Здравейте, приятели!
Издателство: Хермес
Цена: 17,95лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Зимата пристига в планинското селце Порвенир и донася със себе си лоша новина. Заради липса на писма пощенската служба ще бъде закрита, а персоналът – преместен. Есемесите, електронните писма и чатовете са спечелили още една битка за модернизация на живота.
Сара – единствената пощаджийка в селото, се е родила и живее там с трите си момчета. Прекарва много часове със съседката си Роза – жена на осемдесет години, която е готова на всичко, за да й помогне.
Но какво може да направи една старица, за да спаси Сара?
Нещо толкова обикновено като това да напише писмо, пазено в сърцето й цели шейсет години. А когато останалите жители на селото я последват, може и чудото да се случи!
След повече от сто години Порвенир ще остане без пощальон. От столицата твърдели, че не обичаме да изпращаме, нито да получаваме писма. Как смеят! Не бих те занимавала с това, ако не беше по силите ти да помогнеш на Сара и на селото ни. Как би могла ли? Много просто, както го направих аз: напиши писмо. И го изпрати на друга жена от селото. Макар да ти е непозната, сподели с нея няколко минути от деня си. Да изградим помежду си верига от думи, толкова дълга, че да стигне до столицата, и толкова здрава, че никой там да не успее да я разкъса.
Завинаги твоя.
Обичам те,
Роза
--- --- --- --- ---
Стопляща, пъстроцветна от към емоции и различие на герои "Зимата на нашите писма" определено оставя своята диря у всеки прочел я. История показваща ни как в този забързан и в повечето си пъти еднакъв свят в който гледаме само себе си или по-лошо гледаме как на другите им е зле и първата реакция е дано и на мен да не се случи, то ставаме свидетели на една богата палитра от хора, готови и на най-малкото за да запазят работното място на Сара.
Порвенир е малко селце в Испания със сто годишна история в разнасянето на пощата, Сара е наследила занаята от баща си, обича да радва хората като им доставя писма, но тук ставаме свидетели как техниката силно е навлязла в ежедневието на хората и бързо, бързо заема мястото на белия лист и писалката. Докато един ден анонимен жител на селото започва началото на една верига от писма за да запази работата на Сара и да не затворят пощата в селото.
Паралелно с това ще проследим и една друга много интересна за мен история а именно тази на осемдесет годишната Роза, Алма и Алекс. Също така и малко внимание се обръща и на някои други герои и техните житейски случки свързани със загубеното приятелство, невъзможността за пътуване на един от героите ни, жена която не може да пише и чете много добре, но няма равна в кухнята, за нова любов или пък за неочаквана такава и още и още.
Както вече споменах Анхелес Доняте е сътворила една прекрасна, цветна, забавна, отпускаща, приятелска история за доброто у хората. За това че когато някой реши да прави добро, то трябва да бъде от сърце и не трябва да очаква нещо на среща. Това че дори със написването и изпращането на едно писмо, може да зарадваш човек, за простите неща в живота.
Хареса ми и това как авторката е вмъкнала най-различни елементи от испанската култура и особено от кухнята им, най-долу на някои от страниците имаше и подробно описание на всички тези неща.
По-различното от повечето книги беше че проследихме няколко сюжетни линии на вместо една, участниците бяха доста, за всеки имаше посветена глава, развитие и на техните истории както малко по-горе споменах, но главна идея беше една и тя се усещаше през цялото време, а именно помощта от която имаше нужда малкото село Порвенир за да запази пощальонката си и най-вече живата комуникация.
Последното което остана, но също едно от важните неща е българското издание. Може би, няма да изненадам никой, но българската корица според мен е много по-красива и подходяща от оригиналната. Все пак действието в книгата се развива през зимата, а оригиналната корица определено прилича повече на лятна, а повярвай те ми, зимата определено се усеща през цялото време, а не само в заглавието. 😉
Корицата е дело на Мариана Кръстева Станкова, превод Весела Петрова Чергова.
"И не забравяй, че всичко това не се отнася до мен, нито до теб. А до Сара и веригата от думи, толкова здрава, та никой да не може да я скъса. Предай нататък." - Мара Полски
"Обичам те, мое бедно ангелче, добре го знаеш, но въпреки това искаш да ти го напиша. Имаш право, трябва да се обичаме, а после трябва да го кажем, а после и да го напишем." - Писмо на Виктор Юго до любимата му
"Насладата от празненството не се измерва с изобилието от ястия, а със събраните приятели и разговорите помежду им." - Цицерон
"Там крачат рицарят на печалната броня Алекс и неговата дулсинея Алма", промълви. Долови някакво съзаклятничество между двамата, докато ги гледаше как се гонят между автомобилите. Радостта, която видимото щастие на момчето я накара да изпита, притъпи нейната тревожност."
"Приятелство удвоява радостите и дели мъките наполовина." - Франсис Бейкън
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви,за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар