"Спящият град" от Мартин Вопенка

                                                    Здравейте, приятели!






                            
                                    Издателство: Емас 
                                    Страници: 384
                                    Цена: 13лв. 





--- --- --- --- ---

   АНОТАЦИЯ: 

 Петнайсетгодишният Крищоф, двете му по-малки сестри Кристина и Ема и любимецът на всички, шестгодишният палавник Самуел, живеят спокойно и щастливо в комфортен дом, защитени и обгърнати с любов от родителите си. Очакват ги вълшебно лято и ваканция. Вместо това обаче са сполетени от внезапна, неизмерима беда, както и цялата планета Земя. Един ден всички, които някога са имали деца, не се събуждат в новото утро, а остават потънали в дълбок летаргичен сън. Никой не знае дали и кога ще се събудят. Не само светът на четиримата герои, но и целият съвременен свят се променя до неузнаваемост - децата са останали без родители! На планетата са останали да живеят само деца, младежи и бездетни възрастни. С големи трудности доброволни организации успяват да осигурят подслон и грижа за бебетата и по-малките деца, в огромен проблем се превръщат токът, водата, храната, транспортът, интернет… Възцарява се малък Апокалипсис.
На малките герои се налага съвсем скоро да опознаят и тъмната страна на човешката природа. Из градовете плъзват престъпни банди, крадци, изнудвачи и насилници. Зли, безогледни хора се възползват от настаналия хаос за лична облага. Жертва на такива хора, уви, става и малкият Самуел, отвлечен с коварство, за да бъде продаден. Крищоф и момичетата тръгват по следите му. Четирите деца се срещат със злото в най-различните му проявления, някои от които дори не разбират докрай. Попадат в невероятни приключения, преодоляват сурови изпитания, водят битка за оцеляване и проявяват качества, които изобщо не са подозирали у себе си – съобразителност, отговорност, решителност, храброст, доблест.

Романът е сравняван от критиците с прочутата фантастика на Джон Уиндъм „Денят на трифидите“, а в Чехия,родината на автора Мартин Вопенка, е награден с най-престижната литературна награда „Златната лента“.


--- --- --- --- ---

   Какво би си помислил всеки един, когато чуе за деца без родители или по-скоро за родители които в момента няма как да наблюдават децата си и те са свободни да правят каквото си пожелаят - ами може би думата е ХАУС!?

В книгата на Вопенка определено има доста хаус, но за това си има и причина, а тя е че изведнъж всички хора които имат деца не се събуждат. Ситуацията в семейството на Крищоф е точно такава. Когато заедно с двете си по-малки сестри Кристина и Ема и най-малкия член на семейството шестгодишния Самуел, се опитват да събудят родителите си, всъщност разбират че нещо не е наред. Изпаднали в шок, децата не знаят как да постъпят и какво да направят за да събудят родителите си, но подтикнати от глада и липсата на вода, те са принудени да излязат от дома и да излязат в града, който малко по-малко се превръща в доста страшно място за живеене в място без контрол.

Продължавам малко по-напред и стигам до момента в който след поредното им излизане, децата срещат мъж който споделя с тях че може да вземе малкия Самуел и да го заведе в най-близкото училище където е направено нещо като спасителна програма за малки деца, докато родителите им се събудят. След известно мислене, Крищоф и сестрите му решават че може би така ще бъде по-добре за малкото момче. И лично за мен от тук започва по-интересната част от книгата.
Както и в реалния живот и тук се оказва че не всичко е такова каквото си мисли човек първоначално и че в труден момент, лошите хора са насреща за да се възползват и в случаят е от невинността, неопитността и незнанието на децата. Възползват се от тях защото те си мислят че всички други странични хора са толкова добри колкото родителите им.
Но, лошите хора всъщност се оказва че отвличат малки момчета и момичета за да ги продават на други хора които явно не могат да си имат свои.

И тук е момента в който ще спра да ви разказвам за сюжета.
Започвам с нещата които ми хареса - след като Самуел е отвлечен Крищоф и сестрите му решават да тръгнат и да търсят малкото си братче и да го върнат преди родителите им да се събудят. Все още шокирани от това което се случва и напрегнати от факта че не знаят кога отново ще бъдат заедно с родителите си, те все пак тръгват.
Разбира се като всички 12-16 годишни деца и нашите главни герои се държат като такива, мислещи по-детски и на моменти първични на доста моменти караницата ги съпътстваше. И все пак това което ми направи добро впечатление е как автора е пресъздал тези моменти толкова естествено. Също така е изградил по-изключително реален начин героите си и всички деиствия, държание или пък начин на изразяване на съответните им години.
Следващото което много ми хареса и което мисля че допринася за още по-големият смисъл на книгата е засегнатите теми в нея.
Вопенка повдига теми като трафика на хора, глобалният проблем свързан с замърсяването на планетата и безразборното изхвърляне на боклуци и пластмаса и т.н. Видях как децата могат да бъдат здравомислещи и с малко вяра, упоритост и напътствия от срещата им с добри хора може да се постигне дадена цел.

Сега искам и да спомена и това което не ми допадна и все още не мога да реша каква е реалната ми оценка. Имаше моменти в които точно тази неопитност и невинност в Крищоф, Кристина и Ема ми пречеха. Смисъл такъв че в няколко важни ситуации се започваше едно непрестанно мрънкане, цупене и караници помежду си, който според мен им беше дадено прекалено много внимание. А в следващия момент автора описваше ситуация която не е толкова ключова за намирането на Самуел, но тогава пък бяха доста единни и здравомислещи, колкото е възможно за деца на тяхната възраст. Тези неща на няколко пъти отнемаха вниманието ми и не ми беше толкова интересна книгата и все пак ще отдам тези неща на младостта.

Превода от чешки е дело на Анжелина Пенчева, адаптация на илюстрациите и корицата Златина Гочева. А илюстрациите поместени из страниците на копието са дело на Даниела Оленикова. Самото издание е много красиво, корицата е оригиналната. На последните страници от книгата е поместено интервю с автора специално за нас българските читатели и наистина на последно място има и малко информация за втората част от поредицата.



     "Единственият, който не плачеше, беше Крищоф. Вместо отчаянието, завладяло сестрите му, усещаше вътре в себе си тъпа празнота. В действителност страшно му се искаше да е като тях: да пищи, да лее сълзи, да показва колко го е страх и колко му е мъчно. Но мъката си оставаше дълбоко в него, не искаше да излезе навън."



                               Благодаря на издателство Емас за предоставеното копие! 



--- --- --- --- --- 



                              
                                  Благодаря Ви, за отделеното време!!!