Здравейте, приятели!
Издателство: Прозорец
Цена: 15лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Предстои ви да прочетете истинската история на Дядо Коледа.
Това е история, която ще ви докаже, че няма невъзможни неща.
Но ако сте от онези хора, които вярват, че някои неща са невъзможни, най-добре веднага оставете тази книга. Тя със сигурност не е за вас.
Защото тя е ПЪЛНА с невъзможни неща.
Все още ли сте тук?
Добре.
Тогава да започваме…
„Момче на име Коледа“ е приказка, изпълнена с приключения, сняг, отвличане, джуджета, още сняг... и едно единадесетгодишно момче, което не се страхува да повярва в магията.
--- --- --- --- ---
Нека си признаем колко от нас реално са се замисляли как всъщност Дядо Коледа е станал познатия на всички ни старец със бяла брада, коремче и характерния му смях ХО ХО ХО?!
Лично аз, признавам си не се бях замисляла докато не попаднах на тази прекрасна коледна книга.
В "Момче на име Коледа" ще се запознаем със единайсет годишният Николас и неговия баща дърваря Джоел, те живеят в една много малка къщичка и преживяват от това което баща му изкара. Николас, има скъп спомен свързан със една ряпа направена на кукла и която му е била подарена от майка му, преди да умре. Също така Николас намира приятел в лицето на мишока Мика, който много иска да хапне сиренце. За една вечер обаче всичко се променя, Джоел тръгва с малка група мъже да търсят джуджета и така да си спечелят голяма сума пари, лично обещана йм от краля... и тогава започва още по-интересната и забавна част от историята. Обаче повече няма да издавам, поради една много позната причина, а именно не искам да отнема от удоволствието да прочетете книгата сами и да откриете колко интересна е тя.
Обичам Коледните празници и винаги съм гледала да им се насладя по най-добрия начин, не далеч не съм от тези хора които направо са луднали и украсяват навсякъде из вкъщи с коледна украса или пък коледни дрехи и такива неща, но страшно много обичам да украсявам елхата и подаръците разбира се.
Историята ни показва много за самия Дядо Коледа, че и той е бил обикновено дете като всички нас, искал е да има играчки с които да си играе, мечтаел е за приятели и нормално семейство. И въпреки всички трудности през които преминава, Николас/Дядо Коледа остава този добър човек който е бил винаги, та дори и още по-добър.
Мат Хейг ни среща със много интересни и типични за празника герои, а именно, елените и по отблизо със прекрасния Блитцен, джуджетата, феите, троловете и други.
Тук стигаме и до самите традиции свързани с Коледа, доста от тях ми станаха по-ясни. Примерно как е възникнала традицията със чорапчето и подаръците в него, конфетите които са сложени във обвивка наподобяваща бонбон, който се дърпа и те се разпръскват на всякъде, как джуджетата са започнали да помагат на Дядо Коледа за изработването на подаръците, самата идея да бъдат раздавани само една вечер на децата и още много други неща.
Цялата книга е изпълнена с много приключения, сняг, разнообразни герои, история и съм на мнение че Мат Хейг е написал историята по-начин който ще се хареса и на малки и големи.
Добре, може би, по-големите хора няма да седнат и да четат точно тази книга, но съм убедена че ако започнат да я четат на някое дете, би им станала интересна и забавна. (а повярвайте ми, забавните моменти са почти на всяка крачка 😉)
Самото издание е изключително красиво - корицата е толкова красива и коледна, а илюстрациите, (Крис Мулд е автора на прекрасните илюстрации) поместени на почти всяка страница са цяло съкровище, напълно буди коледното настроени на човек.
Има няколко варианта на самата корица и тази лично на мен много ми харесва, а превода е дело на Мая Ненчева.
Ако ви се чете нещо коледно, забавно и не натоварващо, то тогава тази книга е вашата, но да знаете трябва да сте готови да повярвате в невъзможното.
"Грижите се трупат като сняг
и като снега топят се пак.
Но ако ги посрещнем с песен,
животът ни ще бъде лесен.
Защото Коледа дойде и можем
щастливи да сме, без да се тревожим."
"В свят като този е лесно да бъдеш лош. Затова когато някой е добър или мил, това само по себе си е магия. Вдъхва надежда на хората. А надеждата е най-прекрасното нещо на света."
"Решен беше да не плаче повече. Пък и през нощта не бе сънувал добре познатия кошмар, в който майка му пада все по-надолу и по-надолу в кладенеца. Така разбра, че светът не свършва, когато се случи нещо ужасно - дори най- ужасното от всички неща. Че животът продължава. И си обеща, че когато порасне, ще се опита да бъде като майка си. Цветен, щастлив, мил и изпълнен с радост.
Така тя ще живее вечно."
"- Понякога - започна тя с широко отворени, блестящи очи - хората уважават другите не заради това, което са, а заради това, в което могат да се превърнат. Заради нещата, които могат да бъдат. Джуджетата виждат в теб нещо специално."
--- --- --- ---
Благодаря Ви,за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар