Здравейте, приятели!
Издателство: Ибис
Цена: 15,90лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Динамичен романтичен трилър, който ще ви държи в напрежение през цялото време, дори и когато деликатната любовна нишка нагорещява страниците.
Ноа Маршал познава привилегирования и комфортен живот благодарение на майка си – началничка на полицията в Остин. Но всичко се променя в нощта, в която тя прави изненадващи признания за съсипването на живота на едно невинно семейство и се поддава на вината. Изпълнен с мъка, Ноа е принуден да носи бремето на тази шокираща тайна.
Грейси Ричардс не е родена в парка за каравани, но след четиринайсет години, прекарани в него, това е всичко, което познава. Поне тук хората не се интересуват от факта, че баща ? е бил корумпирано ченге, убито при наркосделка. Двете с майка й са просто още едно семейство, което се бори за оцеляване… До деня, в който един мъж, който определено не принадлежи на нейния свят, се появява на прага й.
Въпреки своите различия, Ноа и Грейси търсят отговори на едни и същи въпроси и заедно се заемат да разкрият истината за тъмното и смутно минало на полицейското управление в Остин. Но скандалът, който изплува, е по-голям от това, което са очаквали, и отива по-далеч от всичко, което са си представяли…
--- --- --- --- ---
Благодаря на издателство Ибис за предоставеното копие!
За мен няма достатъчно силна и точна дума която да използвам за да ви кажа колко обожавам книгите на К.А. Тъкър, просто обожавам ми звучи някак недостатъчно.
Влюбих се в "Забравена истина" и исках много, много да прочета още нещо от авторката за да знам че не съм се излъга в тези мои чувства и ето че "Погребани тайни" ми затвърди мнението.
Мога да определя годината си като "Годината на новите автори", обаче едва двама ми станаха много любими, единият е Жил Льогардиние, а другият както предполагам се досещате е К.А. Тъкър и двамата имат според мен невероятно необикновен стил на писане.
Докато в "Забравена истина", любовната линия е главно засегната, то в тази книга е съвсем различно, както споменава и самата авторка, най-отзад в"Благодарностите". Идеята й е била да създаде силна любовна връзка между главните герои, но самата движеща история спада към криминалната тематика.
Ще станем свидетели на това как Грейс и Ноа, ще се срещнат отново след 14 години, вече пораснали, но всъщност израснали в два коренно различни свята и все пак с течение на времето ще открият колко общо имат и колко се допълват.
Едно от нещата които ги свързват е бащата на Грейс и майката на Ноа. Но, това което наистина ще ги сближи е разследването което сами ще започнат за да разкрият истината и да изчистят името на баща й, които е бил полицай, натопен че е продавал наркотици. Джаки, майката на Ноа, може би е замесена в това, но дали всъщност първоначално привидните показания и доказателства са правилни ще разберете само ако прочетете книгата.
Още по-трудното за децата на Ейб и Джаки е че няма как да се допитат до тях каква е истината защото, Ейб е мъртъв от 14г., а Джаки се самоубива след като вече не може да носи целия този товар на раменете си, не малко години, а именно 14г.
Грейси и Ноа ще преминат през много трудности, ще чуят много лъжи и ще открият още повече истини, но повярвайте ми, накрая ще открият самата истина, такава каквато е.
Освен самата история, стилът на писане на авторката, отново усетих и тази връзка между двамата главни герои и читателя. Авторката е изградила по-един прекрасен и лесно достъпен начин самите си герои, които след около 100 страници, чувствах като реални личности, които познавам от много време. Това ми се случи и във "Забравена истина", да знам че се повтарям, но е факт, които не мога да не споделя. Не ми се случва често да се свържа до такава степен и със двамата главни герои и всъщност Ноа и Грейси се наредиха до Уотър и Джеси като мои нови книжни приятели.
Следващото нещо което също много ми хареса е факта че авторката засяга много важни теми от реалния живот в книгите си. Тук тя засяга алчността, злоупотребата с власт и доверието, което прави хората лоши или добри. Виждаме как едно добро и съвестно ченге бива натопено само защото на лошите такива, може да не им станат мръсните номера. И последно, но също много важно е както вече споменах любовната линия която далеч не е главна, тя се появява от време на време, много умерено, духовна и страшно истинска и силна. Също така, няма и как да не споделя че се любувах и на домашния любимец на Грейси, кучето Циклоп - още от самото начало до края, авторката не го забрави нито веднъж и сцените с него ми бяха много забавни.
Края на книгата беше много добър и определено ме изненада, но ако трябва да бъда честна самата история още от самото си начало ме държа на нокти с въпроси - кой, как, кога,къде, защо?
Следващото нещо което остана е самото издание. Знам че и тук се повтарям но, ако кажа че не ми харесва корицата ще излъжа, а аз нямам такова желание. За пореден път, целия екип на издателство Ибис, са сътворили една прекрасна корица, а тя е дело на Кремена Петрова. Също така, превода е дело на Ирина Ценкова. И разбира се, тематичният книгоразделител - любима част от книгите на издателството.
"Четиринайсет години.
Минаха четиринайсет години, откакто обвих ръце около широките рамене на татко, откакто той ме целуна за лека нощ. Четиринайсет години, откакто беше застрелян и белязан като престъпник.
Четиринайсет години, откакто всичко се обърка.
И ето ни тук, а целият ми живот отново е преобърнат с главата надолу в рамките на двайсет и четири часа."
"Въпреки всичко аз наистина харесвам Ноа. Все повече, с всеки изминал ден.
Но никога не съм била момиче, което се влюбва твърде скоро, силно и дълбоко. Такова момиче бива наранено твърде скоро, твърде силно.
Така че, вместо да побягна навътре като някоя болна от любов глупачка, оставам на стола, изпивам последните глътки от кафето си и се наслаждавам на слънцето, което се показва иззад високото кленово дърво."
"Само преди дни той беше никой. Предполагам наркодилър, изправен пред силата на яростта ми. После беше момче, което не си спомнях, син на жена, която мама презираше. А сега е единственият истински човек, на когото мога да разчитам в живота си."
"Ноа е зад мен, сложил ръка на кръста ми, както обикновено. Не мога да повярвам, че това ме притесняваше. Сега го разбирам, жестът е покровителствен, но не в смисъл: "Грейси не може да се грижи за себе си", а по-скоро: "Ако някой пострада, няма да позволя да е тя".
"Откакто се появи на прага ми, винаги си бил до мен, на всяка крачка от пътя, независимо дали го заслужавам, или не. Ти си всичко, за което съм се молила."
"Но внезапно ме обзема страх, който ме възпира.
Страх, че тя ще промени решението си, че аз искам това повече от нея и че накрая аз няма да се окажа това, което тя иска. Отчаяно се боря да потисна този страх, като поемам устните й и я целувам така, сякаш мога да я убедя, че наистина съм това, което желае. Всичко, което би искала някога. Целувам я, сякаш искам да я накарам да копнее за мен. Сякаш искам да запомни този момент, в случай че никога нямаме друг шанс."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви,за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар