Здравейте, приятели!
Издателство: Ера
Цена: 15,99лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Имало едно време майка и дъщеря, които прекарвали по-голямата част от живота си на път и винаги на крачка пред странния лош късмет, който ги следвал по петите. И възможно най-далеч от "Лешниковата гора"...
Така започва историята на Алиса, чието най-голямо желание е да се запознае с баба си. Легендарната авторка на хитова книга със зловещи приказки живее уединено в имението "Лешниковата гора". Срещата обаче се оказва невъзможна, защото тя умира, малко след като Алиса навършва 17 години.
И животът на момичето се преобръща... Майка й изчезва и Алиса знае, че има само едно място, където може да я търси - "Лешниковата гора". Тя рискува всичко и се впуска в опасно приключение с помощта на съученика си Елъри, който е неотлъчно до нея. Но може ли да му вярва? Дали зад решението му да помогне не се крие нещо друго...
Мелиса Албърт ни потапя в един вълшебен свят с лекота и майсторство, присъщи на истински почитател на приказките. "Лешниковата гора" бързо се превръща в световен феномен, като покорява класациите по цял свят. В най-скоро време се очаква да излезе и филмът по книгата от продуцентите на "Дивергенти" и "Великият Гетсби".
--- --- --- --- ---
Благодаря на издателство Ера за предоставеното копие!
Цялата книга лъха на приказки... че кой не обича приказките!?
Самия замисъл на авторката много ми хареса и след прочита на книгата, останах много доволна и приказно настроена. 😉
Ще започна от това което не ми допадна, а именно прекалено дългите описания. Да, разбирам че все пак трябва да се запознаем със героите, със целия приказен свят и самата атмосфера, но когато стане прекалено дълго, лично на мен ми става скучно и просто искам по-бързо да мина тази част и да се продължи напред със важните неща.
Другото което не ми хареса и съответно е свързано със тези дълги описания е липсата на действие в първите 150-160 страници. Не ми харесва да чета за едно нещо или дадена ситуация, около 2-3 страници. Искаше ми се повече действие, лека по лека да има напредък, но не. И все пак след тези страници, плавно, плавно, авторката ми даде това което исках и очаквах. Динамика, повече действие и полека лека магията се върна, усещането което имах в началото за потайност също бе на лице и любопитството ми какво ще се случи с главните герои, също отново се появи.
И последното на което на няколко пъти му изпуснах края беше това че примерно, ако в един момент чета че Алиса влиза в имението и се качва по стълбите да речем, то два реда по-нататък, чета как Алиса е някъде съвсем другаде и прави нещо съвсем различно. Имах няколко такива момента и не мога да си обясня, в мен ли е проблема или авторката е прескочила едно две неща?
И сега какво ми хареса. Както вече споменах, аз съм човек който обича приказките, а тук някои приказки бяха пресъздадени по-един малко по различен, тъмен и зловещ начин, което според мен, се е получило доста сполучливо. Имаше в различни етапи от книгата, случки и герои, за които подозирах какво може да се случи, дали ще се върнат отново в историята или пък не, и всъщност ми беше много забавно да си имам някакви теории, (бяха три) и те пък като никой друг път се оказаха верни.Имах и моменти в които като четях и реакцията ми буквално беше "Моляяяя, това наистина ли е, наистина ли се случва, ама то е супер яко!?"
Още от първата страница, усещах едно леко странно чувство, което ме караше да искам да чета и да чета докато не стигна до края и не разбера какво се случва със всички готини персонажи и разбира се с имението "Лешниковата гора".
Харесвам Алиса, но една идея по-любим персонаж ми стана Финч, забавен, верен и винаги подкрепящ. Определено разчупи нещата и много се ядосах след като първоначално му се случи нещо лошо, но пък се зарадвах от финала които имаше неговия герой. Много ми допадна и Ела, макар да нямаме много допир със самата нея, а по-скоро от разказите на Алиса, докато я търси. Много силно впечатлена и определено останах много доволна от факта че авторката не е включила по някакъв начин, любовната линия между главните герои, а по-скоро любовта и силно изградената връзка между майка и дъщеря.
Финала ми хареса, доволна съм честно казано и със удоволствие бих прочела и продължението за да се впусна в ново приключение с Алиса и компания.
Последно, но също така важно е самото копие което издателство Ера ни предлагат.
Започвам с корицата, лично за мен напълно отговаря на мрачната и приказна атмосфера която витае вътре в книгата, много ми харесва и според мен е много по-красива от оригиналната. Разбира се тази прекрасна корица е дело на Фиделия Косева, а превода е от Юлия Чернева.
"Говореше като жена, която знае повече за книгите, отколкото за хората."
"Исках мама. Исках я така, както е невъзможно да искаш нещо друго на света. Тази първична и остра потребност ме караше да се чувствам сама и изгубена в един студен и страшен свят, като игра в копа сено. Исках мама."
"Това е денят, в който покойната ми баба ми каза, че майка ми не ми е майка. Че аз съм персонаж от приказка, отскубната от друго място."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви,за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар