Здравейте, приятели!
Издателство: Лабиринт
Цена: 16.90лв
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Случва се книжните богове да се пресегнат и да внесат малко магия в дните ни.
Такава магическа книга е „ПАКС“, трогателната история за любов и ярост, за война и вина, за болка и самота, за вярност и самообладание.
12-годишният Питър е неразделен със своето лисиче, което отглежда от пет години, още откакто е останал сирак и е намерил невръстната животинка. Но се случва немислимото: избухва война, бащата на Питър отива доброволец и праща сина си при дядо му, а лисичето – обратно в дивата природа. Питър обаче знае, че трябва да направи и невъзможното, за да открие верния си приятел, и тръгва на изпълнен с опасности път. През това време лисичето чака и чака своето момче и за да оцелее, се впуска в какви ли не приключения и прави изумителни открития.
--- --- --- --- ---
Истината е че страшно много емоции бушуват в мен и малко ми е трудно да започна това ревю. През тази 2018г. имах късмета да попадна на изключително добри книги, но тази е по-различна и по-специална.
Макар че книгата се води, юношеска литература - може да се прочете от всеки един и повярвайте ми, ще ви хареса и няма начин да не ви накара да съпреживеете всяко едно нещо което се случва в нея.
Пакс и Питър са невероятни, заобичах ги още от първата страница и както ви казах, започнах да съпреживявам всичко което им се случваше.
Изключително истинска, трогателна и силна връзка беше изградила авторката между Питър и Пакс, на фона на идващата война и принудата от страна на бащата на Питър, да изостави най-добрият си приятел насред нищото.
Пакс е лисиче което от много малко е било прибрано от Питър и от тогава те стават едно цяло, когато на малкото момче му е зле, то и лисичето не е добре и обратно. Грижат се един за друг и са най-добри приятели - тази връзка между тях която се усеща през цялата книга и в моменти когато са разделени, търсят се през планини, гори и бомбите на "Заразените-с-война" човеци, не може да ги спре пред това да се намерят отново и да бъдат заедно на всяка цена. Момчето и лисичето, преминават през страшно много препятствия, но и за секунда не си помислиха да се откажат, а напротив бяха още по-решени да се намерят един друг. Разбира се когато тръгнеш на едно такова приключение, няма как да не попаднеш и на нови хора или лисичета в случая.
Пакс се запознава с Ежла, Дребосъчко и Сивия -лисици с които ще се сприятели и ще мине през някои трудности до крайната си цел. В тяхно лице, макар и в началото трудно, лисичето намира още нови приятели.
Питър среща по-пътя си една първоначално много странна жена, но след като опознава Вола, разбираме че е много истински, земен и честен човек, който без да иска в началото помага на момчето да продължи пътя си към намирането на Пакс.
Така без повече да разкривам от сюжета, продължавам нататък:
Изключително мило и стоплящо душата ми беше това че във всяка една от главите от името на Пакс, когато разказваше или мислеше за Питър, го наричаше "Моето момче", това за мен е супер специално и красиво. Какво споменах и в началото, връзката между тях двамата, привързаността, любовта и всички малки жестове които са си правили, общите им спомени (и предстоящи такива) - във всички тези неща познах себе си и моите кучета. ( Преди миналата година Джеси да се разболее и за съжаление да си отиде, бяхме заедно 10 години, другото ми куче Доли, (мисля че някои от вас, може и да я знаят, най-вече от инстаграм) е с мен около 5г.)
През цялото време докато четях си мислих, "Дано, дано тази история да има щастлив край, искам Пакс и Питър да се съберат отново и всичко да е наред"... еее края ми хареса, малко по-различен от това което исках и все пак 90% отговаря на това което очаквах.
Безапелационно, "Пакс" ме накара да изпитам всяка една емоция, държа ме на тръни от начало до край, а точно по-този начин ме е карала да се чувствам само една книга - "Толкова близо до хоризонта".
Ако ви се чете книга за приятелството, лоялността, искреността, детската и животинска невинност и жестоката реалност на "Заразените-с-война" човеци, то "Пакс" е тази книга.
Корицата е оригиналната и много ми харесва, изобразява много точно Пакс как чака своето момче да го намери и отново да бъдат заедно. Илюстрациите в книгата са дело на Джон Класен, а превода е на Лидия Шведова.
"Какво е война?
Сивия помълча. Има една болест, която понякога поразява лисиците. Кара ги да изоставят начина си на живот и да нападат непознати. Войната е такава болест при човеците."
"-Отгледах го от мъник. Той ми вярваше. Няма да знае как да оцелее навън. Няма значение, че е "само едно лисиче." - това каза баща ми, "само едно лисиче", като че ли е по-маловажно от куче или от нещо друго.
-Да, да. Бил си много ядосан и си избягал.
-Не бях ядосан. Не съм. Просто лисичето ми зависи от мен. Ще ида да си го прибера.
-Е, сега вече няма да идеш. Промяна в плановете.
-Не. Трябва да го взема и да го прибера у дома."
"-Не съм ядосан. Просто не съм го избирал да бъде така. Не съм избирал да има война. Не съм избирал баща ми да иде да се бие. Не съм избирал да напусна дома си. Не съм избирал да ида при дядо си. И със сигурност не съм избирал да изоставя животно, за което се грижих пет години.
-Ти си дете. Нямаш голям избор. И аз щях да съм ядосана. Dyableman ядосана."
"Той не е млад. Но не е заразен-с-война. Последния ден, когато го видях, се тревожеше за мен, макар че самият той изпитваше болка. От очите му течеше вода.
Ранени ли бяха очите му?
Пакс се замисли в момента за тайната на плача. Не. Когато е наранен на други места, от очите му тече вода. Струи по лицето му. Мисля, че болката се облекчава от течащата вода. Но дишането му - той поема въздух на пресекулки, като че ли водата-от-болката му го дави."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви,за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар