Здравейте, приятели!
Издателство: Ера
Страници: 252
Цена: 15,99лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Приказен остров – съчетание на лазурно море и прохладни гори, е идеалното място, на което да планираш мечтаното бъдеще.
Юли живее там, където другите прекарват ваканцията си – в Ла Палма – перлата на Канарските острови. Напуснала добре платената си работа в застрахователна агенция, тя заминава за острова, за да събере мислите си и да реши какво иска да прави с живота си. Но с всеки изминал ден осъзнава, че там е щастлива и спокойна.
Среща Куин в момент, в който наистина има нужда от него. Той е нейната пълна противоположност: разумен, целенасочен, здраво стъпил на земята, със силно развито чувство за отговорност. Когато Юли поема грижата за осиротяло и изплашено кученце, той е неизменно до нея, но отказва да разкрие какво го е довело на острова. Юли сякаш все повече се отдалечава от целта си и не желае да се влюбва, особено в най-сдържания мъж, който е срещала. И е време да реши дали да преследва щастието си сама или да опита да срути стените, които той е изградил.
--- --- --- --- ---
Отново ще ви говоря за една доста забавна, екзотична и смислена история. Препоръчаха ми тази книга, тъй като една от причините е че в нея се говори за кучета и дори едно от всичките е в главната роля. Като цяло историята ми хареса, радвам се когато във книга се говори за кучета. Както споменах в поста си в инстаграм за книгата, дайте ми кучета и повече не ме търсете. Колко малко му трябва на човек да е щастлив!
Юли е зарязала всичко в Германия, тъй като не е била щастлива, намираща се на остров Ла Палма, тя се опитва да подреди на ново живота си. Работи в каравана за бързо хранене, повечето клиенти, обичат да ходят при нея тъй като отношението което показва към тях ги кара да се чувстват специално. Същевременно живее в една малка стая и с три жени на има Мария. И също разкарва няколко кучета с които мога да ви кажа че си прекарва доста добре.
На едно от партитата на Малте, той съвсем случайно или пък не... запознава Юли и Куин и макар негладко да започва тяхното запознанство и двамата биват заинтригувани един от друг.
Започват да излизат заедно, да се забавляват заедно, правят различни жестове един за друг, но някак си се усещаше че има нещо неизказано между тях. Както споменах, случва се нещо което преобръща живота на Юли на 180 градуса. А тя в момента е толкова несигурна в себе си, в бъдещето си и какво всъщност да прави с живота си. А Куин е точно обратното, има сигурна и престижна работа, собствена къща, хубава кола и много отговорности. С времето започва да си проличава и в двамата че има нещо което ги е наранило дълбокото. При Куин бих казала че си личи от самото начало,колкото при Юли, лично аз заподозрях това, по-късно. И точно тези случки от миналото, пречат да бъдат откровени един към друг и влияе на връзката им.
Какво кара Юли да захвърли живота си в Германия, какво търси за да бъде отново щастлива, ще вземе ли отново живота си в нейни ръце и какво ще се случи с Калида и ще успеят ли и двамата да излеят болката си и да продължат напред, отново оставям това на вас?!
Както вече казах, като цяло историята ми хареса, беше интересна, забавна и се чете бързо, имам само няколко забележки, които на мен по-принцип не ми допадат. Началото ми тръгна малко мудно, около 50-60 страници не се случваше нищо съществено, по-скоро авторката беше отделила доста време за това да описва острова, гледките и т.н. Не че има нещо лошо, но мисля че беше малко в повече. Следващото нещо което като чи ли ми се стори една идея по-претрупано бе това което пазеха в себе си Юли и Куин. На доста пъти ставаше въпрос за това, а тъкмо да започнат да говорят и нещо ги спираше, а после в последните 30 страници си казват всичко наведнъж.
И последно, но много важно: лично аз успях да се припозная в Юли - авторката е пресъздала толкова реално връзката между човека и кучето че направо си лъхаше от страниците това чувство. Абсолютно всичко което направи Юли за Калида, важи и за мен и Доли, разходките, спането в леглото ми и т.н.
"Кучето, ухапало някого, се смяташе за опасно. Завинаги. Знаех, че това не е вярно. Кучето хапе, когато е изпаднало в беда. Задача на човека е да разпознава такива ситуации и да не допуска да се стигне дотам. Не бива да поставяме кучето в положение да се защитава. Калида не разполагаше с нищо друго освен със зъбите си. Не можеше да говори, да обясни защо е уплашена до смърт."
"- Позволил си й да лежи на дивана. - Това не беше въпрос. В моите очи истинската любов към кучетата се изразяваше в това да споделяш с тях дивана и леглото.
- Тя си избра това място - отвърна с усмивка Куин."
"Калида спря пред огромен стар бадем и ме посрещна с питащ поглед. Нежното кучешко лице на бели и кафяви петна изглеждаше много сериозно.
- Добре съм - уверих я, но тя беше куче и веднага разбра, че не казвам истината. Приближи се и подуши панталона ми. Пред кучетата не можем да се преструваме. Веднага помирисват как се чувстваме и не вярват в опитите на човека да ги заблуди. Те ни приемат каквито сме в момента.
Спрях и се наведох към Калида. Влажната кучешка муцуна се плъзна по лицето ми и спря да подуши лявото ухо."
"- Не мога да те принудя да ми разкажеш какво се е случило, но знам, че сигурно ще ти помогне. Понякога се случват страшни неща, но хората продължават да живеят. Добре е да говорим за миналото си."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар