Здравейте, приятели!
Издателство: Ибис
Страници: 480
Цена: 18,90лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Пристъпете в „Град от месинг“, където съдбата на едно вълшебно близкоизточно царство зависи от умна и дръзка измамница с чудотворна лечителска дарба.
Нахри е ненадмината измамница, която никога не е вярвала в магии. И по-добре от всеки друг знае, че това, с което си изкарва прехраната из улиците на Кайро – гледане на ръка, гонене на зли духове, изцеляване – са просто трикове, номера, с които да прибира парите на османските благородници.
Ала когато по време на едно от шарлатанствата си, без да иска, призовава Дара – загадъчен джин воин, Нахри е принудена да приеме, че магическият свят, за който винаги е смятала, че съществува единствено в приказките, е истински.
Защото джинът й разказва забулена в тайни история: отвъд горещи, брулени от вятъра пясъци и отвъд руините на някога великолепни човешки градове се намира Девабад – легендарният Град от месинг. В него, зад позлатените му стени, зад шестте порти на шестте племена на джиновете, тлеят прастари вражди.
И когато решава да навлезе в този свят, Нахри научава, че истинското могъщество е свирепо и жестоко. Че магията не може да я предпази от опасните мрежи на дворцовите интриги. Че дори най-хитрите кроежи може да имат смъртоносни последствия.
Все пак неслучайно казват, че трябва да внимаваш какво си пожелаваш…
„Достатъчно е да прочетете само няколко страници от романа, за да останете в плен на магията му.“
Робин Хоб
Романът е финалист за наградата „ЛОКУС“.
--- --- --- --- ---
Когато за пръв път прочетох анотацията на книгата, веднага в съзнанието ми изникнаха няколко примера от книгите, трилогията на Хамилтън - "Дете на пустинята", а от филмите "Гладиатор" и "Спартак". Да има си някои наченки от тях, но искам да ви кажа че Чакраборти е успяла да пречупи абсолютно всяко едно нещо през нейната си призма.
Останах изключително изненадана как авторката е създала толкова приятно и успешно цял един нов свят. Като се започне от най-малкият и на пръв поглед незначителен елемент, до най-големият.
Абсолютно завладяваща, приключенска, магическа и богата като палитра с цветове история.
Мога да ви кажа че Нахри е всичко друго, но не й обикновено момиче, макар че в началото да е представена като обикновена лечителка, която не знае как така това й се отдава, далеч не е така.
Допадна ми още от самото начало, цапната е в устата, прави каквото си поиска и когато си поиска. Тя не е от онези момичета, които ще стоят мирно, ще се омъжат и ще слушат мъжете си.
Още от самото начало ни се загатва че Нахри е предопределена за нещо много по-голямо, особено след като съвсем сама и случайно събужда Дара.
След като събужда девата Дара в последствие и двамата разбират че Нахри има невероятни способности и единственото място на което ще е в безопасност е не къде а в самия Град от месинг - Девабад. Голямото приключение започва за Нахри и Дара, докато стигнат то този неземен бих казала град. И докато пътуването им е в ход, ставаме свидетели на пъстрия и богат свят който Чакраборти е изградила. Запознава ни с различни обичай от Близкия изток, много магични създания - бидейки добри или пък лоши. Запознава ни с цяла една съществуваща култура, вградена в един изграден нов магичен свят.Колкото до Дара, от самото начало джина, девата или какво е там - е страшно потаен, но същевременно и интригуващ персонаж. В последствие се разбира че крие, доста, доста важни за развитието на историята факти и постъпките които е направил преди са определили настоящето в това царство на династията Ал Кахтани.
Тук искам да вмъкна нещо много важно за мен. - много ме радва факта че любовната история която съпътства такъв тип книги, тук не беше водеща, не беше на дневен ред. Имаше на няколко пъти леки наченки за това. По-едно време имаше няколко такива моменти в които като чи ли се наблягаше върху тази част и малко се подразних, защото не мисля че Нахри е точно такъв тип момиче. Смисъл да стой и да мрънка за някой мъж как тя има чувства към него, а той не и отвръща, поради една или друга причина. И все пак като оставим този момент, като цяло далеч това не беше в центъра на историята. В началото когато се запознаваме с Дара, признаван си че макар и леко дразнещ го харесвах, но когато се появи Али и след като се разбра какъв всъщност е истинският Дара и поведението което показваше, започна леко да ме дразни и никак да не се разбираме двамата.
