Емас предлагат е с оригиналната корица, която на мен ми харесва и също така вътре има и няколко илюстрации, а аз обожавам такива неща. Много бързо Хейг се превърна в един от любимите ми автори и с нетърпение очаквам продължението.
Превода е дело на Емилия Ничева-Карастойчева.


   "Щастието, което смяташе за нещо неотменно. Щастието да имаш мама и татко - дори те никога да не те слушат. Защото майките и татковците не са просто хора; те са спасителна мрежа. Знаеш, че колкото и да са скучни часовете по математика, в каквито и бъркотии да се замесиш в училище, те винаги ще се погрижат за теб. Дори да те скастрят, винаги ще ти помогнат да отскочиш нагоре."


   
          Благодаря на издателство Емас за предоставената възможност! 


--- --- --- --- ---


                                             Благодаря Ви, за отделеното време!!!