"Ставри и Прокопи: Истории до контейнера за смет" от Ана Стоилова

                                                          Здравейте, приятели!




                                           Издателство: Хермес 
                                           Страници: 128
                                           Цена: 14,95лв.



--- --- --- --- ---

  АНОТАЦИЯ:

 Ставри и Прокопи са приятели. Те споделят един дом, храната си, премеждия, истории, а понякога и еднакви виждания за света. Имат оживени социални контакти и се наслаждават на живота.

Ставри и Прокопи са кучета и с удоволствие биха ви заговорили на улицата, но за жалост, вие няма да ги разберете – ще си помислите, че лаят.

Те са персонажи от детството на две пораснали момичета и сега се завръщат, за да разместят местата на сериозното и забавното, на важното и незначителното, на страшното и обичаното, и дори да променят представата ни за времето. В новите им истории има малки недоразумения, прости обяснения на сложни казуси и мъдри заключения. Всичко е лесно, когато умееш да бъдеш приятел. И когато в небето над теб прелита ято чавки – сутрин на север, а вечер на юг.

--- --- --- --- ---

  Като човек който 100000 пъти е казвал че обожава кучета и само да ми дадете книга за тях и ще бъда най-щастливия човек, го казвам отново.
Дари от книжарница Хермес за пореден път ми предложи книга която няма как да не ми хареса и веднага ще ми влезе под кожата и така беше.

Ставри и Прокопи са две много готини кучета, всяко от тях с различна и много болезнена история, но в последствие намерили се и открили едно местенце с контейнер и блок с добри хора.
Ставри е малък и рошав. Преди си е имал стопанин, дядо с който са чели книжки и така е научил много неща от живота на хората. Но след като стопанина му умира, той остава на улицата. Честно казано това ми е толкова познато за съжаление в днешно време.
Прокопи е голям и черен. Той винаги е живеел на улицата. Майка му е живеела на село, но за да не попадне на лоши хора е изпратила малкото си момче да отиде в града и много да се пази.

 След като се случват някои неща, както вече споменах те се намират, стават неразделни приятели и също така си намират и местенце където да живеят.
В началото разказа започва от едно семейство с деца, които искат приказка, след това книгата се развива от името на кучетата. Те ни разказват за това как са се срещнали, защо живеят близо до контейнер и всъщност мястото където живеят не е чак толкова лошо, също така ни запознават и със другите си приятели - кучета и общите им приключения.

Тази история лично е много близка до мен защото темата с уличните кучета ми е много на сърце. Любовта и привързаността ми към кучетата е от майка ми. Още от както съм била много малка, почти бебе, ми е разказвала че винаги сме имали кучета, а после след като поотраснах заедно ги прибирахме от улицата и всяко едно ставаше част от семейството ни.
Аз не деля кучетата на породисти и улични - всички те са същества, които искат да бъдат обичани, да бъдат уважавани и да получават храна и вода. Това че не могат да говорят, не значи че трябва ние да издевателстваме с тях.
Може би малко се отплеснах и съжалявам за това, но тази книга е с малко по-положителен пример.
Ставри и Прокопи успяват да си намерят местенце до един блок, който се оказва пълен с добри хора, които им оставят храна, вода и нямат проблем с това че до тях има улични кучета. За съжаление в реалния живот, не всеки път става така.
За къде са кучетата без котките, така и Ставри и Проколи си имат приятелка на име Силвия. Тя е член на семейството което разказва приказки на децата си за кучетата. Силвия е много умно коте и на техния котешки и кучешки език си разговарят, тя им помага като им разяснява различни неща, примерно какво означават или за какво се използват и т.н.
Тук ще спомена и някои от приятелите на главните ни герои, за които ми беше интересно да чета - Али, Цезар и Мартеничка.

Стилът на авторката ми допадна, лесно и бързо се чете книгата. А илюстрациите дело на Мая Лилова и Бела Лилова, намиращи се през цялото време из страниците са изключително красиви.


   "Седяха си Ставри и Прокопи под навеса до контейнера за смет, мърдаха си пръстите на краката и се чудеха какво да правят."


   " - Силвия, ти на колко години си? 
      - Прокопи, не може да питаш една дама нито за възрастта, нито за образованието, нито до кой контейнер за смет живее - беше го сгълчал тихо Ставри.
      - Пълнолетна съм. Колегите ми казаха, че мога да гласувам, каквото и да означава това - беше отговорила Силвия, гледайки ги отвисоко от терасата." 

   " -Аз не съм имал свои хора. Май не е хубаво да обичаш човек, защото един ден него може вече да го няма, а?
      - Повярвай ми, заслужава си..."


--- --- --- --- --- 



                                         Благодаря Ви, за отделеното време!!!