Стигаме и до младия Ализайд Ал Кахтани - той е по-младият от двамата братя Ал Кахтани. Израснал в Цитаделата, отличен войник, той научава от баща си че ще трябва да се върне в двореца и да започне да помага на по-големия си брат Мунтадир. Признавам си Али се превърна в голям любимец за мен. Допадна ми като персонаж, колко неук бе в дворцовите порядки и игрички, които всички владееха по-начин, който той не разбира. И също така ми хареса че той бе различен от всички Ал Кахтани, макар и обучен като военен, той е на мнение и силно вярва в мирните преговори или постигането на важна цел отново по-мирен път.
Джамшид е най-добрият приятел на Мунтадир и син на най-опърничавият и проклет враг на Али. Бащата на Джамшид е нещо като дясната ръка на цар Ал Кахтани и както вече споменах е доста проклет и не веднъж ще създава проблеми. А колкото до Джамшид, той също е много умел във военната си служба и доста забавен персонаж, все още не мога да се съглася с това което му се случи накрая на книгата.
Реших че този път в това ревю няма да ви разказвам неща от сюжета, много ми се искаше да обърна внимание на някои от главните герои и съвсем малко внимание да обърна на историята.
Толкова много ми хареса тази книга и както е по-закон, когато се влюбя в една книга, писането на ревю става много трудно. А тя е толкова цветна и богата че не знам за кое по-напред да пиша. По-принцип аз чета бавно и си мислих че ще ми отнеме много повече време докато прочета книгата, но истината е че стилът на писане на авторката е изключително завладяващ, лесно достъпен и без излишно разтягане на обяснения. Отне ми само няколко дни докато я прочета.
Макар че всичко от историята ми хареса, финала беше брутален, много силен и толкова неща ме изненадаха. Както се смеех в един момент, така в следващия се бях изненадала и си казвах - Ама как, защо се случва или пък Добре, добре това ми хареса.
Не знам за тези от вас, които също сте я прочели - успяхте ли да намерите нещо което да не ви хареса, защото аз не намерих такова!?
Определено нямам търпение за продължението, а вие?
"Откъде да започна? Ако това да си човек не е достатъчно мизерно само по себе си, ти си била принудена да лъжеш и да крадеш, за да оцелееш. Живеела си сама, без семейство и приятели, в непрестанен страх да не бъдеш арестувана и екзекутирана за магьосничество. - Той пребледня. - И искаш да се върнеш към това?"
"За момиче, което в продължение на години беше спало по улиците в Кайро, момиче, което някога се бе смятало за щастливка, ако имаше две простички абаи в сносно състояние, съдържанието на тази малка стаичка бе като излязло от някой сън - сън, който би свършил с това как продава всичко в нея и прибира печалбата, ала все пак - сън."
" - Мунтадир, аз съм студен, защото прекарах целия си живот в Цитаделата, подготвяйки се да ти служа, спейки на пода, докато ти спеше с куртизанки в копринени постели. Защото бях изтръгнат от прегръдките на майка ми, когато бях на пет години, така че да се науча да убивам по твоя заповед и да се хвърлям в битките, които ти никога няма да си принуден да видиш. - Али си пое дълбоко дъх, овладявайки емоциите, които бушуваха в гърдите му. - Допуснах грешка, Диру. Това е всичко. Опитвах се да помогна на шафитите, не да започна някаква...
Мунтадир по прекъсна."
" - Интересът към страната ми, желанието да си подобриш арабския... да разбирам ли, че всичко е било преструвка?
- Не, не беше. Кълна се. Както и да започна приятелството ни, каквото и да изпитвах към семейството ти... - Али изглеждаше смутен. - Последните няколко месеца бяха мрачни. Времето ми с теб... то бе лъч светлина."
Благодаря на издателство Ибис за предоставеното копие!
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар