"Песен за сянката" от С. Джей-Джоунс #2

                                                  Здравейте, приятели!

                                    Издателство: Емас
                                    Страници: 364
                                    Цена: 18лв.

--- --- --- --- ---

АНОТАЦИЯ:

„Лабиринт от красота и мрак, от музика, магия и бляскави неща, вплетени в едно от изтънчено писателско перо. Това е свят, в който ще искате да се изгубите завинаги.“

Мари Лу, бестселърова авторка на „Ню Йорк Таймс“

Половин година след края на „Зимна песен“ Лизл се е посветила изцяло на музикалната си кариера, а и на тази на брат си. Макар да е решила да гледа напред и да не се обръща към миналото, животът в Горната земя не е толкова лесен, колкото се е надявала. Любимият ? брат Йозеф е станал дистанциран, хладен, притворен в себе си, а същевременно Лизл не съумява да изтрие от съзнанието си младия мъж, останал в земите отдолу, и музиката, пробудена от него.

Появяват се обаче тревожни знаци, че преградите между световете се рушат, и Лизл е принудена да се завърне към Подземното кралство, за да разплете вечните мистерии на живота и смъртта, и на Краля на гоблините - кой е бил той, кой е сега, в кого ще се превърне? Какво ще коства да се разрушат веднъж завинаги древните закони и порядки? Има ли значение саможертвата, щом съдбата на тези, които Лизл обича, е в ръцете ??

--- --- --- --- ---

Истината е че отлагах написването на това ревю. Във ревюто си за "Зимна песен" от С. Джей-Джоунс написах че имам проблем със историята и имах съмнения за продължението й. За съжаление излязох права, само че се оказа че се разочаровах повече от колкото си мислих.

Половин година след всичко случило се в "Зимна песен", Лизл е решила повече да не се връща назад, но явно си личи е е само привидно. Посветила се по-скоро на брат си Йозеф и неговата музика, Лизл не успява дълго време да намери муза за писане на нова музика или за да довърши "Сватбената соната". През цялото време има чувството че не е цяла, че нещо от същността й липсва, но така й не може да разбере каква е причината. Или по-скоро първоначално не иска да си признае.
През тези изминали месеци, Йозеф е заминал за Виена и бере плода на музикалния си талант... но на каква цена!?
След известни стечения на обстоятелствата Лизл и сестра им Кете заминават при него във Виена. А паричната помощ е от мистериозен благодетел, който на пръв поглед не иска нищо в замяна, но както обичам да казвам "безплатен обяд няма".

Знам че горе-долу до тук ви разказах самата анотация, но като цяло не искам да издавам нещо друго от самия сюжет. Все пак това че аз и тези книги не успяхме да си паснем, не означава че на вас няма да ви харесат.

Ще бъда честна и ще ви кажа че "Песен за сянката" малко ме разочарова. Във "Зимна песен", намерих повече неща, които да ми харесат.
Както споменах, макар Лизл да се е върнала в "Горната земя", тя не е същата както преди и нещо я мъчи. Е това нещо или по-скоро някой е Краля на гоблините, който е изоставила в Подземното кралство.
Проблемът за мен отново бе прекалената любовна линия. Няма нищо лошо двама души, каквито и да са, да се обичат и да имат здрава връзка. Това което аз не мога да разбера и да приема, как едно младо, способно и надарено с голям талант и сила да се оправя само в живота и на сцената момиче, може до така степен да бъде зависимо от един мъж. До толкова че да забрави какво е сама да взима решение за живота си или пък да мисли за нещо друго освен за него.
Никак не обичам когато трябва да си противореча, но другата причина е факта че хем се случваха някакви неща, историята търпи развитие, но в следващия момент останах с чувството че нищо конкретно не се е случило. Колкото до Лизл, не мога да кажа че тя се промени по-някакъв начин, а имаше потенциал. Колкото до Йозеф - от началото на "Зимна песен" до края на "Песен за сянката", според мен, той търпи най-голямо развитие. От обикновено момче, добър музикант и стигнем до разкритието, кой всъщност е Йозеф и колко е значим за Подземното кралство.
И все пак това което най-много ми хареса от втората книга е финалът, за мен той бе леко изненадващ и силен като за край. Хареса ми как се разгърна накрая историята, как на всеки се случи това което си пожела и начинът по-който бе представен.
Като чи ли ми се искаше малко повече фентъзи елементите да преобладават, от колкото прекалено любовната нишка, на моменти неразбираема за мен. Тъй като самата идея за книгите е добра и има потенциал, но като чи ли едното е за сметка на другото, а вярвам че С. Джей-Джоунс е можела да съчетае и двете еднакво.
Може би това е едно от най-трудните ми ревюта за написване, тъй като за мое щастие не ми се случва често, да не ми допадне някоя книга. И все пак, апелирам към вас - дайте и шанс, това че аз не успях да се спогодя с тази дуология, не означава че на вас няма да ви хареса!

     "Мислиш, че няма дар, по-ценен от туптящото ти сърце ли? Не, смъртно момиче, сърцето ти е дар, по-дребен от прашинка."

   "- Не ми каза, че животът е низ от решения - и лесни, и трудни. Не ми каза, че животът не е битка, в война. Не ми каза, че животът е избор, и всеки ден, в който избирам да продължа, е победа, възторг."

                 Благодаря на издателство Емас за предоставеното копие!